Само година след приемането на пакета с пенсионни промени, договорен след драматични преговори и представен с фанфари, властта отново започва да тества общественото мнение за ревизия на мерките. Въпреки че като основно достойнство на пенсионната реформа се рекламираше нейния 25-годишен хоризонт, още в първата й година се вижда, че тя не дава очакваните резултати, а бюджетът на общественото осигуряване се задъхва още повече, вместо да поеме глътка въздух.

Независимо от повишението на осигурителната вноска и по-високите осигурителни прагове дефицитът на НОИ не спада според очакванията. През следващата година за пенсии ще бъдат дадени с 200 млн. лева повече, без в тях да се включва евентуално увеличение на пенсиите, за което продължават да се “търсят пари“.

На този фон правителството започва да предлага промени в договорената пенсионна реформа, което само подсказва, че дори кабинетът не вярва в 25-годишния й хоризонт.

Първи в списъка с корекциите се озоваха полицаите и военните, които бяха максимално пощадени от пенсионната реформа през миналата година и които формират сериозна част от дефицита в бюджета на НОИ. Преди седмица обаче правителството реши да увеличи нужния за пенсиониране стаж на военни и полицаи от 25 на 27 години наведнъж от следващата година, вместо това да става постепенно.

Дори и тази мярка обаче няма как да запуши бюджетната дупка, която се формира от това, че за полицаи и военни се внасят твърде ниски осигуровки, а след това тези категории се пенсионират рано и получават дълги години доста високи пенсии.

В понеделник финансовият министър Симеон Дянков се обяви за увеличаване на общата възраст за пенсиониране още от 2012 година, вместо от 2021 година, както е записано в последните поправки на Кодекса за социалното осигуряване. Идеята му намери подкрепа и от председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ).

Темата за това до каква възраст да се работи е болезнена и деликатна в цяла Европа, като почти навсякъде увеличението на стаж и възраст стават плавно, но у нас общественото недоволство е особено силно предвид липсата на абсолютно всякаква гаранция, че плащането на осигуровки днес ще гарантира на човек прилична пенсия утре.

Всички постъпления от вноски отиват изцяло за покриване на пенсиите за бюджетната година и при това не достигат, което налага и наливането на стотици милиони левове от държавния бюджет. И предвид факта, че сметките на пенсионната реформа се оказаха сгрешени още през първата година, няма никаква гаранция, че ще се сбъднат прогнозите през 2025 година пенсията от първия и втория стълб да достигне 65 % от осигурителния доход.

Признава ли правителството провал на пенсионната си реформа, ще я преразгледа ли цялостно или се предлагат хаотични мерки на парче?

Mediapool потърси мнението на експерти по пенсионните въпроси, които коментират, че някои мерки на правителството бяха твърде отложени във времето, други – спестени, а сигналите които се дават отново са за работа “на парче“.

Признание за провал на пенсионната реформа и ново отлагане на проблемите

Депутатът от ДПС Хасан Адемов, който е зам.-председател на социалната комисия в парламента, коментира, че приетата пенсионна реформа не е адекватна на случващото се в държавното обществено осигуряване и в частност в пенсионната система. “Преди година се говореше, че с предложените мерки ще се стабилизират финансово и икономически фонд “Пенсии“. Какво обаче се случва? При планиран дефицит 1.4 млрд. лева миналата година видимия за следващата години дефицит е близо 2 млрд. лева. Това е едно признание на управляващите, че не се справят с пенсионната реформа. Т.е. това, което е прието като поведение, ние тогава го нарекохме отлагане за след изборите. Защото на практика реформата стартира от 1 януари 2012 година с нарастване на осигурителния стаж.“, посочи Адемов.

