Година след като Изпълнителната комисия на ГЕРБ възложи на парламентарната комисия по бюджет и финанси съвместно с експерти на финансовото министерство и на НАП да изготвят законодателни промени, така че получаваните от депутатите допълнителни средства в размер на две трети от заплатата да се облагат, се оказа, че движение по този казус няма, а нагласата на управляващото мнозинство е да се запази статуквото.

Това стана ясно от думите на депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев.

„Експертите, на които е възложена задачата за облагане на 2/3 с данък, знаят как да се направи операцията, но не виждат смисъл в това“, обясни депутатът. Според него липсата на предложение за законодателни промени, с които безотчетните финанси на народните представители, които са малко по-малко от една допълнителна работна заплата, се дължи на факта, че има ли налог върху тях, „едни пари от бюджета ще се вземат от едно място и ще отидат на друго“, което нямало особен смисъл, а като резултат – допълнителните средства на депутатите щели да намалеят.

„Казвам го като краен резултат – Народното събрание ще обложи тези пари за разходи, които получават парламентаристите, но данъкът от една позиция в бюджета ще отиде на друга позиция. Няма особен смисъл в това упражнение като краен ефект. Единственото, което ще се случи е, че тези пари, тези 2/3 ще намалеят“, заяви Главчев, от думите на когото стана ясно, че нямало смисъл допълнителните пари на депутатите да са по-малко.
 

„Ето заради това се бавят експертите от НАП и Министерството на финансите, защото не се вижда смисъл в цялата тая операция“, обясни парламентаристът. „Наистина ще бъдат обложени парите, ще се вземат от Народното събрание и ще отидат другаде в бюджета“, повтори отново той.

„Като краен резултат в рамките на бюджета нищо няма да се случи – едно перо ще бъде намалено за сметка на друго перо. Няма да има фискален ефект“ смята Главчев, който преди година защитаваше идеята за облагане на допълнителната сума.

Той оневини липсата на резултат от страна на МФ и НАП, които се заеха изобретяването на вариант, как тези пари да бъдат обложени.

„Експертите не са затруднени как да го направят, но през цялото това време търсят смисъла, който го няма. Единственият смисъл е да се изчистят „необлагаемите разходи“. Трябва да сме много ясни – не става дума за приходи на депутатите, а пари, които им се полагат за разходи“, обясни позицията си Главчев

„Има и друг въпрос – като се орежат представителните разходи, може да им се намери по-добро приложение в бюджета, например за здравеопазване, но пък звучи популистко. Мисля си, че така или иначе Народното събрание връща голяма част от отпуснатия си бюджет всяка година, така че на практика проблем няма“, смята още депутатът.

Според парламентариста, ако се „прави нещо по този въпрос“, обаче е най-добре да се направи в бюджетната процедура заедно с пакета от данъчни закони, които се приемат в края на всяка година.
В началото на тази година Главчев обясни, че работната група анализира българското и европейското законодателство и работи, а народните представители чакат да им бъдат предложени варианти за законодателни решения.

През януари депутатът обясни, че промените не е трябвало да се правят преди изборите, за да не сметнат избирателите, че народните представители си намаляват средствата в резултат на предизборната кампания. 

Девет месеца по-късно обаче от думите му стана ясно, че задачата пред работната група била много лесна, но не се случвала не заради кой знае какви проучвания и анализи, а заради липса на смисъл.

Безотчетните 2/3 от депутатското възнаграждение са около 1500 лева, които народните представители вземат допълнително на месец за издръжка на приемните си по места и за експертиза. Част от депутатите обаче нямат приемни, нито плащат издръжка на сътрудници в парламента и  в избирателните си райони.

Парите обаче отивали за други дейности. Според признания на парламентаристи те давали от ези средства за купуване на венци за гоидшнини, дарения за зоологическата градина, помощи за училища и други нерегламентирани в Правилника за дейността на Народното събрание дейности.

Така например ковчежникът на „Атака“, а сега независим депутат Петър Хлебаров, който стана известен с това, че след напускането си отнесе касата на парламентарната група, където се съхраняват именно тези средства, обясни, че депутатите от групата се събирали поне веднъж месечно, правейки си пищни угощения. В менюто им присъствало 15-годишно уиски по 217 лева бутилката, калмари на скара и сьомга със шафран. Правели къпи подаръци на колегите – например запалка за 800 лв. Не щадели средства за подаръци на лидера, който получил уникален часовник за няколко хиляди лева. Средства се отделяли и за ремонт на партийни офиси. 

Тези харчове са правени въпреки изричната разпоредба в Приложението към Правилника за дейността на Народното събрание за финансовите правила по бюджета на НС, която гласи, че допълнителните средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, приемни и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.

Въпреки че нито партийните софри, нито венците са част от подобен вид дейност, никакъв парламентарен орган не се задейства заради тези откровения.
 

*Текстът е публикуван в „Отворен парламент – граждански гласове“.