Повече от пет години Гърция е най-голямата тревога на Европа. Вместо да се занимава със заетостта, имиграцията или предизвикателствата на Владимир Путин, вниманието на Европейския съюз се фокусира върху страна, която дава едва 1.8% от Брутния вътрешен продукт на Еврозоната. Това пише професорът по икономика в университета „Бокони“ в Милано Франческо Джаваци в коментар за британския вестник „Файненшъл таймс“.

Авторът коментира, че би било интересно да се пресметне колко часа канцлерът Ангела Меркел е посветила на Атина в последните пет години.

„Представете си президентът Барак Обама да участва месец след месец в преговори на най-високо ниво, в които единствената точка в дневния ред е съдбата на щата Тенеси. Точно това, в действителност, правят държавните ръководители на Европа от 5 години“, пише Джаваци.

Той припомня, че за пет години преговори на практика не е постигнато нищо освен малко реформи, като например леко намаляване на заетите в публичния сектор, което водената от Сириза коалиция възстанови.

„Напълно ясно е, че гърците нямат апетит да модернизират обществото. Те се тревожат прекалено малко за една икономика, разрушена от клиентелизъм“, отбелязва Джаваци.

Според него европейците също са направили грешки. От присъединяването на Атина към монетарния съюз те и дадоха на заем 400 млрд. евро, 1.7 пъти колкото брутния й вътрешен продукт за 2013 година.

„Време е за проверка на действителността: тези пари никога няма да бъдат възстановени. Илюзия е да си мислим, както финландците правят понякога, че гърците биха могли да дадат като обезщетение в натура няколко острова. Времето, когато Британската империя би направила това, за щастие, свърши. Колкото по-скоро забравим тези заеми, толкова по-добре“, посочва авторът.

„Ако гърците не искат да се модернизират, трябва да приемем това. Те избраха с голямо мнозинство управление, което след шест месеца остава много популярно. Популярността му сред електората е знак, че това е нация, приемаща да остане с Брутен вътрешен продукт на глава от населението наполовина по-малък от този на Ирландия и по-малък от словенския. След няколко години ще ги надмине и Чили. Надявам се само, че никой в Атина не си мечтае, че опрощаването на дълговете и излизането от еврозоната е алтернативен път към икономически растеж“, отбелязва професорът.

По думите му без икономически и обществени реформи Гърция е обречена да остане относително бедна страна.

„Не бива Европа да налага реформи на Гърция. Тя трябва пределно ясно да заяви, че без сериозни реформи, няма нови заеми. Единственият начин Атина да получи кредити, е да убеди пазарите, че ще си плаща сметките. Повече никакви гаранции от ЕС – явни или косвени! Трябва да се запитаме дали е наистина толкова важно да запазим Гърция в ЕС. Критерият не бива да е защитата на нашите заеми – с това е приключено, независимо дали ни харесва. Не става дума и за риск от атака срещу еврото, защото благодарение на ЕЦБ днес валутният съюз би устоял на раздяла с Гърция.“, посочва той.

Според него европейските лидери трябва да спрат да се отнасят към гръцкия проблем като чисто финансов, тъй като той достига до сърцевината на евроинтеграцията.

Гърция е пречка на пътя на политическата интеграция в ЕС, без която еврото няма да оцелее като проект, посочва още Джаваци.