Сн. БГНЕС

Вдигането на пенсионната възраст шоково с една година от догодина бе подкрепено в неделя единодушно от водещи икономисти от неправителствения сектор, обединени в аналитичната група „Макро уоч“. Те обаче не успяха да посочат точния очакван ефект от непопулярното предложение за увеличение на възрастта, само бяха на мнение, че реформата ще облекчи дефицита в НОИ.

С вдигането на възрастта за пенсиониране с една година още от 2012 г. ще се постигне оставане на повече хора на пазара на труда, тоест – по-високо предлагане на труд, коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“.

От значение да има по-добър ефект върху бюджета е вдигането на възрастта да стане бързо, за да нямат възможност много хора да се пенсионират предсрочно чрез възможностите за ранно пенсиониране, които дават пенсиите за инвалидност и системите на МО и МВР, смята Ангелов. По думите му през 2000 г. именно затова не е била успешна пенсионната реформа, защото изведнъж са се пенсионирали много хора и това е натоварило още повече осигурителната система.

Според Ангелов финансовият ефект ще бъде кумулативен – всяка следваща година ще се спестяват повече средства на хазната заради това, че възрастта за пенсиониране се е повишила с една година и ще продължи да се повишава с определен брой месеци през следващите години.

Ако реформата беше направена преди две години, сега щяхме да имаме 100-150 млн. лв. по-малко разходи от бюджета в подкрепа на бюджета на НОИ, посочи Ангелов.

Въпреки това точни изчисления какъв ще е ефектът върху бюджета от повишаването на възрастта за пенсиониране с една година икономистите от „Макро уоч“ не можаха да дадат.

Това трябва да направи НОИ и социалното министерство, само те разполагат с данни колко хора през следващата година имат достатъчно стаж и навършени години за пенсия, както и колко хора могат да се пенсионират предсрочно, коментира Ангелов.

Симеон Дянков: Пенсионната реформа не ни помага в нашия мандат, а след това

Приблизителни разчети за ефекта от готвеното вдигане на възрастта за пенсиониране обаче направи в неделя финансовият министър Симеон Дянков пред журналисти в Созопол, където бе на работно посещение. От думите му се разбра, че ефектът от мярката ще се усети от 2015 година нататък.

„Тази реформа помага главно от 2015, 2016, 2017 година и нататък. Ако не заложим промените сега, през 2014-2015 година бюджетът ще трябва да плаща 5-6 милиарда лева на година само заради този огромен дефицит в НОИ, който тази година е близо 4 млрд. лв.“, каза Дянков в Созопол.

„Знаете, че от 1999 г. насам НОИ е на огромен дефицит. Тази година дефицитът е близо 4 млрд. лева. Това се плаща от данъците на всички останали граждани в държавата. Този дефицит реално с тази реформа, ако се приеме в парламента, следващата година номинално ще се намали с около 40 млн. лв. Всъщност ние додаваме пари за 2012 г., за да можем да увеличим ниските пенсии“, продължи той и добави, че планираното вдигане на минималните пенсии до 145 лв. ще струва на бюджета 10 млн. лв., а останалите пари ще дойдат от увеличената пенсионна възраст.

Дянков защити повече политически, отколкото икономически реформата. „Това се прави от истински реформатори. Демокрация е, ако смятат, че за известно време трябва да стачкуват, да, тежка е обстановката, кризисна е обстановката, но това се прави във всички европейски държави. По-добре да се направи сега, вместо, както нашите съседи и повечето европейски страни, да се правят много по-рестриктивни мерки, когато вече е много късно“, каза Дянков.

Икономистите поискаха затваряне на вратичките за ранно и инвалидно пенсиониране

Икономистите, обединени в звеното „Макро уоч“, препоръчаха освен вдигането на възрастта за пенсиониране да се вземат мерки за подобряване на събираемостта на осигурителните вноски, както и за избягване на измами с ранно пенсиониране чрез инвалидни пенсии.

По повод на инвалидното пенсиониране бившият социален министър Иван Нейков посочи пред бТВ сутринта в неделя, че когато стартира пенсионната реформа през 2000 г. ранно пенсионираните, включително с инвалидни пенсии, са били близо 400 хиляди души, след което числото е било сведено до 180 хиляди, за да се вдигне към момента отново над 300 хиляди. Тук влиза не само инвалидите, но и пенсионерите по различните категории труд, уточни Нейков, визирайки отстъпките, които през годините са били правени пред синдикатите и отделните професии.

От „Макро уоч“ посочиха, че с категориите ранно пенсионирани и инвалидните пенсионери средната пенсионна възраст в страната е 57 години, което е едно от най-ниските равнище в страната.

„Сега всеки който, има някакви връзки в системата, може да получи инвалидна пенсия, отбеляза Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Отново тишина за капиталовия стълб в пенсионното осигуряване

Настояването на либералните икономисти, че държавата постепенно трябва да намали финансирането на пенсионната система за сметка на капиталовия стълб в пенсионното осигуряване продължи да остава на заден план на фона на фокусирането върху системата на солидарното осигуряване.

Според Димитър Чобанов, преподавател в УНСС, трябва да се разшири капиталовият стълб в пенсионното осигуряване, а държавата постепенно да се оттегли от финансирането на пенсионната система. Чрез увеличаване на личните пенсионни вноски хората ще имат по-голям стимул да отделят пари, защото ще знаят, че тези средства отиват за тяхната собствена пенсия, смята и Десислава Николова.

В петък пред БНР и икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев обясни, че капиталовият стълб може не само може да подпомогне кризата в пенсионното осигуряване, но и да понесе по-голямата тежест в пенсионното заплащане. Той обаче срещна яростния отпор на лидера на КНСБ Пламен Димитров, който обясни, че навсякъде в Европа солидарният стълб в пенсионното осигуряване бил водещият.