“Сега в сектор сигурност се пристъпва към увеличаване на стажа за пенсиониране и отново се прехвърля отговорността на следващото правителство, защото този кабинет изчерпва мандата си след две години. А тогава трябва да се платят обезщетения на пенсиониращите се, защото тази и следващата година няма да се плащат. И от друга страна НОИ няма да плаща високите пенсии на тези хора. Тоест два разхода се спестяват. Но това въобще не решава проблема. Защото приходите от осигурителни вноски за силовите министерства са с 12% по-малко отколкото разходите за тази система. Т.е. на входа на системата като осигурителни вноски влизат с 12% по-малко, а разходите са много повече и за много дълги години напред.. 300 млн. лева всяка година се взимат от всички данъкоплатци, за да се плати тази диспопорция“, коментира Адемов.

“Нищо не се решава, а само се разхождаме по повърхността на проблема. Тази категория, ако искаме да решим проблема генерално, трябва да си плаща личните осигурителни вноски, както ги плащат всички останали. Сега работодателят плаща 60%, а служителят 40% от вноската и личната вноска трябва да бъде поета от полицаите и военните. Сега тези 40% се плащат за сметка на държавния бюджет и диспропорцията продължава“, допълни той.

Вдигане на възрастта и ограничаване на ранното пенсиониране са задължителни

“Трябва да се търси преразглеждане на пакета с пенсионни промени и това беше ясно още през миналата година, когато той беше приет. Вижда се, че заложените параметри не се изпълняват, а много неща бяха отложени твърде напред във времето. Без ограничаване на ранното пенсиониране и вдигане на пенсионната възраст не може, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

“Не знам дали не беше случайно предложението за увеличаване на пенсионната възраст от догодина. Малко вероятно е то да се случи през следващата година, темата беше затворена политически, след като министър Дянков се отказа от нея пред социалните партньори и сега трудно ще се изкара пак на дневен ред. Но поне през следваща година това трябва да се обяви за приоритет и да започне да се обсъжда от по-рано“, коментира той.

За ограничаване на ранното пенсиониране е и Йордан Христосков, зам-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси и дългогодишен управител на НОИ. Той обаче не смята, че трябва да има цялостно преразглеждане на пенсионните промени, тъй като са били постигнати след дълъг дебат със социалните партньори без политическо и социално напрежение, каквото имаше в други държави, които направиха такива помени.

“За ранното пенсиониране аз също смятам, че в максимална степен трябва да се ограничават ранните пенсии и да се върви към високи възрасти за ранно пенсиониране, защото такива са в общи линии и призивите от ЕК. Според мен е приемливо освен да се увеличи стажът за пенсиониране на военни и полицаи с две години, да се върви и към увеличаване на възрастта. Защото ако сега един полицай започне работа след завършване на средното училище на 20 години, той ще направи нужния стаж от 27 години на 47 години, когато може да се пенсионира. Това е изключително ниска възраст и наблюденията показват, че всички полицаи след пенсиониране работят и те много по-лесно си намират работа отколкото миньори и други хора, които са от първа и втора категория труд“, коментира Христосков.

“Освен това държавата инвестира доста пари в тези хора и когато са най-опитни е крайно неудачно те да се пенсионират и да се превърнат в една охрана на банки, на различни офиси и в това число на мутри. Това е обидно и за самите полицаи и военни. Затова считам, че трябва да се върви към увеличаване и на стажа, и на възрастта на тези хора и правителството трябва да събере кураж именно с такива аргументи“, смята Христосков.

Освен това той смята, че хората, които се възползват от ранно пенсиониране и след това работят трябва да получават или по-ниска пенсия или пенсията им изобщо да бъде спряна докато не спрат работа. Той посочи, че в много страни има възприети подобни практики, така че да не се получават и пенсия, и заплата едновременно. Например, ако доходът от заплата е над определено ниво, пенсията изобщо се спира и след това се възобновява, когато човекът спре да работи. Христосков уточни, че предложението му не важи за хората, които се пенсионират след навършване от редовната пенсионна възраст – 60 години за жените и 63 години за мъжете.

