 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Нова Българска телевизия, „Акценти“
Георги Първанов – президент на Република България в периода 2002-2012 г., в интервю за предаването на Нова Българска телевизия „Акценти”Водещ: В началото на нашето предаване – интересно, уважаеми зрители. На фона на социалната и икономическа ситуация в страната, на фона на дебатите за спрения проект АЕЦ „Белене”, на фона на вота на недоверие, който внася БСП, по-скоро Коалиция за България, на фона на лидерската битка в БСП, в партията – втората по големина партия в държавата, изключително наложително, бих казала, да говорим с президента на Република България Георги Първанов в мандата 2002-2012 г. Добър ден в нашето студио.
Георги Първанов: Здравейте.
Водещ: Като се чудех как да почнем разговора, изведнъж си представих визуално колко е кратка отсечката от „Позитано” 20 до „Дондуков” 2. А колко дълъг е този път. До къде води той?
Георги Първанов: Аз, ако трябва да използвам пък друга метафора, бих казал – колкото е на човек да изкачи Бузлуджа.
Водещ: Да, разбира се.
Георги Първанов: Но това е в кръга на шегата, разбира се. „Позитано” е улица с много дълга история. Ще ви кажа само две неща, които аз си спомням. Помня 1996-1997 г., протестите. Аз буквално спях с нощи в сградата на „Позитано”. Отвън протестираха непрекъснато, паветата летяха към нашите прозорци и това беше една много драматична ситуация. След това станах председател. И години наред на „Позитано” стоеше самотно само един автомобил. Това е моят Трабант. Сега, както виждате, там има задръстване.
Водещ: Трудно се минава, да
Георги Първанов: Проблем е, да. Това е промяната.
Водещ: Този път е дълъг. Обаче, да, това беше за въведение. Важни са темите, които трябва да разискваме с вас. Важно е вашето мнение, защото например „Големият шлем” започна от вас. Сега той е в доста стеснен вид. Защо се разпадна „Големият шлем”? Нямаше такива податки в началото на управлението на ГЕРБ.
Георги Първанов: Първо, аз бих искал да кажа, нескромно, че това завоевание, в което имам основна роля. Тези три крупни енергийни проекта са най-доброто, което българската дипломация, в частност енергийната дипломация, е постигала. Дори, ако вземем само „Южен поток”, газопровода, който би трябвало да ни носи такси от порядъка на 500 млн. долара, ежегодно, от това, че една тръба ще минава през България – само това е „Голям Шлем”. Да не говорим за „Белене”, дори „Бургас – Александруполис” при тази поредна криза, която се очертава с нефта. Това са все неща, които за мен бяха много значими стратегически проекти. Хайде да видим от другата страна какво се предлага.
Водещ: Да, какво?
Георги Първанов: Ако „Големият шлем” е нещо, което не е добро за България, ако е проруско или с някакъв друг интерес, питам аз: какво предлага Борисов? Какво предлага десницата? Има ли алтернатива на това?
Водещ: Даже няма диверсификация, за което толкова много се борехме.
Георги Първанов: Диверсификацията е една тема, по която досега само аз съм работил. Едва сега премиерът Борисов се досети, че има такъв проблем, обаждайки се от Грузия – може би това не беше най-точното място – да каже, че от там ще донесе газ. Газ, който аз съм договорил с Азербайджан, при това по два възможни, различни маршрута – единият по газопреносната мрежа на Турция, ако те си бяха направили труда да прокарат междусистемната връзка между двете страни, а другото е компресиран газ през Черно море. Само че няма да стане толкова бързо, защото моите проучвания показват, че тези танкери се произвеждат минимум две години.
Водещ: Пък и пристанище мисля, че нямаме все още подходящо… Или могат да се използват наличните?
Георги Първанов: Пристанища, терминал – да допуснем, че ще бъде изградено ускорено, но нас вече ни изпревариха румънците, унгарците заедно с двете страни.
Водещ: Добре, какво стои зад… Това е национален интерес, национална сигурност. Това е част от националната сигурност. Защо според вас беше сложен кръст на проекта, който вие обещахте, че ако социалистите се върнат на власт, ще подновят?
Георги Първанов: И досега няма реално обяснение. Ако обяснението е, че проектът е руски, както каза премиерът Борисов – „Аз няма да строя българо-руска ядрена централа”. Отново искам да подчертая, че с преместването на готовия реактор в „Козлодуй” той не става по-малко руски, т.е. не се накърнява руския интерес в случая, просто се освобождава една площадка. И тук е големият въпрос – тази площадка за какво ще бъде използвана?
Водещ: За газостанция.
Георги Първанов: Аз не вярвам тя да бъде използвана на газова централа. Дори съм се обзаложил, че това няма да стане.
Водещ: А защо? Какво ви мотивира да твърдите със сигурност?
Георги Първанов: Аз твърдя, че ще мине време – повече или по-малко – когато ще бъде обявен нов конкурс, търг или каквато е там процедурата и ще строи нова ядрена централа. Дори допускам, че сегашното правителство ще го стартира.
Водещ: Само че няма да бъде вече руски реакторът и няма да бъде руски проектът.
Георги Първанов: Да, вероятно ще потърсят друго решение, без руско участие.
Водещ: Вероятно имате и информация, за да го твърдите толкова убедено?
Георги Първанов: Да допуснем, че анализирам внимателно и задълбочено.
Водещ: Добре. Обаче хвърли топката Бойко Борисов към левицата именно и към Тройната коалиция заради това, че всъщност те са провалили проекта. Вие също направихте намек, че има някаква недосвършена работа и че е оскъпен допълнително проекта с 1 милиард лева. Кажете, към кого е това обвинение, защото, ще ви припомня само, че веднага всички набедиха Румен Овчаров и се нахвърлиха да го разпитват вие ли всъщност провалихте проекта.
Георги Първанов: Това беше тенденциозно. Аз знам откъде тръгна тази дезинформация, това внушение…
Водещ: Откъде?
Георги Първанов: … което трябваше да създаде напрежение между мен и Овчаров, за да може да заеме г-н Овчаров своето по-отчетливо място в подкрепа на председателя на партията. Истината е, че по това време Румен Овчаров не е министър. Това е едно. Второ, Допълнение 5, което приема ескалацията на цените ЕС – България, а не ЕС – 27, всъщност е подписано от шефовете на НЕК. Сега не мога да ви кажа кои са имената…
Водещ: Кой точно е бил в този момент, да.
Георги Първанов: Да, и това не е най-важно. Това е едно. Второ, относно забавянето – става дума за забавяне при подписването на един-два документа, на следващите две допълнения. Но това забавяне, на фона на прекъсването, на спирането на ядрената централа и изобщо на развитието на ядрената енергетика на България, бледнее. Така че това е един укор към предишното правителство. Докато по отношение на ГЕРБ, аз отправям пряко обвинение, лично към Борисов за това, че на практика спира бъдещето на българската енергетика и ако щете, на българската икономика.
Водещ: Понеже заговорихме за българската енергетика, българската икономика – все пак, България как стои на фона на всички останали държави, ако сравним управлението на Тройната коалиция със сегашното управление. И най-вече на фона на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), защото основното обвинение към Тройната коалиция, с което ГЕРБ спечели изборите, беше, че фондовете са спрени, че ние сме провалена държава в ЕС и че – ето, на, сега нашият авторитет ще се издигне и ще се утвърди.
Георги Първанов: Нека да боравим с фактите. Имаме поредния, последния – макар и технически доклад на Европейската комисия (ЕК) – който е по-лош от всякога, който – забележете – разширява темата на мониторинга на наблюдението, включвайки темата за фалшификациите на изборите. Имаме затормозяване на процеса за включването ни в Шенгенското пространство с много тежки оценки и квалификации. Имаме, ако щете, доклада на Държавния департамент. Все негативни неща, които показват, че се сгъстяват мрачните бои, краски в образа на България сред нашите партньори в Европа. Не стоим по-добре. Кажете ми – колко са официалните визити на Бойко Борисов в ЕС в последно време? Той направи две-три в самото начало и сега обикаля (…).
Водещ: Там получи много сериозна подкрепа, да. От Германия особено.
Георги Първанов: Получи… Аз питам за официални визити. Отношението към…
Водещ: В Катар беше.
Георги Първанов: Провала в Катар съм готов да го обсъждаме допълнително. Но Бойко Борисов не стои добре в Европа. Това е факт. Бойко Борисов не е прелетял океана на официална визита – единствен от досегашните български премиери и президенти, ако щете – държавници.
Водещ: Но ДЕА откри своя офис тук.
Георги Първанов: Е, ако това е критерият за нивото на отношенията ни – ОК.
Водещ: Не е ли критерии най-сериозната служба?
Георги Първанов: Да, това е критерии за отношенията между службите.
Водещ: Между службите? Но не и между държавите?
Георги Първанов: Не е.
Водещ: Добре, какво направихме с нашите отношения? Какви са позициите ни в момента? Когато един президент е в студиото, няма как да не попитаме за оценката му за страната и нейните позиции в отношенията САЩ – България, Русия – България, ЕС – България.
Георги Първанов: И Балканите може би трябва да посочим.
Водещ: И Балканите, разбира се – център на региона.
Георги Първанов: Аз мисля, че стоим неубедително. Изказвам се много прецизно. Не искам да хвърлям тежки оценки, защото не подхожда на един досегашен президент да го прави. Нашата дума в Европа не се чува. Истината е, трябва да го кажа, и при Симеон Сакскобургготски, и при Сергей Станишев нещата стояха по друг начин. Българската дипломация, българската политика беше чута по много въпроси. Сега дори нашите проблеми не се поставят. За Русия няма да коментирам – там нещата очевидно отиват на провал.
Водещ: Как да разчитаме тия знаци, последните, които даде Русия, при преговорите за газа. Защото икономическите отношения в крайна сметка се обличат и в политически, и в междудържавни.
Георги Първанов: Знаете ли, за да ги разчетем, трябва да разполагаме с информация. Трябва да знаем отстъпката в цената, която не засяга потребителите, както знаем.
Водещ: 11%, да.
Георги Първанов: Тя е по-скоро подкрепа, за да може българската газова фирма да не фалира – тя е в много тежко състояние. Какво са получили руснаците в отговор на тази отстъпка?
