Да изкъртим туристите!

                                     Действието се развива 12 дни след официалното откриване на туристическия сезон в Несебър. Добрата новина е, че летовници има. Лошата е, че градът е готов да им вземе парите, но не и да им осигури приятен престой.

„Десант” обиколи морските курорти, поговори и с гости, и с домакини. Искахме да видим как стартира сезон 2011. Къртещите чичовци не са навсякъде, но навсякъде девизът е един и същ: „Да изкъртим туристите!”.

Сервитьор в Несебър ни предлага меню. Изненада – без цени. Протестираме, той се извинява – „Съжалявам, вчера отворихме, ремонтирахме, тука едни са без цени, дал съм ви от тях”. Подозираме го, че просто иска да изкърти чужденците с произволни суми. Иначе цените са „покъртителни”: кафе – 2 лв., супа – 3 лв., картофи соте – 4 лв., малка наливна бира – 2 лв, пица на парче – 2.50 лв.

Къртят и циганките. Те са навсякъде, като скакалци нападат и навират в ръцете на туристките джунджурии – долнопробни герданчета, дрънкулки. Няма отърване от тях, както и от сервитьори и кръчмари, които заграждат минувачи на улицата. Още малко насила ще ги вкарат в заведението.

Някой им е казал, че така се печелят клиенти. Не само българи не влизат, но и чужденци. И това не е поради безпаричие, а просто защото не може вечерята или обядът да бъдат превърнати в насилие.

Някои неща са изкъртени – буквално. Като например поне половината от информационните табели пред археологическите обекти в Несебър. Градът е прекрасен, с безценно културно-историческо наследство, но искаш ли да разбереш каква руина разглеждаш – не става, таблото липсва. Няма и откъде да научиш. На 23 май, почивен ден, в който стотици българи и чужденци бяха наводнили Стария град, информационният център бе затворен.
Отворена срещу левче бе тоалетната на централния площад, а табелата „WC” е най-мащабният надписв тази част на градчето. Няма ли си Несебър комисия по култура, общинари, които отговарят за естетиката? После се сърдим, че художникът Черни ни изобразил като тоалетна.

Не по различно е положението и на север. Пътуваме с група немци. Баровски мерцедес прави двойно изпреварване край препускащи коли в насрещното движение. Немците се кръстят.
Най-обикновено пежо прави същата маневра. Немците плюят в пазвите. Викат, не вярват, страхът им се смесва с усещане за приключение. Горките не знаят, че тук просто се кара така. И това изкъртване на педалите, за съжаление, коства животи без някой да си вземе бележка.

Край варненското село Приселци се дупи проститутка.
Най-красноречивият белег за срастването между власт и престъпност са уличните жрици. В България ги има много. Немците недоумяват.

Варна посреща гостите с неработещи плажове. Слънцето пече, по пясъците са полегнали стотици, водата е пълна с хора, но липсват чадъри и спасители. В България сезонният туризъм има някои непоклатими правила – като например, че плажовете отварят след 1 юни.

Времето може да е изкарало хората по-рано, но щом не е дошъл 1 юни, плажът не съществува. Понякога е за добро, тъй като така човек може нашироко да полегне, вместо да се тъпче в зоната зад въженцето, отредено за свободен достъп.

Заведение пред шадраваните на площад „Независимост” удря всички в земята по „иновативност”. Измислена е промоция, и то каква – две парчета пица за 1.50 лв. Едно не може – клиентът задължително трябва да купи две парчета. Искаш, не искаш – ядеш! Две! Е, може да хвърлиш едното парче, ама важното е да вземеш двете.

Пътят към северните курорти тези дни е натоварен и много рисков. Нормално, щом има абитуриенти. За тях правилата за движение по пътищата не важат.

На Златни пясъци също се кърти. Четири хотела бяха глобени с по 10 000 лв. за ремонтни работи след 15 май, когато върху строителството бе наложено вето. Мяркат се туристи, чува се кратка френска реч. Алеите в курорта са с дъх на битак – шорти, тениски, шапки за 10-15 лв. Храната не е евтина – около 10 лв. излизат бира и картофки. Традиционната музика „дъни” от заведенията. Празни са, но кой луд ще влезе да се храни при толкова силна музика?

Лицемерието на персонала, който и тук дърпа клиентите от самата улица, не може да бъде скрито. Тези хора са приветливи само към платежоспособните минувачи. Нюхът, чрез който кръчмарите надушват кой е готов да си изпразни портфейла, и кой брои стотинките, не подлежи на коментар. Развили са си го през годините.

В Балчик от няколко години на мода е румънският флаг. Той е артикул за продажба, но и атракция, чрез която търговците си мислят, че ще подмамят клиенти. Румънците са много в Балчик, особено през почивните дни. Но алъш-веришът трудно върви с тях.

Възрастна германка искаше да пътува от Слънчев бряг за Балчик. Във Варна трябваше да смени автобуса, но се оказа, че късните рейсове не се обслужват, макар и туристите да са тук. Всеобщо е усещането, че българите сами се къртим.

Навсякъде по цялото Черноморие сенки хвърлят добре известните бетонни чудовища, празни и без изглед да се напълнят. Тях кога ли ще изкъртим?