Снимка: Информационна агенция „Фокус“

За биоразнообразието по нашето Черноморие, Агенция „Фокус” потърси д-р Димитър Беров от Лабораторията по Морска Екология, ИБЕИ-БАН

Фокус: Д-р Беров, какви тайни крие биоразнообразието по българското Черноморие?
Димитър Беров:Българското Черноморие е много интересно откъм биоразнообразие от гледна точка на спеолозите и морските изследователи. То далеч не може да се сравнява с тропическите морета, с крайбрежието на Средиземно море и други популярни места. Биоразнообразието в нашето крайбрежие е типично за моретата в умерените ширини по европейското крайбрежие. По същество тук имаме много видове, типични за Средиземноморието. От видовете растения и животни, които се срещат в Средиземно море, в България се срещат по-малко от 10%. Основна причина за ниското биоразнообразие са особеностите на нашето Черно море. То е младо като басейн, формирало се е като море, свързано със Световния океан преди 5 – 6 хиляди години. Друга особеност е, че има ниска соленост, което обуславя това, че много морски видове, растения и животни, не могат да се приспособят. Това е и затворен морски басейн, който получава оток от води от Европа и има много високо обогатяване на азот, фосфор и други торове, което е причина за високата му продуктивност. Конкретно по нашето Черноморие, за съжаление, екосистемите са бледа сянка на това, което сме имали преди 40 – 50 години. В периода между 70-те и 80-те години поради интензивното земеделие, индустрия, много замърсявания в Черноморския басейн, е имало период на упадък на екосистемите и загуби на видовете. Въпреки това, към момента има зони по крайбрежието, които имат висока представителност на видове риби, бозайници, дънни екосистеми. Това е на юг от Бургаския залив, както и северно от Варна – около Калиакра, Камен бряг, Тюленово.
Фокус: Като уникални местообитания на редки и застрашени видове се отбелязват морските пещери. Къде се срещат те и могат ли да се посещават от туристи?
Димитър Беров: Морските пещери са интересни най-вече от гледна точка на това, че в миналото са обитавани от тюлени – монаси. Този вид в момента е изчезнал от Черно море и в пещерите, които са по нашето крайбрежие, няма нещо особено, което да се наблюдава. Те са интересни за водолазите, които влизат в тях. Има няколко такива, които са по южното Черноморие – по крайбрежието на Странджа в района на Синеморец, около Маслен нос, Несебър. От гледна точка на биоразнообразието в крайбрежната зона най-интересни са подводните рифове. В тях се среща голямо биоразнообразие от растителни видове, миди. Това са основно районите около Созопол. Туристи рядко посещават тези места, освен водолазните. В последните години се оказа, че там има много интересни видове.
Фокус: До какво води непрекъснатото урбанизиране на крайбрежната ивица, както и достъпът на хора в и извън защитените територии за местообитанията?
Димитър Беров: Урбанизирането на крайбрежната ивица най-общо води до увеличаване на антропогенния натиск на зоните. Засилва се отока на отпадни вещества в морето. Това води до каскада от събития за обогатяване на водата с органична и неорганична материя, засилен цъфтеж на водорасли и изчезване на някои видове, чувствителни към замърсявания. Такива процеси в миналото са били много интензивни в района на Бургаския и Варненския заливи. В момента нещата до известна степен са по-добре, но лятно време в района на големите ни курорти, където няма добре изградени пречиствателни станции, се наблюдават такива процеси. Друг съществен фактор е добивът на ресурс. Това са индустриалния и любителски риболов, дънно тралиране за добив на риби и черупчести организми. Това води до пряка намеса и унищожаване на ресурси, които са важни за оцеляване на екосистемите в Черно море. Дънното трелиране е съществен проблем, унищожаващ дънните екосистеми, които много трудно се възстановяват след това. За да добием биоорганизми като дънни риби, калкани и т.н., еднократно унищожаваме екосистема, която десетилетия не може да се възстанови. Тези проблеми се следят ежегодно от националните програми за мониторинг. България спазва определени изисквания на ЕС за изследване и контрол на качеството на екосистемите по крайбрежието. Това са няколко директиви – водната, за местообитанията и група мерки и политики, обединени в тази за морската стратегия, възприети в българското законодателство.
Фокус: Кои са набелязаните мерки от Института за опазване на биоразнообразието по Черноморието?
Димитър Беров: Нашият институт и конкретно лабораторията, в която работя, участваме в различни научно-изследователски дейности за опазване. Заедно с колеги участваме в мониторинга за качеството на екосистемите. В последните години активно участваме в европейски проект по пилотно картиране и изследване на крайбрежни морски защитени територии. Това е проект, който цели създаване на мрежа от морски защитени територии по крайбрежието на Черно и Средиземно море, които да опазят зоните, в които биоразнообразието се намира в добро състояние. Работим активно в района на Маслен нос. На база на изследванията ни, се създаде подробна карта на местообитанията и тепърва ще се изготвят мерки за опазване. Най-вече дейностите са насочени към изясняване състоянието на екосистемите и биоразнообразието. Опазването е по-скоро предмет на работа на институции като МОСВ, регионални инспекции, басейнови дирекции.
Фокус: В последните години наблюдаваме обостряне на климата и промяна в равномерността на валежите. Можете ли да направите прогноза какво ще се случи с биоразнообразието с морската акватория в страната ни след години?
Димитър Беров: За съжаление, големите промени в биоразнообразието и състоянието на екосистемите вече са се случи. В момента Черно море е в период на относително възстановяване на биоразнообразието. Промените в климата оказват своето влияние върху крайбрежните екосистеми. Повишаването на температурите ще се отрази на чувствителните към тях видове. Към момента няма нещо драстично, което да се е случило като промени, освен наводненията, довели до изтичане на води, временно имащи влияние върху екосистемите. Преди 4 – 5 години имаше изключително топло лято, когато океанолозите отчетоха над 30 градуса за повече от месец. Това не са температури, които влияят добре на организмите. При температури над 30 градуса се наблюдава масов замор на черната мида. В бъдеще, ако такива събития се срещат по-често, това ще се отрази доста неприятно. Трудно е да се правят прогнози, защото мащабите още не са изчислени. Друга промяна е покачване нивото на морското равнище. Обхватът не е изчислен, но става дума за от половин до 1 метър в близкото столетие. Ако нивото на Черно море се повиши, това ще се отрази на негативно както върху крайбрежието и човешките дейности, така и върху екосистемите. Тази зима имаше доста големи бури, те зачестяват с всяка година.
Фокус: Как ще коментирате последните случаи на открити трупове на делфини?
Димитър Беров: Това е проблем, който трябва да се изследва много конкретно от специалисти. Първо да се събере обективна информация колко и къде се намират изхвърлени и умрели делфини в крайбрежната ни зона. След това трябва да се направят лабораторни изследвания. За съжаление, оказа се, че няма кой да го направи в България и няма яснота как да се извършват тези изследвания. Това се случва в момента и никой не знае защо се случва. Има предположения, включително за провеждане на учебни военни учения, но всичко е в сферата на предположенията. Наши колеги събират на доброволни начала база данни с броя и местоположението на изхвърлени и умрели делфини. Може да се окаже доста фрапираща цифра – стотици индивиди делфини, изхвърлени по крайбрежната ни зона. Може да се окаже своеобразен рекорд и говори за сериозен проблем, но няма кой да го проследи и изследва от институциите.
Цветелина ЦЕКОВСКА