Водещ: В замяна.
Георги Първанов: Примерно, ако това е част от собствеността над тръбата, това трябва да се каже ясно и отчетливо.
Водещ: Той Делян Добрев каза: „Сантиметър не съм дал”, но дали е вярно…
Георги Първанов: Засега се чуват само намеци. Може би, само бившият министър Трайков беше по-ясен, но и той твърде предпазливо намекна, че някакво движение в тази посока има. Аз искам да знам, какви са тези договорености, защото помня, какво ние сме договорили. Ние постигнахме петдесет на петдесет за тръбата, може би повече от всяка друга страна по трасето на „Южен поток”, в едни преговори, които не бяха леки.
Водещ: Тоест ние засега нямаме информация защо получихме тази отстъпка и как ще се отрази това на по-нататъшните ни отношения. Ако вие, социалистите, вземете отново властта и се обърнете отново към Русия за продължаване на този проект, как мислите, дали руската страна вече ще е склонна тук да направи, каквото и да било?
Георги Първанов: Вижте, „Южен поток” трябва да бъде ускорен. Тук две мнения по въпроса няма. Вероятно в момента, в който ще стане промяната в управлението на страната, „Южен поток” ще се строи интензивно. Време за предоговаряне няма и отново искам да кажа – ние достатъчно печелим от този проект и не би трябвало България да създава спънки в неговото развитие. Това е един общоевропейски проект, а когато ние го стартирахме с президента Путин 2007 г. в Загреб, бяхме само двамата.
Водещ: Да, след това той ви привлече и нови участници в проекта. Добре, международната ни позиция явно ще оказва влияние и на по-нататъшното ни желание да ги позиционираме положително. Между другото, казвам го, защото от много години се познаваме. Една класация за България, че е там, на дъното на класацията на щастието. Ние се доказваме като много нещастни хора. Дали има това някаква връзка с каузите, които политиците предлагат на нацията си взимайки властта? Каква е каузата на България с днешна дата?
Георги Първанов: Този въпрос има няколко нива на отговора. Първо, ще започна от нашето самочувствие. Политиците са много виновни, защото в тези тежки взаимни обвинения наистина това сваля нивото на достойнството на самочувствието. Но ако ми позволите, аз ще отправя упрек и към медиите, които също дават своя принос към това. Що се отнася до каузата – навремето е било лесно. Имало е измерима, постижима повече или по-малко кауза за обединяването на България в една Санстефанска такава. Сега такава кауза не може. Сега каузата може да звучи малко по-различно. Преди време в една стратегическа разработка с екип от БАН, от бизнеса, ние определихме една кауза в средата на това десетилетие България да достигне по темпове на растеж, ако щете, по жизнен стандарт средноевропейските страни и членките на Европейския съюз. Имам чувството, че сега се отдалечаваме от реализацията на една такава цел. С политиката, която сегашното правителство провежда, икономическата, финансовата политика, бизнесът се задушава. Да, ние стоим относително стабилно финансово. Макар, че последните новини не са никак добри, но бизнесът, производството на България затъва. Тоест, вместо да скъсим дистанцията в условията на кризата, ние се отдалечаваме.
Водещ: Каква е причината за това лошо управление – нежелание за търсене на консенсус в кризисната ситуация, липса на някаква далечна цел? За какво става дума? Не мога да си представя, че един човек, който е взел властта, на гребена на доверието, на вълната и на заявката – аз ще направя така, че таза страна ще благоденства, в крайна сметка се стига дотук?
Георги Първанов: Тук консенсус не може да има. Има десни, има леви, има различни позиции. Тук трябва да има лидерство. Когато не може да с постигне единна позиция лидерът, в случая премиерът би трябвало да е този, който да тропне по масата и да каже – правим тази и тази политика. За какво става дума. Още 2009 г. аз предложих в един друг подобен доклад да увеличим бюджетният дефицит в рамките на трите допустими процента, за да можем да инвестираме в здравеопазването, в образованието и да изплатим дължимото на бизнеса. За да запазим работните места, за да засилим потреблението, с което пък да стимулираме и производството. Това не се случи.
Водещ: Защо, господин президент, няма резон?
Георги Първанов: Защото има не професионализъм, защото Борисов е един слаб премиер. Да не говоря за правителството.
Водещ: Не думайте.
Георги Първанов: Аз не за пръв път го казвам.
Водещ: Да.
Георги Първанов: Някои ме упрекват, че го оценявам като решителен. Той действително е решителен – и сутрин, и вечер, и когато греши е решителен. Но, знаете ли, ще повторя нещо, което и друг път съм казвал, но не пред вашата аудитория. На България не й трябва шериф, на България й трябва стопанин, човек, който да знае, за какво става дума. Управлението е сложна работа. Управлението не е да отсечеш във всеки един момент.
Водещ: А не липсва цел все пак, защото спомням си годините, в зората на демокрацията. Спорихте леви и десни за посоката. После спорихте за пътя. За посоката се разбрахте и имаше консенсус. Аз дори си спомням, че Вие бяхте човекът, който обърна БСП към НАТО, спомням си и заседанието.
Георги Първанов: Аз бях ключовата фигура, но държа да подчертая, че имаше един широк екип, който вече беше узрял за промяната. Имаше много мои колеги, които ме подкрепиха. В този смисъл сигурно ще говорим по-късно и за БСП.
Водещ: Да.
Георги Първанов: Лидерът е много важен. Да може да каже – напред, но много важно е и тимът от хора, екипът, който застава зад него и до него, за да обоснове и да защити тази позиция.
Водещ: Да, но това са големи цели – големи цели са НАТО, Европейски съюз. Големи цели пред една държава, която излизаше от тежка ситуация. Каква е целта в момента? Питам Ви, защото повечето политици са на терена не от вчера, като изключим премиерът и сегашните управляващи. Останалите сте от доста отдавна на терена. Каква е целта, която трябва да следва България към днешна дата?
Георги Първанов: Аз отново искам да кажа това, което преди малко може би по-общо формулирах. Сега не може да има такава трудно формулирана ясна цел. Примерно, хоризонтът е до Брюксел. Постигаме го и след това.
Водещ: Приключваме?
Георги Първанов: Целта е постигната. Сега такова нещо няма. Сега си поставяме за цел да стигнем средното ниво на Европа. Нещо, което е по-трудно да се хване като критерий. Защото това са динамични критерии. Вие знаете, в икономиката процесите са много дълбоки и сложни.
Водещ: Върнахте ли се при избирателя? Направихте обиколки, след като излязохте от президентството обикаляте страната. И така като се разхождате, какво установихте, че сте пропуснали, докато бяхте на „Дондуков” 2, какво Ви е убягнало от настроенията на хората, от душевното им състояние?
Георги Първанов: Първо да припомня, че аз често обикалям. Миналата година есента обикалях представяйки книгата си за отчета на президента. Не твърдя, че съм най-пътуващия български политик, което не знам дали е за хвалба.
Водещ: Хвалба е, там му е мястото на политика.
Георги Първанов: Не, сега е по-различно. Защото като президент винаги има една протоколна бариера. Много е по-трудно да чуеш автентични мнения, критики. Сега заставам срещу аудиторията често пъти в една нелека полемика по два-три часа. Впрочем, не се досещам Борисов да го е правил. Той застава на магистралата, реже лентата и продължава.
Водещ: Пътьом дава нещо.
Георги Първанов: Номерът с тази псевдоблаготоврителност, с милостинята не го приемам. Но да се върнем към въпроса. Хората са много изморени. Хората са отчаяни. Някои трябва да им даде вяра. Да им даде перспектива. Перспектива може би по-точната, макар и купешка дума. Защото не е въпросът в това, че сега се безработни, че трудно връзват двата края. Въпросът е в това, че не виждат хоризонт, не виждат, какво следва след другия завой. Ще има ли тогава работа, децата им ще се върнат ли от чужбина, пенсиите ще се вдигнат ли сред по-възрастните? За нищо от това сега няма яснота. И аз мисля, че точно левицата, БСП трябва да даде яснота в един честен, откровен разговор, без изхвърляне, без да обещава всичко на всеки, както го правят някои други партии, които знаят, че никога няма да управляват, за това могат да си позволят такива изхвърляния. За БСП това е недопустимо.
Водещ: Г-н президент, БСП иска властта, всяка партия. За това съществува, за да управлява, това е смисълът на нейното съществуване, но дали в ситуацията, в която е в момента би могла да получи тази власт и доверието на хората? Питам с оглед на това, че има сблъсък между титаните, като беше наречен, между вас и г-н Сергей Станишев, има и той като, че ли е принципен?
Георги Първанов: Нека да говорим за сблъсъка след малко. Все пак, първият въпрос е БСП всъщност иска ли властта категорично.
Водещ: А защо съществува една партия ако не я иска?
Георги Първанов: Разбира се, че заради съществува, но аз искам да видя много по-силна, много по-убедителна заявка на БСП за властта. Ако БСП не печели от това разколебаване в ГЕРБ, ако се вижда, че ние не сме скачени съдове. Няма движение от едната в другата посока. Това е, защото БСП не излъчва сила. БСП произвежда едни много добри алтернативни проекти. Добри от моя гледна точка, защото аз съм внимателен читател, бивш научен работник. Умея да чета и да пиша такива неща, но те не са смилаеми за хората. Те не са разбираеми за хората. Трябва ясно да се запише – здравеопазването приоритет номер едно на бъдещото лявоцентристко управление и около това да се концентрират основната част от силите. Ако говорим за икономиката. Не случайно и днес има една моя статия озаглавена „Енергетиката, глупчо!”, по аналогия с предизборния лозунг на Бил Клинтън. Ако енергетиката е ключовият приоритет, който ще дърпа икономиката нека да го заявим и около това да строим всичко. Около това може да строим образованието. Защото ако ние развиваме енергетиката и ядрената енергетика, то това означава, че концепцията за образованието трябва да бъде свързана именно с това. Готвим специалисти и за тази сфера, главно за тази сфера. Но тези неща трябва да се говорят много по-ясно, много по-отчетливо на българския избирател, на българския гражданин. Що се отнася до лидерската конкуренция.
Водещ: Конкуренция, добре казано, деликатно?
