Задължителната автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ да може да се сключва за срок до три години, а не както досега за максимум една, е едно от предложенията за промени в Кодекса за застраховането (КЗ), приети от правителството в сряда и предложени за одобрение от Народното събрание (НС).

Освен по-дългия срок, в който да се сключва полицата, друго предложение по отношение на „Гражданска отговорност“ е да се направи една премия, по която да се осигурява покритие на застраховката както за България, държавите-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕИП), така и за всички държави, които членуват в системата „Зелена карта“. Сертификатът „Зелена карта“ е задължителен при пътуване в Албания, Босна и Херцеговина, Беларус, Македония, Израел, Иран, Черна гора, Мароко, Русия, Молдова, Тунис, Турция и Украйна. Към момента пътуващите през Косово, което не е член на системата „Зелена карта“, трябва да си купят на границата местна полица „Гражданска отговорност“, сочи справка на сайта на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Предвижда се и промяна в покритието на задължителната автомобилна застраховка, която да уреди и изплащане на обезщетения на пострадали дори и водачът да няма вина. Освен това се предвижда и завишаване на лимита на отговорност на компаниите при неимуществени вреди по автомобилната застраховка при пострадали и загинали в катастрофи. Сега максималното обезщетение е 1 млн. лв. при един пострадал и 5 млн. лв. при двама или повече, а с новите текстове таванът става 10 млн. лв. независимо от броя на пострадалите.

„По-високите тавани на максималните обезщетения, които трябва да се изплащат, както и завишените капиталови изисквания към компаниите ще доведат и до по-високи цени на застраховките“, прогнозира за Mediapool изпълнителният директор на „Бул Инс“ Стоян Проданов. Той не очаква обаче промяна на единната тарифа със „Зелена карта“, защото пазарът до голяма степен вече е изконсумирал този ефект.

Освен за „Гражданска отговорност“ се предвиждат по-дълги срокове и за други полици. С промените ще се позволи сключването на безсрочен и многогодишен застрахователен договор, както и на договор за застрахователен период по-кратък от една година. В момента подобна практика се прилага, но тя е договорна, а не законово регламентирана. Ще се даде възможност за автоматично подновяване на договора само за един застрахователен период след изтичане на договорения срок.

Предлагат се промени и в областта на несъстоятелността на застрахователите, като се прави предложение ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд, а не от физическо лице, както е записано в настоящия КЗ. По този начин ще се гарантира по-голяма ефективност при ликвидацията и по отношение на разходите по несъстоятелността.

Вземанията от животозастраховател ще са до 196 хил. лв. от една компания. Парите ще се изплащат от Гаранционния фонд, като с предлаганата промяна се цели изравняване на гарантираните вземания при несъстоятелност на животозастраховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка.

С новия кодекс ще се въведат изискванията на директивата „Платежоспособност II“, като ще се разпишат нови правила за определяне на капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите в зависимост от техния рисков профил. Вносителите аргументират изготвянето на изцяло новия документ с нуждата от транспониране на многобройни и важни изисквания на европейското законодателство.

Подобна е тезата на и на бранша. „Приветстваме промените, защото те се правят с цел синхронизиране на практиките в България с европейските, а целят и по-голяма защита на застрахованите. Това е много важно“, заяви Стоян Проданов.

Текстовете ще се гледат в Народното събрание най-рано през есента, когато депутатите се връщат на работа. Според Стоян Проданов са възможни промени в текстовете между четенията. „Виждаме, че има гъвкави мнозинства в парламента при приемането на различни закони. КЗ е обществено значима тема, което навежда на мисълта, че ще има още промени“, каза Проданов.