Джибрите на Бойко може да вмиришат живота на Доган

 

Политическите прогнози на ДПС лидера продължават да се въртят около предсрочен вот и смяна на имената, а в това време Борисов настъпва в смесените райони

ДАНИЕЛА ДОБРЕВА

Един познат актьор се е качил на сцената – размахва ръце, говори нещо, усмихва се широко, но вече не му се получава. Публиката уж слуша, но по погледа й личи, че пропуска покрай ушите си голяма част от казаното. Безинтересно й е. Нищо ново не й поднасят, 20 и кусур години тъпче на едно и също място и не вижда смисъл от това, но не може да откаже на главния актьор да присъства на бенефисите му. Тая постановка ще продължи и занапред, със същия актьор в главната роля, макар че и той отчайващо се е изтъркал. Останала е едната лустросана фасада, облечена в скъп костюм. Този унил човек прави някакви пируети по сцената, кърши ръце и размахва микрофона, от който не излиза никакъв шлагер, а скърцането на стара латерна – избори, смяна на имената, вот на недоверие. Не, няма нищо интересно. Дори хората около него вече не го приемат като слязъл от небето ангел. Гледат го като началник – хич не им се ще, ама му уйдисват на акъла да се показва пред обществото, за да го аплодира.

Прави го по инерция

Ахмед Доган не е във върхова форма отдавна и вече много му личи. Излиза, колкото да види електоратът, че не е оставен на произвола на съдбата по избори. Спешно му се налага да управлява, за да не го изхвърлят зад политическия борд. „Починахме си достатъчно, няма как да минат без нас. Няма друга партия с такъв административен и управленски опит на местно ниво!“ Моля? Има, и не само една. Дори тия трудоваци от ГЕРБ вече се изпедепсаха – откъдето можаха – откраднаха, където не можаха – си напазаруваха кадрите, включително и от ДПС. А Доган вече не го харесват. Демоде е някак. На мода е Меглена, някакво ново СДС с жълти и други гарнитури, дори реанимираното РЗС е по-интересно. Вярно, последните двама в редичката не е ясно дали ще се докопат до парламента догодина, но ако се наложи, ще ги вкарат, за да се нареди пъзелът. А ДПС ще се използва за плънка на бъдещото управление само в крайна самоотбрана.

Безспорно силата на Ахмед Доган са изборите, тренирал е повече от 20 г. Не защото предлага нещо кой знае какво, а защото може да разчита на един твърд кръг от хора, чиято основна цел е да пускат бюлетини. Той се появява сред организираните си избиратели само когато предстои някакъв вот. В останалото време стои зад дувара в Боянския сарай. А що се отнася до прогнозите му – те отдавна се простират от заплаха за предсрочни избори до смяна на имената. Само това. И всичко това гарнирано с някаква абсурдна многозначителност. Спомнете си как миналата година реагира ДПС за президентските избори – до последно не стана ясно зад кого от кандидатите застава. Това е стратегията на Доган – задкулисни пазарлъци. А междувременно лидерът на движението вдигна пушилката за очаквани предсрочни избори „2+1″, т.е. президентски, местен и парламентарен вот. Прогнозата на изтъкнатия политически метеоролог така и не се сбъдна, но какво от това. Същата плоча завъртя и през уикенда.

Тук по-интересна е реакцията на Бойко Борисов. Както е известно, той не блести нито с последователност, нито с принципност, но досега никога не си е позволявал волността да обижда политическите си противници. Дори набелязаният за боксова круша Сергей Станишев се разминаваше с бащинско пощипване по бузката. В неделя обаче

направо нокаутира Доган,

когото доскоро наричаше „най-успешния български политик“. Същият, който му беше пример заради умението му да държи в подчинение хората си. Сега изведнъж миришел на джибри, т.е. така се е спиртосал, че не знае какво говори. А Ахмед нищо кой знае какво не каза – щяло да има предсрочни избори. Много важно! Остава някаква си година и няма никаква причина за предсрочен вот. Премиерът си пълни джоба с лентички, народът се радва на магистралите и никой не закача ДПС, което пък подхрани съмненията, че има някаква скрита договорка бившите министри и местни велможи на движението да не се закачат. А Доган с лекота легализира зашеметяващия си хононар от 1.5 млн. лв. Спомнете си как беше спазарена и приватизацията на „Булгартабак“ – най-важният критерий за нея бе изкупуването на българския тютюн, а не продажната цена на предприятието. Тези силна политическа ангажираност бе намигване към електората на движението. И това е само част от стратегията по ухажването на останалите в България организирани избиратели.

Та да се върнем на онези отегчени физиономии, които слушаха лидера си в Джебел и околните села. Хората са му сърдити, защото разбират, че са вулгарно и безскрупулно използвани. Къде беше Ахмед Доган, когато миньорите от Мадан протестираха? Къде беше, когато в ОЦК-Кърджали ревяха с пълно гърло, че някакъв човек им тъпче по главите и няма намерение да им плати заработеното? Беше си в Бояна пред чаша „Чивъс“ или си е юркал АТВ-то по улиците на тузарския квартал. В това време Бойко спря за кратко рязането на лентите и ходи да успокои хората и да им „реши“ проблемите. Може и да не свърши кой знае какво, но народът обича да вижда управниците около себе си. Така че джибрите на Бойко могат да вмиришат живота на Ахмед. А на него му се управлява, не защото се е засилил да оправя живота на избирателите си, а заради себе си. По-дългият престой извън властта е опасен за оцеляването на всеки, дори той да се казва Доган. Почивката му обаче може да продължи по-дълго. Инш Аллах.