Георги Първанов: Да, това е едно състезание. Благодаря Ви, че отбелязахте, че става дума за принципен сблъсък. Ето аз вече публикувам три поредни позиции. Едната по организационната реформа. Другата е по енергетиката. Утре излиза моя позиция по коалиционната политика. Т.е. единият поток са политики вътре в партията и с левите. Другият поток са виждания за управленските алтернативи. Това, което БСП трябва да направи, когато дойде на власт, в условията на едно много тежко наследство икономическо и финансово и политическо, като се има предвид, колко раздробено е политическото пространство в България.
Водещ: Всъщност, политическото пространство започна да се дроби от присъствието на Симеон Сакскобургготски. Тогава като, че ли загубиха силата си и смисъла си партиите и всичко някак си така се обърка, защото се изгубиха принципите. Човек не може просто да се ориентира от това, което виждаме, къде е днес, на ляво ли, на дясно ли. При вас, каква е принципната разлика между Сергей Станишев и Вас, защото спорът вече излиза на други нива? Ето, вие говорите за управленски програми?
Георги Първанов: Вижте, отдавна и аз го казах в една своя реч, че програмната реч като президент 2002 година, че идва краят на идеологиите в България.
Водещ: Да, спомням си и беше остро посрещнато, между другото.
Георги Първанов: Но това е факт. Кой сега води идеологически дебат в българското общество. Каква е идеологията на Бойко Борисов и на ГЕРБ. Моля ви се, там няма идея, та камо ли идеология. Разбира се, БСП е идейна партия. БСП не може да си позволи да не стои здраво на идейна, солидна основа. Тя има една чудесна програма, която претърпя две преработки. Нищо, че никой не я познава, но ние знаем, че я има и тя все пак е нашият ориентир. Аз твърдя обаче и тук спорим със сегашния председател, че БСП трябва да се измести наляво. Не да направи някакъв радикален завой. Защото в годините на управлението, особено на тройната коалиция БСП се измести на дясно. И приемането на плоския данък, който не е присъщ на никоя лява партия в Европа и по света беше знак за това изместване. Може би под натиска на нашите коалиционни партньори. Но това пък ни задължава сега, когато правим коалиционните си споразумения с новите партньори не само да кажем ние сме тук по-вляво, но и да определим границата на допустимия коалиционен компромис.
Водещ: За него искам да поговорим.
Георги Първанов: Защото хората трябва да знаят, когато гласуват за нас, че ние може да стигнем оттук дотам, не по-далеч.
Водещ: Там, където беше ръката ви, къде е най-далеч?
Георги Първанов: Центърът.
Водещ: Центърът е ГЕРБ?
Георги Първанов: Не, ГЕРБ е навсякъде и никъде.
Водещ: Цитирам Цветан Цветанов, дясно-център. Той така определя.
Георги Първанов: Ако искате може да цитираме някой по-виден теоретик. Цветанов в моите очи е един не лош организатор. Той показа, че може да прави избори. Разбира се не споделям неговите методи на фалшификация, на купуване, на рекет, на плашене, но той прави добри избори. Цветанов обаче не може да бъде теоретик, дума да не става.
Водещ: Центърът тогава как го виждате? Нека, зачекнахме я темата и продължаваме нататък, кое обозначава центърът, там беше НДСВ преди време, но сега е само ДПС?
Георги Първанов: НДСВ пак си е там. Там са…
Водещ: Е, ама не са…
Георги Първанов: … част от земеделците.
Водещ: Да.
Георги Първанов: Тези на Стефан Личев. Има много формации, които се определят като центристки. Но това е въпрос на самоопределение, не е моя работа аз да им давам оци и да ги характеризирам. БСП трябва в своята коалиционна политика сега, преди конгреса дори, да заяви, че е готова да води преговори с всички. Без ГЕРБ, който е основният ни противник, там има фронтова линия. Разбира се, образно казано. Без радикалите Волен Сидеров и Яне Янев, защото те са неприемливи за нашата и идеология, и практика. И оттам нататък ние трябва да водим разговори с всички други. С някои просто за опозиционно взаимодействие.
Водещ: Не чух десницата, г-н президент. Старата десница.
Георги Първанов: С десницата може да се взаимодейства по отделни теми и проблеми вътре в парламента, но това не е перспективно взаимодействие, това не е потенциален коалиционен партньор. Затова казвам, че има кръг опозиционно взаимодействие, има кръг вече като стъпим на този терен, на потенциалните ни коалиционни партньори. Това е левицата и центъра.
Водещ: Слушах ви много внимателно какво изброявате, защото съвсем скоро, буквално преди дни, Сергей Станишев каза, че ако вие оглавите партията, ще я отведете при ГЕРБ, а вие поставихте току-що демаркационна линия там. Няма ли нищо, което да стопи, ако така поиска избирателят, няма ли нищо, което да стопи неразбирателствата. Не може да се състави друго правителство в следващия кабинет, да речем, без вас. ГЕРБ има по-малко депутати и вие и нямате достатъчно, за да съставите самостоятелен кабинет. Възможна ли е такава, как да го нарека, такъв съюз?
Георги Първанов: Не е възможен такъв съюз след управлението на ГЕРБ. Защо? Защото никой, не вярвам да има партия, уважаваща себе си, мислеща за себе си перспективно, която ще поеме всички управленски, политически и морални негативи на ГЕРБ. Да не говорим за чисто кадровите измерения. Някой да влезе в схемата на ГЕРБ и да пази техните кадри в управлениет това би било самоубийство.
Водещ: Добре, г-н президент. Тогава защо вашият, как го казахте вие, вашият конкурент Сергей Станишев ви обвинява точно в такова пристрастие. Едва ли не задкулисно вие се опитвате да договорите нещо с ГЕРБ. Той каза, че има много въпроси, на които трябва да отговорите. Мога ли да ви помоля на някои от тях да отговорите, сега?
Георги Първанов: Не, нека да отговоря на този въпрос първо. Защото това е основният въпрос. Той е измислен, защото нещо трябва да бъде питано. Пред вид на това, че за десетте ми години като президент очевидно няма за какво да бъда укоряван, очевидно като партиен лидер няма за какво да се хванат, и затова измислят тази тези, че аз съм имал някакво намерение да търся сближение с ГЕРБ. Това е измислено. Както казва вашата колежка Велислава Дърева, това е тебеширена линия, която се прокарва между нас, за да може да се води полемика. Нищо подобно няма и вие знаете не по-зле от мен колко дебати, колко спорове, колко битки сме имали с Бойко Борисов. Може би повече от всеки друг ние сме полемизирали помежду си.
Водещ: О, вие бяхте стигнали до остри конфликти, спомняма си с едни стенограми стигнахте до доста напрегнати моменти.
Георги Първанов: На мен са ми искали импийчмънт, не някой друг.
Водещ: Включително. Добре. А съгласен ли сте някои от въпросите, които Сергей Станишев задава, да ви ги задам?
Георги Първанов: Няма неудобни въпроси.
Водещ: Добре. Намекна той за върнатия мандат на БСП през 1997 г. В смисъл онази дата съдбовна за БСП, когато трябваше да избираме между гражданска война и ново управление. Тогава вие бяхте председател, и то съвсем нов председател на партията. Има ли обяснение за това, което се случи. Такова, че да е приемливо и за вашите членове, които все още някои от тях не могат да ви простят?
Георги Първанов: Вижте, това нещо не мога да го приема спокойно. Ако някой намеква, да бъде така любезен да говори с факти и ако има обвинения, да изрече гласно. Аз твърдя, че 4 февруари беше един от най-значимите и може би позитивни ходове, които нашата партия е правила през годините на прехода. Това беше ход, който не просто спаси партията, той спаси наистина гражданския мир. Вие помните добре.
Водещ: Репортер.
Георги Първанов: Зная къде бяхте вие, и вие бяхте на огневата линия. Ако се беше проляла една капка кръв, какво щеше да стане? Така че не приемам някой, който тогава не знам къде е бил, да прави подобни намеци. Тогава имаше много обвинения към мен – в предателство, в съглашателство. Всички тези обвинения получиха отговор есента на 2001 г., когато спечелихме изборите и оттам нататък БСП получи власт, каквото не е получавала никога. То беше заложено в 4 февруари. 4 февруари беше една голяма инвестиция в бъдещето на БСП и на левицата като цяло.
Водещ: Добре, друг въпрос. Мажоритарният елемент в изборите, който е попречил на по-доброто представяне на БСП на последните избори през 2009 г. Той беше поискан от вас категорично. Вие толкова категорично го поискахте, че дори заплашихте тогава си спомням. Доста императивно звучаха думите ви. Какво, защо така се отрази на БСП? Сега ви се иска отговорност за този мажоритарен вот.
Георги Първанов: Колко души бяха избрани мажоритарно?
Водещ: Двайсет и…
Георги Първанов: Трийсет.
Водещ: Трийсет, да.
Георги Първанов: А колко депутати има БСП?
Водещ: Четиридесет, цифра, която нямаше дори след 2007-а.
Георги Първанов: Дори да прибавим всичките мажоритарни депутати към сметката на БСП, е крайно недостатъчно. Това не прави загубата по-малка. Но това е друга тема. Аз бих могъл в чисто тактически план да върна въпроса, да кажа, бе, защо пък вие не направихте изборите две в едно, защото на евроизборите разликата беше 5 %. И с 5 % нещата щяха да са по друг начин в парламента. Въпросът не е да водим тези закъснели спорове, а да разберем истината, българинът иска да види личности. Затова аз съм привърженик на мажоритарния вот. Не само защото аз съм печелил два пъти най-мажоритарния избор в България, президентския. И трето, което е особено важно и което ако моите другари в БСП не го разберат, не ни чака нищо добро 2013 г. 2009 г. на мажоритарните избори хората не гласуваха за кандидатите. Давам ви за пример. Не гласуваха във Видин за проф. Гайдарски, който е едно светило в българската медицина, който е икона за видинчани, там е оперирал половината от населението.
Водещ: Хората му дължат живота си.
Георги Първанов: Той загуби от една фоторепортерка, която аз и сега не познавам, така че нищо лошо не мога да кажа за момичето. И загуби знаете ли защо? Защото хората гласуваха за Бойко Борисов.
Водещ: За Бойко Борисов, да, както за царя гласуваха.