Христосков обаче не смята, че е удачно да се премине към увеличаване на възрастта за пенсиониране още сега, тъй като има голяма безработица и че очаква тя да остане на високи нива, а в тази ситуация хората търсят спасение в пенсионирането.

“Но смятам, че и 2021 година е твърде отдалечена и според мен 2015-2016 година е подходящо да започне нарастване на пенсионната възраст. Това, към което трябва да се стремим и да въведем като правило занапред е автоматично с повишаване на очакваната средната продължителност на живота, периодично на три години да се повишава и пенсионната възраст – да не може политиците да спекулират с това и да се съобразяват дали е преди избори или след избори“, посочи Христосков.

Дефицитът се дължи и на постоянно намаляваните вноски

“Причината за дефицита в НОИ е в грешната политика, която провеждаше и предишното и настоящето правителство за намаляване на осигурителните вноски с допускането, че щом те са ниски, ще се подобрява събираемостта, ще изсветлява икономиката, ще се подобрява конкурентоспособността, ще се създават повече работни места с по-висок доход. Всичко това не се случи, напротив – просрочените задължения нарастват, НАП не може да се справи със събирането на вноските“, смята Христосков.

“Аз категорично не съм съгласен със Симеон Дянков, че увеличението на осигурителната вноска не е дало ефект и не е трябвало да се увеличава. Ако няма ефект, това е заради лоша работа на подчинената му приходна агенция. В други страни с много по-високи вноски като Австрия, Белгия, Франция, Швеция, събираемостта е почти 100%. Т.е. проблемът е в работата на администрацията, а не в това, че сме сгрешили като сме увеличили вноската“, посочи той.

“Дори вчера чух още по-глупаво предложение да се опрощавали задължения към НОИ на онези, които инвестирали пари. Никоя страна не стимулира икономиката чрез социалното си осигуряване“, заяви Христосков. Той припомни, че през 1999 година, когато са правени разчетите осигурителният фонд да излезе на излишък, а не са дефицит, осигурителната вноска е фиксирана на 32%. За сравнение сега вноската за фонд пенсии е 17.8%.

Бъдещето на втория стълб

Пакетът от мерки, приет през миналата година отложи за 2017 година и увеличаването на вноската за втория стълб на осигуряването – в частните универсални фондове за родените след 31 декември 1959 година. Петър Ганев смята, че вторият стълб трябва да се развие максимално бързо. Според него обаче проблемът с професионалните фондове, в които се осигуряват категорийните работници може да възникне след години и за универсалните фондове. През тази година частните професионални фондове трябваше да започнат да плащат пенсии на категорийните работници, но заради липса на достатъчно пари по партидите на голяма част от хората се взе решение за национализиране на активите.

“Частните фондове налагат справедливост и ако си внасял осигуровки – получаваш, ако не си – не получаваш. Това не се хареса и затова беше потърсена уравновиловка и се стигна до национализацията на пенсионни активи от професионалните фондове, за да се раздадат пенсии и на тези, на които не им достигат парите“, коментира Ганев.

Затова по думите му отсега трябва да се търси решение какво ще се прави ако този сценарий се повтори при универсалните фондове след години.

Има ли воля и интелектуален капацитет за истинска реформа?

Ще успеят ли управляващите да ревизират пенсионната си реформа или ще прибегнат до решаване на проблеми на парче и ще завещаят горещите въпроси на друг?

Хасан Адемов е убеден, че по-скоро ще се прилагат мерки “за отбиване на номера“. Йордан Христосков пък се съмнява в “интелектуалния капацитет“ на управляващите.

“Имам чувството, че голяма част от хората, които сега взимат политически решения са тотално неграмотни. Те не разбират логиката, философията на реформата, а работят на парче. По един реактивен, а не проактивен начин. Самите управляващи и хората, които са най-близко до тях нямат достатъчно интелектуален капацитет, за да проведат реформа в здравното осигуряване, в образованието, в социалното осигуряване и цялата социална сфера, където след реформи със същите пари може да се постигне много повече“, коментира Христосков.