„Зам.-министърът на транспорта Георги Тодоров ще валидира пощенска марка, посветена на 60-годишнината на дипломатическите отношения между България и Индия.“ „Министрите Данаил Папазов и Мариана Георгиева ще валидират пощенска марка „Футбол 2014″. „Министърът на транспорта и председателят на Народното събрание ще пуснат в употреба пощенско-филателно издание на тема „135 години български парламентаризъм“.
Транспортното министерство не пропуска щедро да споделя подобен тип „ключова“ информация.
Когато обаче става въпрос за по-съществени държавни мероприятия, като например концесионирането на пристанища, шумът, издаван от ведомството, е повече от оскъден, а публични събития около подписването на договори с бъдещите концесионери, на които те да представят визиите си за развитие на поверената им държавната инфраструктура, просто не се случват.
Така през юли беше заметено подписването на договора за концесия на пристанище Несебър, което през следващите 35 години ще се стопанисва от дружество на строителната фирма „Водстрой 98″. Компанията по думите на банкера Цветан Василев е „марионетка на Делян Пеевски“. Индиректно в същата посока се изказа и вече бившият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който заяви, че след като поискал, вече няма компании на депутата от ДПС Делян Пеевски, които да участват в строителството на „Южен поток“ в българската част, като сред отпадналите е дъщерна фирма на „Водстрой 98″. От компанията отхвърлят твърдението и заявяват, че водят дело срещу Василев. Проучване на „Капитал“ показа, че консорциуми, водени от „Водстрой 98″, в последните години при управлението на ГЕРБ и особено при правителството „Орешарски“ са спечелили обществени поръчки за над 660 млн. лв.
Концесионната процедура за отдаването на морската гара в стария град за пътнически кораби започна още по времето на ГЕРБ. Тогава няколко морски и дунавски пристанищни терминали бяха разпределени безшумно, бързо и със скромен състезателен елемент, т.е. с по един участник. Подписването на договора за Несебър обаче се проточи (от края на 2012 г., когато изборът за изпълнител мина през Министерския съвет) заради голямото местно недоволство и най-вече заради обжалване в съда.
В дух на приемственост процесът се финализира по времето на БСП и ДПС. Подписването на концесионния договор се случва на 9 юли, дни след като на 4 юли Върховният административен съд слага край на обжалването на концесията от страна на местни сдружения. Съдия-докладчик по делото е Марио Димитров (виж по-долу).
Като за без пари
Договорът за концесия е сключен с акционерното дружество „Водмар“, наследник на победителя и единствен участник в конкурса ДЗЗД „Видмар“. Дяловете от капитала на компанията са поделени поравно между строителната „Водстрой 98″ и „Марков и син“, където собственик е Магдалена Трайкова, която преди време е била управител на една от компаниите на Цветан Василев.
Морската гара в Несебър беше отдадена на концесия, след като портът бе модернизиран с публични средства от над 2 млн. лв., отпуснати от държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Така ангажиментът на концесионера е да инвестира едва 2.886 млн. лв., от които 854 хил. лв. през първите 10 години. Годишното фиксирано концесионно плащане пък е 23 хил. евро без ДДС, а пътниците не бива да падат за първите 10 години под 13 612 средногодишно. Концесионерът ще има право да да извършва частично разширение, частична реконструкция, частична рехабилитация и ремонт на обекта. Площта по договор е 17 128 кв.м, като пристанищната територия и пристанищната инфраструктура могат да бъдат допълнени чрез анекс с част от имот в съседство, пише в условията на договора, публикувани в Националния концесионен регистър. Договорът влиза в сила на 9 септември.
В буфера на ЮНЕСКО
Концесията предизвика протести на местна почва, като три сдружения подадоха жалби в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това бяха рибарските сдружения „Мена“ и „Несебърски риболовци“ и организацията с нестопанска цел „Месамбрия Понтика“. Притесненията на рибарите са, че могат да останат без пристан за корабите си, тъй като пристанището се използва и от някои от по-големите риболовни кораби. Рибарите са задължени да стоят на отделни пристанища, но в Несебър нямало подходящо място за по-големи риболовни кораби, тъй като голямото рибарско пристанище е продадено в миналото и вече се използва за яхти, а общинският кей от другата страна на полуострова бил плитък и подходящ само за малки лодки. Така всичко ще зависи от волята и ценовата политика на новия оператор.