Георги Първанов: По същия начин, както гласуваха не за Андрей Пантев или за Стефан Данаилов мажоритарно, а гласуваха за Бойко Борисов. 2011 г. хората гласуваха отново за Бойко Борисов. И затова е моята теза за важността на лидера. Да ви дам примера, да сравня със ситуацията в Германия. В Германия на парламентарните избори какво се случва? Там гласуват за християндемократи и социалдемократи. Но 10-15 % от избирателите традиционно изразяват предпочитанията в зависимост от това кой е лидерът, респективно кандидатът за канцлер. Шрьодер срещу Меркел, това е изборът.
Водещ: И той е ясен. И Меркел губи.
Георги Първанов: И затова БСП трябва да излъчи своята ясна, категорична алтернатива и на Бойко Борисов, и на неговия екип като цяло, разбира се.
Водещ: Вие предлагате реформи за начина, по който се избира лидерът във вашата партия, чрез вътрешни избори. СДС провежда такива вече. Там има опит в това отношение. Но мислите ли, че това ще реше проблема със сблъсъка между вас?
Георги Първанов: Не, аз съм предложил един пакет от мерки…
Водещ: Да, пакет от мерки организационни
Георги Първанов: … от подобни реформи. Беше ми много интересно да чуя репликата, да чуя отговора от „Позитано” на тази моя идея за пряк избор от членовете на БСП за лидер. Нещо, което правят в ПАСОК между другото. Така беше избран наскоро Венизелос, преди това и Папандреу по същия начин. Твърдението на „Позитано” е, че по този начин лидерът ще получи прекалено голяма власт, по-голяма от другите общопартийни органи. Аз питам президентът, като се избира мажоритарно, има ли по-голяма власт от парламентът?
Водещ: Това било Конституция, но пък партията има Устав.
Георги Първанов: Ето, вие знаете отговора по-добре, отколкото някои специалисти
Водещ: Да. Добре. Друг въпрос на Сергей Станишев. Поощрявате вие ГЕРБ според него. Как го поощрявахте през всички тези години?
Георги Първанов: Не мога да разбера такъв въпрос. Трябва да се говори с пример и с факти.
Водещ: Няма пример и факт, просто поощрение
Георги Първанов: Няма по-голямо поощрение от това да позволиш тази партия да те бие толкова тежко.
Водещ: Така, отговорът е …
Георги Първанов: Не, аз бих могъл да отговоря и лично, но съм си дал дума да не отговарям. Защото ако говорим за коалиционни тежнения, нека поне този, който си е направил икономическата коалиция да не ми поставя такива въпроси.
Водещ: Вие да не говорите за Хохегер?
Георги Първанов: Не, не, тази тема не ме интересува.
Водещ: Не ви интересува, добре. Поздравили сте новоизбрания президент и не сте дали оценката си за начина, по който са били проведени изборите. Друго обвинения на Сергей Станишев. Цитирам ви неща, които съм извадила от негови интервюта, изявления, не си ги измислям аз.
Георги Първанов: Да, да, помня тази пресконференция на „Позитано”. Тя съдържаше и други негалещи ухото оценки.
Водещ: Не, остро разграничение просто, даже заявено в прав текст.
Георги Първанов: Нека да ви попитам. Вие със сигурност помните онази пресконференция, която остана сякаш в хрониките с фразата „телевизорът победи хладилника”.
Водещ: Да, спомням си я, разбира се.
Георги Първанов: Оценката ми за изборите, за характера на изборите беше много тежка. С позоваване на всички фалшификации за купуването на гласове, за натиска, за изборното законодателство. Не забравяйте, че аз върнах този закон точно защото видях капаните в изборното законодателство. Така че аз съм реагирал достатъчно рано, навреме, категорично. Не може действащият президент да не поздрави новоизбрания президент. Това е въпрос на политическа, на институционална култура. И аз го направих сдържано, но достатъчно цивилизовано. И тогава, и на клетвата.
Водещ: Да, при инагурацията.
Георги Първанов: Впрочем самият председател на партията се изказа много възторжено, на 19 или на 22, вече не помня, при встъпването в длъжност на новия президент и тогава сякаш забравиха обвиненията си от ноември.
Водещ: Добре, сега обаче и аз имам въпроси към вас. Не знам дали ще ви харесат. Честно казано, предпочитам да ми харесат на мен отговорите. Вие посочихте Станишев за лидер на БСП. Какво ви мотивира? Спомням си, аз си спомням просто тези дни, когато трябваше да се избере нов лидер на партията и вие го посочихте. Беше международник и ние го познавахме като такъв. Но беше съвсем наскоро влязъл в централата на „Позитано” 20. Какво ви мотивира точно един толкова млад човек да посочите?
Георги Първанов: Може би защото е млад, защото е подготвен. Вижте, малцина знаят, но аз съм такъв тип, имам такава практика, когато вляза на ново работно място, особено като началник, като ръководител, първата ми работа е да се огледам и да видя кой е този, който може да ме замести. И започвам да работя за бъдещия си заместник. Избирам си го. Още 1997 г. аз имах трима-четирима варианти. В крайна сметка се спрях на Сергей Станишев именно защото беше млад, необременен, почти непознат. На вас специалистите да, но на широките народни маси не. И тъкмо заради това сега реагирам остро на тезата, че видите ли, не може да има трети вариант между нас, защото той е непознат и ще има опит за въздействие върху него, че ще има регенти, които ще го мачкат. Никой не си е позволявал това. Поне аз, който определих Сергей Станишев за мой наследник, не съм си позволил нито за миг да му внуша една идея или кадрово решение.
Водещ: Аз, следейки БСП през всички тези 22 години, съм забелязала, че в БСП точно така се случва винаги. Оглавява млад, съвършено непознат човек, партията и много скоро придобива своята самостойност. Вие също, когато бяха катаклизмите около Коледа, спомням си когато Жан Виденов подаде оставка, по същия начин. Познавахме ви ние, репортерите, партията ви познаваше, но широко на обществото не бяхте известен. И затова се учудвам да не би с днешна дата тази ваша битка да не е между – извинете, че ще се изразя, аз съм репортер, имам право да се изразявам всякак, между партийната аристокрация и самосъздалите се хора в партията. Има някакъв такъв мирис в тоя сблъсък.
Георги Първанов: Вижте, първо да се върна към онова, което вие сама напомнихте. Моят избор, аз не коментирам номинацията на Сергей Станишев, моят избор беше изненадващ. Аз бяха непознат. И в това беше идеята. Аз олицетворих промяната. От този момент нататък, макар и неподготвен, дървен като изказ и като поведение към онзи момент…
Водещ: Не, уплашен бяхте, ако трябва да ви кажа честно. Стреснат бяхте.
Георги Първанов: Не. За добро или за лошо към този момент, пък и досега, аз съм опериран от чувството за страх. Просто аз обичам да си върша работата и не мисля за последиците. Иначе тази теза съм я чувал – за партийната аристокрация и самонаправилите се.
Водещ: Ама така изглежда.
Георги Първанов: Вижте, все пак си мисля, че има нещо много важно за лидера на левицата. По-важно може би, отколкото за десните лидери. Той трябва да бъде истински, да бъде автентичен. Да бъде възприеман от хората като един от тях. Жан Виденов беше такъв човек. При всичките ми по-сетнешни спорове с Жан, идейни различия, Жан е човек на лявото. И никой не може да го постави под съмнение.
Водещ: Него дори не могат да го поставят под съмнение по никаква друга линия. Той остана някак недокоснат от вечните обвинения към всеки управляващ. В корупция, имам предвид, и в някакви други неща. Добре, вие намекнахте нещо преди малко и аз изпуснах нишката, за да ви задам въпроса. Има ли трети в семейството, във вашия сблъсък? Възможно ли е един млад, непознат човек в крайна сметка да неутрализира тази битка и да сложи край на този спор? На конгреса.
Георги Първанов: Възможно е партията да реши, предвид на остротата на този сблъсък, да предпочете трети вариант, четвърти вариант. Има няколко номинации. Слава Богу, не както беше за кандидат за президент – 43 номинации, в това число, колкото и странно да е, и моята съпруга. Сега са по-малко номинациите, но има много качествени хора, някои от които…
Водещ: Драгомир Стойнев. Ето аз така се сещам…
Георги Първанов: Не споменавайте имена, защото /…/ сме почнали коментари, ще ги изхабим, изгорим…
Водещ: Добре. Една идея се промъкна наскоро. Има ли смисъл, редно ли е изобщо, ако някой загуби битката, другият да стане почетен председател? Обикновено почетното председателство е за хора, които вече излизат от активна възраст. Двамата сте млади. Просто дали…
Георги Първанов: Не ставаме за почетни и двамата.
Водещ: И двамата не ставате. Ако д-р Дертлиев беше жив, но той не беше във вашата партия, сигурно щеше да става.
Георги Първанов: Дори и д-р Дертлиев нямаше да приеме, защото докторът, лека му пръст, беше един изключително жизнен човек. До последния си дъх, аз съм човекът, който претендира, заедно с още един колега, бяхме на смъртния му одър, може би на последната му среща с политици. Изключително жизнен човек. За мен той остава един от символите на българския преход. И до ден-днешен обичам да цитирам по срещите, че левицата трябва да управлява с ума и таланта на нацията. Този крилат негов израз.
Водещ: Да, и аз го помня. Той беше още от зората на демокрацията. Там имаше и още един прекрасен социалдемократ – Атанас Москов. Големи фигури в нашия политически живот. Добре, сега, има ли шанс нещо да ви откаже в този месец и половина да влезе директно…
Георги Първанов: Шанс или опасност?
Водещ: Добре, както кажете.
Георги Първанов: Засега не виждам.
Водещ: Категоричен сте?
Георги Първанов: Вижте, това, което правя, надявам се не ви прилича на имитация.
Водещ: О, не, никак не ми прилича.
Георги Първанов: Аз обиколих три четвърти от страната. При това влизам в най-малките общините. Аз пиша програмни разработки. Аз се опитвам да направя лидерска предконгресна кампания, каквато никога не е имало в БСП. Мисля, че не само в БСП. В историята на прехода няма друго такова състезание, което да е наситено със събития и с реални факти и инициативи, идеи дори, ако щете. Какво по-добро от това? Надявам се всичко това, разбира се, да завърши добре.
