Още по темата

• На зимния Кръстовден небето се отваря за желания
  Преди 1 ден

Йордановден или Богоявление е един от най-големите християнски празници в българския календар. На този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан.

Българинът вярва, че както тогава небето се отваря и Господ изпълнява желания.

По същия начин вярвали и предците езичници, когато на същия ден се молели на Дажбог, който изпълнява желания, в същата нощ.

Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този празник се нарича Водици.На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.

В Калофер на този ден се провежда и изключително зрелищното мъжко хоро във водите на река Тунджа

като се вярва, че всеки влязъл в януарските ледени води, ще бъде пазен далеч от болести през цялата година.

С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. мръсни дни, т.е. злите сили са победени и прогонени. Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.

Над 150 хил. души празнуват имен ден

Не само българи с името Йордан и Йорданка, които са на десето място в класацията на най-популярните имена у нас, са именници у нас. Общо 151 852 души ще отбележат своя имен ден на Йорданов ден – 6 януари. Към края 2015 г. мъжете с името Йордан са 79 354, жените, носещи това име са 72 498, показват статистическите данни на НСИ.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

Богоявленски водосвет на бойните знамена

На 6 януари, Богоявление, е ритуалът за освещаване на бойните знамена и знамената светини на Българската армия.Участие ще вземе и президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Росен Плевнелиев ще участва в ритуала, който ще се състои от 11:00 часа на пл. „Свети Александър Невски“ в столицата. Държавният глава ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще положи венец пред Паметника на Незнайния воин.

По време на водосвета ще бъдат осветени знамената-светини

на Стилияна Параскевова, на Първи конен полк, 23-ти пехотен Шипченски полк, 15-ти Ломски полк, 13-ти пехотен Рилски полк, 24-ти пехотен Черноморски полк, 30-ти пехотен Шейновски полк и 25-ти пехотен Драгомански полк, както и бойните знамена на Националната гвардейска част, Военната академия „Г. С. Раковски“, военни формирования 22320 – Божурище, 28860 – Горна Малина, 42600 – Мусачево и 44510 – София.

На ритуала в София ще присъстват председателят на НС Цецка Цачева, депутати, министърът на отбраната Николай Ненчев, началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, висши военни, народни представители, представители на местната власт, на военнопатриотичните съюзи, общественици и граждани.

Богоявленският водосвет ще бъде отслужен и във всички гарнизони на Българската армия. Патриарх Неофит ще отслужи св. Литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” с начало 8,30 ч. От 10.30 ч. той ще оглави Богоявленския водосвет на площада пред храма, а от 11.00 ч. освещаването на знамената пред паметника на Незнайния войн.

За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година.

До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г.