Главният прокурор готви „капан“ срещу МВР насилието

Ина Друмева

© БГНЕС

Полицейското насилие дори и само по статистически данни е реален проблем. Това призна главният прокурор Борис Велчев по време на пресконференция в прокуратурата.

Той посочи, че през 2010 г. прокуратурата е завелa 238 дела срещу полицаи, от които 72 са за насилие над граждани.

„Не сме на едно мнение в ръководството на прокуратурата, но личното ми усещане е, че случаите на полицейско насилие бяха по-малко на брой, когато тези дела бяха завеждани от военната прокуратура„, обяви още Велчев.

Той посочи, че обмисля да постави въпроса пред Народното събрание и предложи военната прокуратура, която не е толкова натоварена, отново да поеме този вид дела. От края на 2008 г. промяна в закона прави полицаите подсъдни на граждански съд, което според главния прокурор е довело до много проблеми.

„Когато се измени подследствеността и наблюдаващите прокурори по тези дела са от съответните граждански прокуратури, които работят с колегите от МВР по други дела, това като че ли създаде проблем„, обясни още главният прокурор.

През есента тази година ще бъде създаден специализиран сектор във ВКП, който обобщава резултатите и практиката от тези дела, съобщи още той.

Борис Велчев информира, че в близките дни от прокуратурата ще внесат доклад в Народното събрание за работата на органа през 2010 г. Главният прокурор обясни, че от документа ще се види огромното натоварване на прокурорите, както и това, че оправдателните присъди са под 4%, а осъдените лица са над 50 000 души. „Осъдените лица са единственият разумен критерий, по който може да се оценява работата на прокуратурата. Не е чак толкова голям броят на оправдателните присъди, но ги има“, посочи още главният прокурор.

Той съобщи, че присъдите за организирани престъпни групи се увеличават. През 2007 г. те са били 78, а през 2010 г. осъдените вече са около 250. Няма особен ръст в броя на осъдителните присъди за корупционни престъпления и с това прокуратурата не може да се похвали, коментира още главният прокурор.
Той посочи, че данните за тези присъди са устойчиви и варират около 140 – 190 осъдени лица годишно.

Ръст обаче има при осъдените за престъпление с еврофондовете. Велчев подчерта, че през 2010 г. осъдени за пране на пари са 29 лица, като даде сравнение с данните от 2007 г., когато тази цифра е била 0. Чувствителен ръст има при осъдените за данъчни престъпления – от 343 през 2007 г. до 1266 през 2010 г.

Постоянно нараства броят на осъдените за трафик на наркотици, както и за използване на неистински парични знаци и платежни инструменти като дебитни и кредитни карти например.

Често прокурорите нямат време за добра подготовка по ключови дела заради огромния обем работа. Това обясни Велчев на въпрос защо се губят дела с огромен обществен интерес. По думите на главния прокурор, броят на осъдителните присъди по тези дела не е чак толкова голям.

Освен това той посочи, че прокурорите нямат време за обучения, семинари и за повишаване на квалификацията си. „Тези дела са по-сложни, а процесът е състезание„, обясни още Велчев.

Той посочи, че има и свидетели, които по неясни причини променят показанията си по различни дела. По повод обвиненията към медийната политика на Прокуратурата, че се е променила и е станала по-затворена, той посочи, че Прокуратурата преди няколко години е била наистина затворена, сега е направила крачка напред.

„Понякога се е създавала крайност – прокурорите да правят впечатление, че повече говорят, отколкото работят“, припомни Велчев и допълни, че това трябва да се избягва.

Велчев оправда мълчанието на прокурорите по обществено интересни дела с текстове от Закона за съдебната власт – чл. 212 от ЗСВ забранява на магистратите да излагат предварително мнението си за дела, както и да пазят в тайна факти, станали им известни по служба или такива, които биха могли да навредят на разследването или производството.

„Няма да успеем да се опазим от опити да бъдем въвлечени в предизборни кампании„, коментира Обвинител № 1 и призна, че очаква с наближаването на изборите да се засилят сигналите към прокуратурата от всякакви политически партии срещу техните опоненти.

Велчев каза, че е посъветвал колегите си да не дават гласност и медийни изяви за подобни сигнали и компромати, за да не се създава излишен шум в обществото. За да се предпази прокуратурата, делата и проверките по тези сигнали трябва да приключват максимално бързо, до колкото това е възможно.

Велчев коментира и исканията за сваляне на депутатския имунитет на лидерите на партия „Атака“ Волен Сидеров и на ДПС Ахмед Доган. „Това никога не е било проблем, когато има основание, но това не е всичко. За да се иска имунитет, трябва да има разследване и доказателства, а не това да става по силата на емоция и на обществени нагласи“, категорично заяви главният прокурор.
Той припомни, че до момента е искал имунитета на 17 народни представители.

Според Велчев темата за забрана на политически партии е много чувствителна. „Когато този въпрос се повдига, трябва да се има предвид, че тези партии представляват голям брой от населението, което дава гласовете си за тях“, посочи още Велчев.