Водещ: Знаете ли защо ви питам, господин президент? Защото наблюдавахме, има една въртележка в нашия политически живот. Наблюдавахме какво се случи с Петър Стоянов. Сигурно сте анализирали това. Наблюдавахме как десницата заради ярки фигури и техните принципните несъгласия и противоборства в крайна сметка стигна до някакви мизерни проценти и сега се бори за оцеляване. Анализирали ли сте всички тези процеси и защо мислите, щом продължавате да го правите, вероятно сте убеден, че това не може да се повтори в левицата, какво ви кара да мислите така?
Георги Първанов: Искате ли да ви кажа какво е моето мнение като наблюдател, човек, който има опит като партиен лидер? Причината е в това, че когато госпожа Михайлова пое СДС, тя беше първият след Костов лидер, тя не прояви достатъчно характер, при цялото ми уважение. Аз гледам много позитивно на нея. не прояви характер, за да се раздели със старите лица и да реализира реална промяна на СДС, за да повярват хората отново. Тя запази статуквото и, когато дойде Петър Стоянов след две години, това вече беше безнадеждно. 3-4%, и Господ да беше слязъл, едва ли. С това статукво не можеше да се обърнат нещата.
Водещ: Т.е. вие смятате, че в БСП не бива така. Това със старите лица какво означава?
Георги Първанов: БСП се запази. Когато аз съм критичен към резултатите, които постигнахме на изборите, веднага добавям това, че все пак ние запазихме едно добро, нелошо изходно ниво. То си остава, за съжаление, трайно.
Водещ: 17%, да.
Георги Първанов: Да. Но това е много далече от изборната бариера, на която бяха паднали СДС преди време. И освен това все си мисля, че аз, не сравнявам нашето присъствие в президентската институция, но като партиен лидер имам по-добър опит от господин Стоянов.
Водещ: Да, той нямаше партиен опит изобщо. Т.е. вие не смятате, че тези процеси автоматично се пренасят и в левицата?
Георги Първанов: Това е едно внушение, което се прави, за да ерозира моята позиция. Всяка аналогия исторически, такава произволна, мисля, че е неработеща.
Водещ: Същата ли ще бъде БСП след тази битка, след конгреса? Да, речем, както и да завърши той. Удря там последният звънец, казвате си: „Довиждане. Ще се видим отново”. Същата ли ще бъде партията?
Георги Първанов: БСП няма да се промени радикално. Въпросът е в това ние да изцедим, да мобилизираме всички възможности, които имаме. Първо, да направим всички необходими вътрешноорганизационни промени. Второ, да приобщим не само партии, много неправителствени организации, да приобщим по възможност синдикатите, поне за частични промени. Нещо, която направихме 2000 година. Но тогава го правихме три години. Ако си спомняте, ние първите две-три години бяхме в тотална изолация. За да се стигне на онзи конгрес от 2000 година, в който се събраха всички лидери, и когато беше произнесена прословутата реч на д-р Дертлиев, и когато всички разбраха, че бъдещето, перспективата вече принадлежи на БСП. Е, междувременно Царя ни открадна една победа на парламентарните избори, но още три месеца по-късно ние се реабилитирахме и се върнахме убедително. Първо в президентството аз влязох, а след това и 2005 година в изпълнителната и законодателната власт.
Водещ: Така е, да. БСП успя да стане от едно пепелище. Десницата още не може да се окопити. Вие как мислите, в тази икономическа ситуация, в която се намираме, в социалната ситуация, в която се намираме, какви са перспективите? Накъде ще се преориентират хората? Ще се преориентират ли изобщо до следващите избори? Какво означава тази една година за България, в която вие трябва да се позиционирате като партия?
Георги Първанов: Вижте, големият въпрос е в това, че хората са тотално разочаровани от политиката изобщо. Отдавна в политиката те не виждат средство за решаване на техните си проблеми. Виждат само политици, които решават собствените си въпроси. И това е голям проблем. И затова във всеки следващ избор българинът търси третото, неизвестно, непознато.
Водещ: Спасителя.
Георги Първанов: Да. В началото като чудо, като спасител, както беше при Симеон Сакскобургготски. Подобен заряд, поне подобни обещания и очаквания поддържаше Бойко Борисов. време е да се разбере, че чудеса не могат да стават. Време е да се разбере, че просто трябва да дойдат кадърни хора, знаещи, можещи, които да сложат ред в страната, които да почнат да правят икономика модерна, просперираща, и да правят, казано банално, но социална политика, която държи сметка за критерия „равенство”. Това е дума, която беше забранена и за нашите собствени програми. Сега в Европа има две тези, които вървят много усилено. Едната е за ревизия на капитализма. Казва го не кой да е, а самият Саркози – десният Саркози. А другото е, и от Давос това беше посланието, търсенето на начини, на средства, на механизми за преодоляването на неравенството. Впрочем самият президент Обама направи важни стъпки в тази посока. Ето това е нещо, което българските политици, особено левите политици, трябва да намерят като решение. Връщам се на въпроса дали ще бъде същата БСП. Ще бъде фатално, ако бъдем същите като послания, като програмни ангажименти, тежки, не просто неатрактивни – неработещи. Ако се оставим на течението, на рутината, няма да има голяма полза.
Водещ: Няма да има полза. А ГЕРБ ще успее ли отново да се наложи, да ви п обеди? Една година остават до изборите. Това е нищо време за едни избори. Просто е нула време. Докато сме се обърнали, и те са дошли.
Георги Първанов: Засега нещата не изглеждат да се развиват в наша полза. Първо защото ГЕРБ поддържа една дистанция, която не е добра. При целия ми скептицизъм към социолозите. Аз съм ги опровергавал може би най-добре.
Водещ: Вие сте най-голямото опровержение.
Георги Първанов: Но все пак давам ухо на тези прогнози. По-важно е друго. В тези срещи с хората аз виждам,че мнозина, включително и от дясно, съзнават, че само БСП може да се противопостави на ГЕРБ, но все още не са ни дали доверието си. Все още не сме ги спечелили. И ние трябва да намерим решенията, с които да го направим. А ГЕРБ не може да предложи нищо ново. Ще усъвършенства системата за фалшифициране на изборите вероятно, което поставя пред нас още по-сложни, по-трудноразрешими задачи. Ще продължи това популистко представяне на премиера Борисов като спасител на нацията с цената на всякакви средства. Ето сега, примерно той раздава пари на /…/. Оставям настрани колко е законно. На хората трябва да се помага, но ето, те отново са на улицата. Те са изяли парите, които са им дадени миналата седмица. Е какво следва оттук нататък? Ако държавата не си е свършила работата предварително в целия този процес, то това не е никакво решение. В този смисъл, ето ви една идея, една новина. Ако ние сме на власт, според мен трябва да направим пълен преглед и строг контрол над приватизационните сделки. Защото случаят „Захариев” не е единственият. И да се види там, където има тежки нарушения, където има дефекти, да се търси смело, категорично и държавническо решение. Без това мисля, че няма да се оправим. Ще затъваме все повече. Защото, завършвайки с примера за работниците, които получаваха пари на ръка, в България има стотици, може би хиляди предприятия, в които работниците месеци наред не са получавали своите доходи. Е, какво ще стане, ако всеки един от тях започне да пише молба? Ще извади ли Борисов по 300 лв. да им даде на всеки един от тях? Това е риторичен въпрос. Така не се управлява държавата.
Водещ: Дългосрочно. Добре. Готвите дългосрочните програми. с интерес ще ви следим. Най-интересната политическа битка в момента е точно тази. Вие едва ли дълго време нататък в живота си, както се казва, ще излезете от ролята на държавник, от мисленето на държавник. Ще се възползвам от едно ваше изявление като държавник, че той трябва винаги да има чувство за самоирония. Така казахте. Ако го проявите сега, как ще определите себе си?
Георги Първанов: Знаете ли, аз в книгата „Отчетът на президента” съм се опитал някои неща да ги представя в такъв план, самоироничен. Помня когато с Джордж Буш вървяхме по коридора по пътя за медиите, и той ме попита: „Може ли да си говорим на малки имена?” – на Джордж. Викам: „Разбира се”. И така и мина нашият разговор. След това си дадох сметка, че просто на президента Буш му е било трудно да запомни фамилното ми име. И затова са му подсказали, че много по-лесно ще запомни Джордж, което съвпада с неговото. Иначе ако трябва да завършим с нещо в този план, пак ще напомня нещо, казано ми от Хелмут Кол – един велик европейски, световен държавник. Той казваше така: „Всичко, което съм постигнал, а той постигна много, се дължи на това, че винаги са ме подценявали”.
Водещ: Да съотнеса ли тази мисъл към вас? Моя работа.
Георги Първанов: Тя остава за вас.
Водещ: Добре, господин президент. Да, да, в политическата ви биография има страшно много такива случаи. Сега ми се превъртя лентата просто. Благодаря ви за този разговор.
Георги Първанов: И аз благодаря.
Водещ: Следим какво ще се случи във втората по големина политическа сила в България. Лично аз съм привърженик на тезата, че една държава е стабилна, когато стои на два крака. Колкото е важна съдбата на десницата, толкова е важна и съдбата на левицата. Затова ние го следим под око. Желая ви успех в битката.
Георги Първанов: Благодаря ви.
Георги Първанов: Здравейте.
Водещ: Като се чудех как да почнем разговора, изведнъж си представих визуално колко е кратка отсечката от „Позитано” 20 до „Дондуков” 2. А колко дълъг е този път. До къде води той?
Георги Първанов: Аз, ако трябва да използвам пък друга метафора, бих казал – колкото е на човек да изкачи Бузлуджа.
Водещ: Да, разбира се.
Георги Първанов: Но това е в кръга на шегата, разбира се. „Позитано” е улица с много дълга история. Ще ви кажа само две неща, които аз си спомням. Помня 1996-1997 г., протестите. Аз буквално спях с нощи в сградата на „Позитано”. Отвън протестираха непрекъснато, паветата летяха към нашите прозорци и това беше една много драматична ситуация. След това станах председател. И години наред на „Позитано” стоеше самотно само един автомобил. Това е моят Трабант. Сега, както виждате, там има задръстване.
Водещ: Трудно се минава, да
Георги Първанов: Проблем е, да. Това е промяната.
