Една некадърна формулировка на закон за свободно придвижване на гражданите на ГДР води до падането на Берлинската стена. Година по-късно германското обединение е факт. Събитията преди него напомнят на политически трилър.

9 ноември. Само няколко часа след известните думи на Гюнтер Шабовски („Доколкото ми е известно… влиза в сила незабавно“), източноберлинските граждани се отправят към западната част на града. Милиони източногерманци са на крак още в първите дни на новата свобода. При това членът на политбюрото Гюнтер Шабовски само мимоходом споменава за новата свобода на предвижване. Малко по-късно следва и практическият тест на източноберлинските граждани. Те налагат отварянето на няколко гранични пункта. Граничарите на ГДР сдържат нервите си. Тестът преминава без нито един изстрел.

10 ноември. Ден по-късно съветският външен министър Едуард Шеварднадзе обявява „събитията в ГДР“ за вътрешногермански въпрос на новото ръководство начело с Егон Кренц. Шеварднадзе пожелава „пълен успех“ на начинанието. За успех обаче не може да става и дума. Три дена по-късно депутатите от другите партии в Народната камара отказват да следват безусловно всемогъщата дотогава ГЕСП. Партията издига областния управител на Дрезден Ханс Модров за министър-председател. Той трябва да спаси, каквото е останало за спасяване. Модров обаче няма никакъв шанс. Докато в бонския Бундестаг тече дискусия за евентуално обединение, на 20 ноември четвърт милион души излизат по улиците на Лайпциг и скандират: „Германия обединена родина!“ Призивът на известни гедерейски интелектуалци като Криста Волф и Щефан Хайм за запазване на ГДР остава нечут.

Хелмут Кол поема инициативата

28 ноември. През първите три седмици след падането на стената се мисли за няколко варианта. Все още обединението минава за щекотлив проблем. Изниква идеята за конфедерация, води се дискусия за реформи по социалистическия път на ГДР. Федералният канцлер Хелмут Кол търси начин да поеме инициативата в свои ръце. На 28 ноември той представя в Бундестага своя план от десет точки, който има въздействието на избухнала бомба. Френският външен министър Ролан Дюма заявява, че германците проявяват „растяща арогантност“. В действителност Хелмут Кол не се е консултирал предваритилно с никого. Неговият план от десет точки представлява пътна карта към държавното обединение с пет и десетгодишен срок. В този начален стадий целта все още е създаването на конфедерация.

3 декември. Източногерманците продължават да демонстрират. Под натиска на улицата капитулират както Политбюрото, така и Централният комитет. Егон Кренц също подава оставка. Той прави безуспешни опити да спаси ГДР като държава чрез политически компромиси и обещания към движението за граждански права. Междувременно и зачеркването на ръководната роля на комунистическата партия от конституцията вече не е достатъчно за демонстрантите.

Дрезден – 19 декември

Федералният канцлер Хелмут Кол държи реч пред руините на дрезденската Фрауенкирхе. Това е върховен емоционален момент. Преди всичко за тези, които не искат да слушат повече за реформи и настояват за обединението на Германия. С речта си Хелмут Кол достига до умовете и сърцата на няколко десетки хиляди източногерманци. Той говори за обединението на нацията в мир и свобода. Масата от хора е въодушевена, а Европа – силно впечатлена. Самият Хелмут Кол оценява малко по-късно изявата си в Дрезден като един от най-значителните моменти в своята политическа кариера.

15 януари. Новата година започва бурно. На „Кръглата маса“, на която седят представители на старата система и лидери на движението за граждански права, става ясно, че ЩАЗИ е водила на отчет 85 000 щатни и почти 100 000 нещатни сътрудници. По това време движението за граждански права вече контролира повечето окръжни централи на ЩАЗИ. Централата на „Норманенщрасе“ в Берлин обаче не е под контрола на гражданите. И тук биват унищожени много доказателства и досиета на шпионите на ЩАЗИ. Същия ден хиляди демонстранти щурмуват сградата, водени от внедрени агенти, които ги насочват неправилно из коридорите на сградата. Тези събития така и не са изяснени докрай. Инцидентът обаче е неофициалният час на раждането на „Службата за архивите на ЩАЗИ“. И до днес тук се събират и разследват остатъците от досиетата на тайната служба. Документите са достъпни за частни лица и изследователи.

