ДО
Г-Н МАКСИМ МОМЧИЛОВ
ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР НА
В.”СЛЪНЧЕВ БРЯГ ПРЕС”
ГРАД НЕСЕБЪР
Уважаеми г-н Момчилов,
Ползвам името Ви не като получател на писмо,което отправям лично до Вас,а като своеобразен транспортен деец, приносител и катализатор на идеи и мисли,които бих желал да стигнат до хората на несебърската общинa,а и извън нея.
Мотивите ми за тези няколко реда идват по-отдалеч и ми се ще крилата на думите им да ги отнесат до на пръв поглед невидими,но съществуващи брегове.Там, където цари мир,разбирателство и взаимопомощ между хората и техните поселения.
Не можах да присъствам лично на юбилейната 50-годишнина на вестника,чийто читател съм от 1991 година.От тогава,а и с днешна дата, продължавам да смятам,че Вие съумяхте в годините на прехода да съхраните изданието като територия на истината и свободното слово, изразител и защитник на публичния интерес.
То принадлежи към онези медии,които търсят връзка между причина и следствие,превърнали се в трибуна на критична, умна и въздействаща публицистика.И в същото време неговите страници са един своеобразен печатен паметник на човешката доброта.
Днес всички ние имаме крайна нужда от повече толерантност и добронамереност.И на мен ми се струва,че несебърският вестник е естествено духовно хранилище за подобни чувства.
В навечерието на 1 ноември – Денят на българските будители аз съм един от тези,които са убедени,че добрата воля при обществените действия са единственият спасителен път за преуспяването на държавата и народа - вчера ,днес и занапред.
Гиньо ГАНЕВ
Loading ...