Водещ: Този път е дълъг. Обаче, да, това беше за въведение. Важни са темите, които трябва да разискваме с вас. Важно е вашето мнение, защото например „Големият шлем” започна от вас. Сега той е в доста стеснен вид. Защо се разпадна „Големият шлем”? Нямаше такива податки в началото на управлението на ГЕРБ.
Георги Първанов: Първо, аз бих искал да кажа, нескромно, че това завоевание, в което имам основна роля. Тези три крупни енергийни проекта са най-доброто, което българската дипломация, в частност енергийната дипломация, е постигала. Дори, ако вземем само „Южен поток”, газопровода, който би трябвало да ни носи такси от порядъка на 500 млн. долара, ежегодно, от това, че една тръба ще минава през България – само това е „Голям Шлем”. Да не говорим за „Белене”, дори „Бургас – Александруполис” при тази поредна криза, която се очертава с нефта. Това са все неща, които за мен бяха много значими стратегически проекти. Хайде да видим от другата страна какво се предлага.
Водещ: Да, какво?
Георги Първанов: Ако „Големият шлем” е нещо, което не е добро за България, ако е проруско или с някакъв друг интерес, питам аз: какво предлага Борисов? Какво предлага десницата? Има ли алтернатива на това?
Водещ: Даже няма диверсификация, за което толкова много се борехме.
Георги Първанов: Диверсификацията е една тема, по която досега само аз съм работил. Едва сега премиерът Борисов се досети, че има такъв проблем, обаждайки се от Грузия – може би това не беше най-точното място – да каже, че от там ще донесе газ. Газ, който аз съм договорил с Азербайджан, при това по два възможни, различни маршрута – единият по газопреносната мрежа на Турция, ако те си бяха направили труда да прокарат междусистемната връзка между двете страни, а другото е компресиран газ през Черно море. Само че няма да стане толкова бързо, защото моите проучвания показват, че тези танкери се произвеждат минимум две години.
Водещ: Пък и пристанище мисля, че нямаме все още подходящо… Или могат да се използват наличните?
Георги Първанов: Пристанища, терминал – да допуснем, че ще бъде изградено ускорено, но нас вече ни изпревариха румънците, унгарците заедно с двете страни.
Водещ: Добре, какво стои зад… Това е национален интерес, национална сигурност. Това е част от националната сигурност. Защо според вас беше сложен кръст на проекта, който вие обещахте, че ако социалистите се върнат на власт, ще подновят?
Георги Първанов: И досега няма реално обяснение. Ако обяснението е, че проектът е руски, както каза премиерът Борисов – „Аз няма да строя българо-руска ядрена централа”. Отново искам да подчертая, че с преместването на готовия реактор в „Козлодуй” той не става по-малко руски, т.е. не се накърнява руския интерес в случая, просто се освобождава една площадка. И тук е големият въпрос – тази площадка за какво ще бъде използвана?
Водещ: За газостанция.
Георги Първанов: Аз не вярвам тя да бъде използвана на газова централа. Дори съм се обзаложил, че това няма да стане.
Водещ: А защо? Какво ви мотивира да твърдите със сигурност?
Георги Първанов: Аз твърдя, че ще мине време – повече или по-малко – когато ще бъде обявен нов конкурс, търг или каквато е там процедурата и ще строи нова ядрена централа. Дори допускам, че сегашното правителство ще го стартира.
Водещ: Само че няма да бъде вече руски реакторът и няма да бъде руски проектът.
Георги Първанов: Да, вероятно ще потърсят друго решение, без руско участие.
Водещ: Вероятно имате и информация, за да го твърдите толкова убедено?
Георги Първанов: Да допуснем, че анализирам внимателно и задълбочено.
Водещ: Добре. Обаче хвърли топката Бойко Борисов към левицата именно и към Тройната коалиция заради това, че всъщност те са провалили проекта. Вие също направихте намек, че има някаква недосвършена работа и че е оскъпен допълнително проекта с 1 милиард лева. Кажете, към кого е това обвинение, защото, ще ви припомня само, че веднага всички набедиха Румен Овчаров и се нахвърлиха да го разпитват вие ли всъщност провалихте проекта.
Георги Първанов: Това беше тенденциозно. Аз знам откъде тръгна тази дезинформация, това внушение…
Водещ: Откъде?
Георги Първанов: … което трябваше да създаде напрежение между мен и Овчаров, за да може да заеме г-н Овчаров своето по-отчетливо място в подкрепа на председателя на партията. Истината е, че по това време Румен Овчаров не е министър. Това е едно. Второ, Допълнение 5, което приема ескалацията на цените ЕС – България, а не ЕС – 27, всъщност е подписано от шефовете на НЕК. Сега не мога да ви кажа кои са имената…
Водещ: Кой точно е бил в този момент, да.
Георги Първанов: Да, и това не е най-важно. Това е едно. Второ, относно забавянето – става дума за забавяне при подписването на един-два документа, на следващите две допълнения. Но това забавяне, на фона на прекъсването, на спирането на ядрената централа и изобщо на развитието на ядрената енергетика на България, бледнее. Така че това е един укор към предишното правителство. Докато по отношение на ГЕРБ, аз отправям пряко обвинение, лично към Борисов за това, че на практика спира бъдещето на българската енергетика и ако щете, на българската икономика.
Водещ: Понеже заговорихме за българската енергетика, българската икономика – все пак, България как стои на фона на всички останали държави, ако сравним управлението на Тройната коалиция със сегашното управление. И най-вече на фона на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), защото основното обвинение към Тройната коалиция, с което ГЕРБ спечели изборите, беше, че фондовете са спрени, че ние сме провалена държава в ЕС и че – ето, на, сега нашият авторитет ще се издигне и ще се утвърди.
Георги Първанов: Нека да боравим с фактите. Имаме поредния, последния – макар и технически доклад на Европейската комисия (ЕК) – който е по-лош от всякога, който – забележете – разширява темата на мониторинга на наблюдението, включвайки темата за фалшификациите на изборите. Имаме затормозяване на процеса за включването ни в Шенгенското пространство с много тежки оценки и квалификации. Имаме, ако щете, доклада на Държавния департамент. Все негативни неща, които показват, че се сгъстяват мрачните бои, краски в образа на България сред нашите партньори в Европа. Не стоим по-добре. Кажете ми – колко са официалните визити на Бойко Борисов в ЕС в последно време? Той направи две-три в самото начало и сега обикаля (…).
Водещ: Там получи много сериозна подкрепа, да. От Германия особено.
Георги Първанов: Получи… Аз питам за официални визити. Отношението към…
Водещ: В Катар беше.
Георги Първанов: Провала в Катар съм готов да го обсъждаме допълнително. Но Бойко Борисов не стои добре в Европа. Това е факт. Бойко Борисов не е прелетял океана на официална визита – единствен от досегашните български премиери и президенти, ако щете – държавници.
Водещ: Но ДЕА откри своя офис тук.
Георги Първанов: Е, ако това е критерият за нивото на отношенията ни – ОК.
Водещ: Не е ли критерии най-сериозната служба?
Георги Първанов: Да, това е критерии за отношенията между службите.
Водещ: Между службите? Но не и между държавите?
Георги Първанов: Не е.
Водещ: Добре, какво направихме с нашите отношения? Какви са позициите ни в момента? Когато един президент е в студиото, няма как да не попитаме за оценката му за страната и нейните позиции в отношенията САЩ – България, Русия – България, ЕС – България.
Георги Първанов: И Балканите може би трябва да посочим.
Водещ: И Балканите, разбира се – център на региона.
Георги Първанов: Аз мисля, че стоим неубедително. Изказвам се много прецизно. Не искам да хвърлям тежки оценки, защото не подхожда на един досегашен президент да го прави. Нашата дума в Европа не се чува. Истината е, трябва да го кажа, и при Симеон Сакскобургготски, и при Сергей Станишев нещата стояха по друг начин. Българската дипломация, българската политика беше чута по много въпроси. Сега дори нашите проблеми не се поставят. За Русия няма да коментирам – там нещата очевидно отиват на провал.
Водещ: Как да разчитаме тия знаци, последните, които даде Русия, при преговорите за газа. Защото икономическите отношения в крайна сметка се обличат и в политически, и в междудържавни.
Георги Първанов: Знаете ли, за да ги разчетем, трябва да разполагаме с информация. Трябва да знаем отстъпката в цената, която не засяга потребителите, както знаем.
Водещ: 11%, да.
Георги Първанов: Тя е по-скоро подкрепа, за да може българската газова фирма да не фалира – тя е в много тежко състояние. Какво са получили руснаците в отговор на тази отстъпка?
Водещ: В замяна.
Георги Първанов: Примерно, ако това е част от собствеността над тръбата, това трябва да се каже ясно и отчетливо.
Водещ: Той Делян Добрев каза: „Сантиметър не съм дал”, но дали е вярно…
Георги Първанов: Засега се чуват само намеци. Може би, само бившият министър Трайков беше по-ясен, но и той твърде предпазливо намекна, че някакво движение в тази посока има. Аз искам да знам, какви са тези договорености, защото помня, какво ние сме договорили. Ние постигнахме петдесет на петдесет за тръбата, може би повече от всяка друга страна по трасето на „Южен поток”, в едни преговори, които не бяха леки.
Водещ: Тоест ние засега нямаме информация защо получихме тази отстъпка и как ще се отрази това на по-нататъшните ни отношения. Ако вие, социалистите, вземете отново властта и се обърнете отново към Русия за продължаване на този проект, как мислите, дали руската страна вече ще е склонна тук да направи, каквото и да било?
Георги Първанов: Вижте, „Южен поток” трябва да бъде ускорен. Тук две мнения по въпроса няма. Вероятно в момента, в който ще стане промяната в управлението на страната, „Южен поток” ще се строи интензивно. Време за предоговаряне няма и отново искам да кажа – ние достатъчно печелим от този проект и не би трябвало България да създава спънки в неговото развитие. Това е един общоевропейски проект, а когато ние го стартирахме с президента Путин 2007 г. в Загреб, бяхме само двамата.
Водещ: Да, след това той ви привлече и нови участници в проекта. Добре, международната ни позиция явно ще оказва влияние и на по-нататъшното ни желание да ги позиционираме положително. Между другото, казвам го, защото от много години се познаваме. Една класация за България, че е там, на дъното на класацията на щастието. Ние се доказваме като много нещастни хора. Дали има това някаква връзка с каузите, които политиците предлагат на нацията си взимайки властта? Каква е каузата на България с днешна дата?