Свободни избори с изненади

18 март. Населението на ГДР е изправено пред исторически избор. Това са първите свободни и тайни избори. Западногерманските партии участват активно в предизборната борба. Бившият канцлер – социалдемократът Вили Бранд пътува из цялата страна. Хелмут Кол също е на път. На предизборните прояви на Хелмут Кол присъстват до един милион души. Прогнозите обаче сочат преднина за социалдемократите. Преброяването на гласовете вечерта на 18 март предизвиква истинска сензация. Християндемократическият съюз (ХДС) на Хелмут Кол печели победа, а социалдемократите губят половината от гласовете. Партията на демократичния социализъм (ПДС), която е наследница на ГЕСП, печели все пак 16 процента от гласовете. А същинските инициатори на мирната революция в лицето на движенията за граждански права получават по-малко от три процента от гласовете на избирателите.

18 май. Обединението отдавна е договорено и сега и в източната част на страната трябва да бъде въведена социалната пазарна икономика. В Бон е подписан държавен договор за икономически, валутен и социален съюз, който влиза в сила на 1 юли. Гражданите на ГДР получават западна валута. С това започва и преоринетацията на икономиката на ГДР. Задача за попечителското дружество „Тройханд“, чиято дейност по приватизирането на комбинатите и „народните стопанства“ е малко спорна във вътрешнополитически план.

НАТО – спорната точка

15/16 юли. Принадлежността на обединена Германия към НАТО отдавна е трън в очите на московското ръководство. Членството на обединена Германия в алианса е и най-голямото препятствие по пътя към обединението. Съветският държавен и партиен ръководител Михаил Горбачов се колебае. Хелмут Кол вече си е осигурил подкрепата на американския президент Джордж Буш. Голяма роля изиграва и срещата на върха на НАТО в Лондон в началото на юли. Срещата затвърждава тенденцията към подчертано отбранителната насоченост на Алианса. По този начин Хелмут Кол успява да получи и благословията на Михаил Горбачов по време на частното си посещение в родния град на съветския ръководител.

23/24 август. Процесът на обединението набира скорост. На 23 август депутатите от Народната камара на ГДР вземат решение за присъединяване към Федералната република на 3 октомври, както е договорено с правителството в Бон. А забележката на председателя на ПДС Грегор Гизи, че парламентът току що е взел решение за „залеза на ГДР“, предизвиква само смях в залата. Един ден по-късно парламентът забранява със закон унищожаването на милиони досиета на бившата ЩАЗИ.

Последни пазарлъци преди подписването на договора

12 септември. В крайна сметка всичко опира до пари. Правителството в Бон предлага на Съветския съюз 12 милиарда марки като компенсация за изтеглянето на Червената армия от Източна Германия. Твърде малко, отсича Горбачов. Отначало Хелмут Кол остава непреклонен, но после добавя още три милиарда, като безлихвен заем. Тази сделка отваря пътя за подписването на договора „Две плюс четири“. На 12 септември външните министри подписват договора.

Ден първи на нова Германия

2/3 октомври. Големият ден на нова Германия е предшестван от много увертюри. Външните министри на страните-победители във Втората световна война се отказват от всичките си извънредни права, присъдени им след капитулацията на Вермахта през 1945 година. След това тримата коменданти на Западен Берлин също се отказват от своите привилегии.

Народната камара на ГДР заседава за последен път. Малко преди това ГДР официално напуска Варшавския договор. В 0:00 часа над Райхстага в Берлин се издига германското знаме. На официалната церемония по обединението присъстват близо два милиона души.