Опасенията на местното сдружение с нестопанска цел „Месамбрия Понтика“ са, че на пристанището може да започнат да се развиват съпътстващи дейности и да бъдат изградени хотел, ресторант и паркинг според разясненията, дадени от министерството на транспорта към кандидата. Това на свой ред според сдружението може да постави под въпрос присъствието на старинния град Несебър в списъка на световното културно наследство, тъй като в ЮНЕСКО вече наложиха мораториум върху строителството, включително и в буферната зона на старинния град, където попада пристанището. Според представителите на сдружението на концесия не се предоставят недвижими културни ценности от световно значение, археологически резервати или части от тях.
„В дългосрочен план планираме изграждането на по-голяма и модерна морска гара в контекста на съвременните изисквания, но и с желание от наша страна тя да стане част от неповторимия общ културно-архитектурен ансамбъл на град Несебър“, коментираха от „Видмар“ след избира им за концесионер. „Най-малко хотелите влизат в нашия бизнес план“, заяви тогава собственика на „Водстрой 98″ Иван Мирински.
Бързо към подписването
И трите сдружения нямат успех в КЗК, като „Месамбрия Понтика“ решава да продължи обжалването и пред ВАС. Сдружението пуска жалби в КЗК срещу решението на Министерския съвет за избор на концесионер и срещу откриването на процедурата за концесия. По първата жалба от края на 2012 г. комисията приема, че сдружението не е участник в процедурата и следователно не е заинтересована страна, както и че твърдението, че концесията е недопустима, тъй като нейният обект попада в рамките на Архитектурен резерват „Старинен град Несебър“, не може да бъде разглеждано, тъй като актът, който се обжалва, е изборът на концесионер, а в него не се определя териториалният обхват на концесията. Жалбата е оставена без разглеждане, а ВАС оставя в сила определението на КЗК.
В началото на 2014 г. ВАС оставя без разглеждане жалбата на сдружението срещу откриването на процедурата за отдаване на концесия, като я препраща към КЗК. На 8 май регулаторът не я допуска, тъй като според комисията 10-дневният срок за обжалване на откриването на процедурата е започнал да тече от публикуването на обявлението в Държавен вестник на 14 септември 2012 г. и съответно е изтекъл към момента на изпращане на изначалната жалба в деловодството на Министерския съвет на 29 март 2013 г., от която се развиват производствата във ВАС и КЗК.
След поредния неуспех през КЗК случаят отново се връща за обжалване във ВАС, където докладчик по делото е съдия Марио Димитров. Той е от близкото обкръжение на председателя на съда Георги Колев. В правителството на НДСВ беше зам.-министър на правосъдието, като тогава прокуратурата (под ръководството на Никола Филчев) съобщи, че го разследва заради освобождаването на Гриша Ганчев от ареста през 1999 г. Делото срещу него е прекратено през 2003 г. от дясната ръка на Филчев – Цеко Йорданов, като проверка, разпоредена от Борис Велчев през 2005 г., показва, че това е станало неправомерно.
През 2006 г. Марио Димитров беше назначен за главен секретар на съда, а малко по-късно стана съдия в Административен съд – София-град, но е командирован във ВАС. Димитров беше магистратът, който издигна номинацията на Теодора Нинова за член на ВСС през 2011 г., която пък беше един от най-активните магистрати зад уволнението на председателя на съюза на съдиите Мирослава Тодорова.
Днес съдия Димитров разглежда дела в Четвърто отделение на ВАС, където са казуси, свързани с конкуренцията, концесиите, общинската собственост, Изборния кодекс, обществените поръчки. Заедно с Венета Марковска Марио Димитров беше член на съдебния състав, който отмени глобите на свързаните с „Винпром Пещера“ „Кингс табако“ и „Финансконсулт“ за неправомерна реклама на цигари. С окончателното определение на Марио Димитров оспорването приключва и пътят пред подписването на договора за пристанище Несебър е открит.