Георги Първанов: Този въпрос има няколко нива на отговора. Първо, ще започна от нашето самочувствие. Политиците са много виновни, защото в тези тежки взаимни обвинения наистина това сваля нивото на достойнството на самочувствието. Но ако ми позволите, аз ще отправя упрек и към медиите, които също дават своя принос към това. Що се отнася до каузата – навремето е било лесно. Имало е измерима, постижима повече или по-малко кауза за обединяването на България в една Санстефанска такава. Сега такава кауза не може. Сега каузата може да звучи малко по-различно. Преди време в една стратегическа разработка с екип от БАН, от бизнеса, ние определихме една кауза в средата на това десетилетие България да достигне по темпове на растеж, ако щете, по жизнен стандарт средноевропейските страни и членките на Европейския съюз. Имам чувството, че сега се отдалечаваме от реализацията на една такава цел. С политиката, която сегашното правителство провежда, икономическата, финансовата политика, бизнесът се задушава. Да, ние стоим относително стабилно финансово. Макар, че последните новини не са никак добри, но бизнесът, производството на България затъва. Тоест, вместо да скъсим дистанцията в условията на кризата, ние се отдалечаваме.
Водещ: Каква е причината за това лошо управление – нежелание за търсене на консенсус в кризисната ситуация, липса на някаква далечна цел? За какво става дума? Не мога да си представя, че един човек, който е взел властта, на гребена на доверието, на вълната и на заявката – аз ще направя така, че таза страна ще благоденства, в крайна сметка се стига дотук?
Георги Първанов: Тук консенсус не може да има. Има десни, има леви, има различни позиции. Тук трябва да има лидерство. Когато не може да с постигне единна позиция лидерът, в случая премиерът би трябвало да е този, който да тропне по масата и да каже – правим тази и тази политика. За какво става дума. Още 2009 г. аз предложих в един друг подобен доклад да увеличим бюджетният дефицит в рамките на трите допустими процента, за да можем да инвестираме в здравеопазването, в образованието и да изплатим дължимото на бизнеса. За да запазим работните места, за да засилим потреблението, с което пък да стимулираме и производството. Това не се случи.
Водещ: Защо, господин президент, няма резон?
Георги Първанов: Защото има не професионализъм, защото Борисов е един слаб премиер. Да не говоря за правителството.
Водещ: Не думайте.
Георги Първанов: Аз не за пръв път го казвам.
Водещ: Да.
Георги Първанов: Някои ме упрекват, че го оценявам като решителен. Той действително е решителен – и сутрин, и вечер, и когато греши е решителен. Но, знаете ли, ще повторя нещо, което и друг път съм казвал, но не пред вашата аудитория. На България не й трябва шериф, на България й трябва стопанин, човек, който да знае, за какво става дума. Управлението е сложна работа. Управлението не е да отсечеш във всеки един момент.
Водещ: А не липсва цел все пак, защото спомням си годините, в зората на демокрацията. Спорихте леви и десни за посоката. После спорихте за пътя. За посоката се разбрахте и имаше консенсус. Аз дори си спомням, че Вие бяхте човекът, който обърна БСП към НАТО, спомням си и заседанието.
Георги Първанов: Аз бях ключовата фигура, но държа да подчертая, че имаше един широк екип, който вече беше узрял за промяната. Имаше много мои колеги, които ме подкрепиха. В този смисъл сигурно ще говорим по-късно и за БСП.
Водещ: Да.
Георги Първанов: Лидерът е много важен. Да може да каже – напред, но много важно е и тимът от хора, екипът, който застава зад него и до него, за да обоснове и да защити тази позиция.
Водещ: Да, но това са големи цели – големи цели са НАТО, Европейски съюз. Големи цели пред една държава, която излизаше от тежка ситуация. Каква е целта в момента? Питам Ви, защото повечето политици са на терена не от вчера, като изключим премиерът и сегашните управляващи. Останалите сте от доста отдавна на терена. Каква е целта, която трябва да следва България към днешна дата?
Георги Първанов: Аз отново искам да кажа това, което преди малко може би по-общо формулирах. Сега не може да има такава трудно формулирана ясна цел. Примерно, хоризонтът е до Брюксел. Постигаме го и след това.
Водещ: Приключваме?
Георги Първанов: Целта е постигната. Сега такова нещо няма. Сега си поставяме за цел да стигнем средното ниво на Европа. Нещо, което е по-трудно да се хване като критерий. Защото това са динамични критерии. Вие знаете, в икономиката процесите са много дълбоки и сложни.
Водещ: Върнахте ли се при избирателя? Направихте обиколки, след като излязохте от президентството обикаляте страната. И така като се разхождате, какво установихте, че сте пропуснали, докато бяхте на „Дондуков” 2, какво Ви е убягнало от настроенията на хората, от душевното им състояние?
Георги Първанов: Първо да припомня, че аз често обикалям. Миналата година есента обикалях представяйки книгата си за отчета на президента. Не твърдя, че съм най-пътуващия български политик, което не знам дали е за хвалба.
Водещ: Хвалба е, там му е мястото на политика.
Георги Първанов: Не, сега е по-различно. Защото като президент винаги има една протоколна бариера. Много е по-трудно да чуеш автентични мнения, критики. Сега заставам срещу аудиторията често пъти в една нелека полемика по два-три часа. Впрочем, не се досещам Борисов да го е правил. Той застава на магистралата, реже лентата и продължава.
Водещ: Пътьом дава нещо.
Георги Първанов: Номерът с тази псевдоблаготоврителност, с милостинята не го приемам. Но да се върнем към въпроса. Хората са много изморени. Хората са отчаяни. Някои трябва да им даде вяра. Да им даде перспектива. Перспектива може би по-точната, макар и купешка дума. Защото не е въпросът в това, че сега се безработни, че трудно връзват двата края. Въпросът е в това, че не виждат хоризонт, не виждат, какво следва след другия завой. Ще има ли тогава работа, децата им ще се върнат ли от чужбина, пенсиите ще се вдигнат ли сред по-възрастните? За нищо от това сега няма яснота. И аз мисля, че точно левицата, БСП трябва да даде яснота в един честен, откровен разговор, без изхвърляне, без да обещава всичко на всеки, както го правят някои други партии, които знаят, че никога няма да управляват, за това могат да си позволят такива изхвърляния. За БСП това е недопустимо.
Водещ: Г-н президент, БСП иска властта, всяка партия. За това съществува, за да управлява, това е смисълът на нейното съществуване, но дали в ситуацията, в която е в момента би могла да получи тази власт и доверието на хората? Питам с оглед на това, че има сблъсък между титаните, като беше наречен, между вас и г-н Сергей Станишев, има и той като, че ли е принципен?
Георги Първанов: Нека да говорим за сблъсъка след малко. Все пак, първият въпрос е БСП всъщност иска ли властта категорично.
Водещ: А защо съществува една партия ако не я иска?
Георги Първанов: Разбира се, че заради съществува, но аз искам да видя много по-силна, много по-убедителна заявка на БСП за властта. Ако БСП не печели от това разколебаване в ГЕРБ, ако се вижда, че ние не сме скачени съдове. Няма движение от едната в другата посока. Това е, защото БСП не излъчва сила. БСП произвежда едни много добри алтернативни проекти. Добри от моя гледна точка, защото аз съм внимателен читател, бивш научен работник. Умея да чета и да пиша такива неща, но те не са смилаеми за хората. Те не са разбираеми за хората. Трябва ясно да се запише – здравеопазването приоритет номер едно на бъдещото лявоцентристко управление и около това да се концентрират основната част от силите. Ако говорим за икономиката. Не случайно и днес има една моя статия озаглавена „Енергетиката, глупчо!”, по аналогия с предизборния лозунг на Бил Клинтън. Ако енергетиката е ключовият приоритет, който ще дърпа икономиката нека да го заявим и около това да строим всичко. Около това може да строим образованието. Защото ако ние развиваме енергетиката и ядрената енергетика, то това означава, че концепцията за образованието трябва да бъде свързана именно с това. Готвим специалисти и за тази сфера, главно за тази сфера. Но тези неща трябва да се говорят много по-ясно, много по-отчетливо на българския избирател, на българския гражданин. Що се отнася до лидерската конкуренция.
Водещ: Конкуренция, добре казано, деликатно?
Георги Първанов: Да, това е едно състезание. Благодаря Ви, че отбелязахте, че става дума за принципен сблъсък. Ето аз вече публикувам три поредни позиции. Едната по организационната реформа. Другата е по енергетиката. Утре излиза моя позиция по коалиционната политика. Т.е. единият поток са политики вътре в партията и с левите. Другият поток са виждания за управленските алтернативи. Това, което БСП трябва да направи, когато дойде на власт, в условията на едно много тежко наследство икономическо и финансово и политическо, като се има предвид, колко раздробено е политическото пространство в България.
Водещ: Всъщност, политическото пространство започна да се дроби от присъствието на Симеон Сакскобургготски. Тогава като, че ли загубиха силата си и смисъла си партиите и всичко някак си така се обърка, защото се изгубиха принципите. Човек не може просто да се ориентира от това, което виждаме, къде е днес, на ляво ли, на дясно ли. При вас, каква е принципната разлика между Сергей Станишев и Вас, защото спорът вече излиза на други нива? Ето, вие говорите за управленски програми?
Георги Първанов: Вижте, отдавна и аз го казах в една своя реч, че програмната реч като президент 2002 година, че идва краят на идеологиите в България.
Водещ: Да, спомням си и беше остро посрещнато, между другото.
Георги Първанов: Но това е факт. Кой сега води идеологически дебат в българското общество. Каква е идеологията на Бойко Борисов и на ГЕРБ. Моля ви се, там няма идея, та камо ли идеология. Разбира се, БСП е идейна партия. БСП не може да си позволи да не стои здраво на идейна, солидна основа. Тя има една чудесна програма, която претърпя две преработки. Нищо, че никой не я познава, но ние знаем, че я има и тя все пак е нашият ориентир. Аз твърдя обаче и тук спорим със сегашния председател, че БСП трябва да се измести наляво. Не да направи някакъв радикален завой. Защото в годините на управлението, особено на тройната коалиция БСП се измести на дясно. И приемането на плоския данък, който не е присъщ на никоя лява партия в Европа и по света беше знак за това изместване. Може би под натиска на нашите коалиционни партньори. Но това пък ни задължава сега, когато правим коалиционните си споразумения с новите партньори не само да кажем ние сме тук по-вляво, но и да определим границата на допустимия коалиционен компромис.
Водещ: За него искам да поговорим.
Георги Първанов: Защото хората трябва да знаят, когато гласуват за нас, че ние може да стигнем оттук дотам, не по-далеч.
Водещ: Там, където беше ръката ви, къде е най-далеч?
Георги Първанов: Центърът.
Водещ: Центърът е ГЕРБ?
Георги Първанов: Не, ГЕРБ е навсякъде и никъде.
Водещ: Цитирам Цветан Цветанов, дясно-център. Той така определя.
Георги Първанов: Ако искате може да цитираме някой по-виден теоретик. Цветанов в моите очи е един не лош организатор. Той показа, че може да прави избори. Разбира се не споделям неговите методи на фалшификация, на купуване, на рекет, на плашене, но той прави добри избори. Цветанов обаче не може да бъде теоретик, дума да не става.
Водещ: Центърът тогава как го виждате? Нека, зачекнахме я темата и продължаваме нататък, кое обозначава центърът, там беше НДСВ преди време, но сега е само ДПС?
Георги Първанов: НДСВ пак си е там. Там са…
Водещ: Е, ама не са…
Георги Първанов: … част от земеделците.
Водещ: Да.
Георги Първанов: Тези на Стефан Личев. Има много формации, които се определят като центристки. Но това е въпрос на самоопределение, не е моя работа аз да им давам оци и да ги характеризирам. БСП трябва в своята коалиционна политика сега, преди конгреса дори, да заяви, че е готова да води преговори с всички. Без ГЕРБ, който е основният ни противник, там има фронтова линия. Разбира се, образно казано. Без радикалите Волен Сидеров и Яне Янев, защото те са неприемливи за нашата и идеология, и практика. И оттам нататък ние трябва да водим разговори с всички други. С някои просто за опозиционно взаимодействие.
Водещ: Не чух десницата, г-н президент. Старата десница.
Георги Първанов: С десницата може да се взаимодейства по отделни теми и проблеми вътре в парламента, но това не е перспективно взаимодействие, това не е потенциален коалиционен партньор. Затова казвам, че има кръг опозиционно взаимодействие, има кръг вече като стъпим на този терен, на потенциалните ни коалиционни партньори. Това е левицата и центъра.
Водещ: Слушах ви много внимателно какво изброявате, защото съвсем скоро, буквално преди дни, Сергей Станишев каза, че ако вие оглавите партията, ще я отведете при ГЕРБ, а вие поставихте току-що демаркационна линия там. Няма ли нищо, което да стопи, ако така поиска избирателят, няма ли нищо, което да стопи неразбирателствата. Не може да се състави друго правителство в следващия кабинет, да речем, без вас. ГЕРБ има по-малко депутати и вие и нямате достатъчно, за да съставите самостоятелен кабинет. Възможна ли е такава, как да го нарека, такъв съюз?
Георги Първанов: Не е възможен такъв съюз след управлението на ГЕРБ. Защо? Защото никой, не вярвам да има партия, уважаваща себе си, мислеща за себе си перспективно, която ще поеме всички управленски, политически и морални негативи на ГЕРБ. Да не говорим за чисто кадровите измерения. Някой да влезе в схемата на ГЕРБ и да пази техните кадри в управлениет това би било самоубийство.
Водещ: Добре, г-н президент. Тогава защо вашият, как го казахте вие, вашият конкурент Сергей Станишев ви обвинява точно в такова пристрастие. Едва ли не задкулисно вие се опитвате да договорите нещо с ГЕРБ. Той каза, че има много въпроси, на които трябва да отговорите. Мога ли да ви помоля на някои от тях да отговорите, сега?
Георги Първанов: Не, нека да отговоря на този въпрос първо. Защото това е основният въпрос. Той е измислен, защото нещо трябва да бъде питано. Пред вид на това, че за десетте ми години като президент очевидно няма за какво да бъда укоряван, очевидно като партиен лидер няма за какво да се хванат, и затова измислят тази тези, че аз съм имал някакво намерение да търся сближение с ГЕРБ. Това е измислено. Както казва вашата колежка Велислава Дърева, това е тебеширена линия, която се прокарва между нас, за да може да се води полемика. Нищо подобно няма и вие знаете не по-зле от мен колко дебати, колко спорове, колко битки сме имали с Бойко Борисов. Може би повече от всеки друг ние сме полемизирали помежду си.
Водещ: О, вие бяхте стигнали до остри конфликти, спомняма си с едни стенограми стигнахте до доста напрегнати моменти.
Георги Първанов: На мен са ми искали импийчмънт, не някой друг.
Водещ: Включително. Добре. А съгласен ли сте някои от въпросите, които Сергей Станишев задава, да ви ги задам?
Георги Първанов: Няма неудобни въпроси.
Водещ: Добре. Намекна той за върнатия мандат на БСП през 1997 г. В смисъл онази дата съдбовна за БСП, когато трябваше да избираме между гражданска война и ново управление. Тогава вие бяхте председател, и то съвсем нов председател на партията. Има ли обяснение за това, което се случи. Такова, че да е приемливо и за вашите членове, които все още някои от тях не могат да ви простят?
Георги Първанов: Вижте, това нещо не мога да го приема спокойно. Ако някой намеква, да бъде така любезен да говори с факти и ако има обвинения, да изрече гласно. Аз твърдя, че 4 февруари беше един от най-значимите и може би позитивни ходове, които нашата партия е правила през годините на прехода. Това беше ход, който не просто спаси партията, той спаси наистина гражданския мир. Вие помните добре.
Водещ: Репортер.
Георги Първанов: Зная къде бяхте вие, и вие бяхте на огневата линия. Ако се беше проляла една капка кръв, какво щеше да стане? Така че не приемам някой, който тогава не знам къде е бил, да прави подобни намеци. Тогава имаше много обвинения към мен – в предателство, в съглашателство. Всички тези обвинения получиха отговор есента на 2001 г., когато спечелихме изборите и оттам нататък БСП получи власт, каквото не е получавала никога. То беше заложено в 4 февруари. 4 февруари беше една голяма инвестиция в бъдещето на БСП и на левицата като цяло.
Водещ: Добре, друг въпрос. Мажоритарният елемент в изборите, който е попречил на по-доброто представяне на БСП на последните избори през 2009 г. Той беше поискан от вас категорично. Вие толкова категорично го поискахте, че дори заплашихте тогава си спомням. Доста императивно звучаха думите ви. Какво, защо така се отрази на БСП? Сега ви се иска отговорност за този мажоритарен вот.
Георги Първанов: Колко души бяха избрани мажоритарно?
Водещ: Двайсет и…
Георги Първанов: Трийсет.
Водещ: Трийсет, да.
Георги Първанов: А колко депутати има БСП?
Водещ: Четиридесет, цифра, която нямаше дори след 2007-а.
Георги Първанов: Дори да прибавим всичките мажоритарни депутати към сметката на БСП, е крайно недостатъчно. Това не прави загубата по-малка. Но това е друга тема. Аз бих могъл в чисто тактически план да върна въпроса, да кажа, бе, защо пък вие не направихте изборите две в едно, защото на евроизборите разликата беше 5 %. И с 5 % нещата щяха да са по друг начин в парламента. Въпросът не е да водим тези закъснели спорове, а да разберем истината, българинът иска да види личности. Затова аз съм привърженик на мажоритарния вот. Не само защото аз съм печелил два пъти най-мажоритарния избор в България, президентския. И трето, което е особено важно и което ако моите другари в БСП не го разберат, не ни чака нищо добро 2013 г. 2009 г. на мажоритарните избори хората не гласуваха за кандидатите. Давам ви за пример. Не гласуваха във Видин за проф. Гайдарски, който е едно светило в българската медицина, който е икона за видинчани, там е оперирал половината от населението.
Водещ: Хората му дължат живота си.
Георги Първанов: Той загуби от една фоторепортерка, която аз и сега не познавам, така че нищо лошо не мога да кажа за момичето. И загуби знаете ли защо? Защото хората гласуваха за Бойко Борисов.
Водещ: За Бойко Борисов, да, както за царя гласуваха.
Георги Първанов: По същия начин, както гласуваха не за Андрей Пантев или за Стефан Данаилов мажоритарно, а гласуваха за Бойко Борисов. 2011 г. хората гласуваха отново за Бойко Борисов. И затова е моята теза за важността на лидера. Да ви дам примера, да сравня със ситуацията в Германия. В Германия на парламентарните избори какво се случва? Там гласуват за християндемократи и социалдемократи. Но 10-15 % от избирателите традиционно изразяват предпочитанията в зависимост от това кой е лидерът, респективно кандидатът за канцлер. Шрьодер срещу Меркел, това е изборът.
Водещ: И той е ясен. И Меркел губи.
Георги Първанов: И затова БСП трябва да излъчи своята ясна, категорична алтернатива и на Бойко Борисов, и на неговия екип като цяло, разбира се.
Водещ: Вие предлагате реформи за начина, по който се избира лидерът във вашата партия, чрез вътрешни избори. СДС провежда такива вече. Там има опит в това отношение. Но мислите ли, че това ще реше проблема със сблъсъка между вас?
Георги Първанов: Не, аз съм предложил един пакет от мерки…
Водещ: Да, пакет от мерки организационни
Георги Първанов: … от подобни реформи. Беше ми много интересно да чуя репликата, да чуя отговора от „Позитано” на тази моя идея за пряк избор от членовете на БСП за лидер. Нещо, което правят в ПАСОК между другото. Така беше избран наскоро Венизелос, преди това и Папандреу по същия начин. Твърдението на „Позитано” е, че по този начин лидерът ще получи прекалено голяма власт, по-голяма от другите общопартийни органи. Аз питам президентът, като се избира мажоритарно, има ли по-голяма власт от парламентът?
Водещ: Това било Конституция, но пък партията има Устав.
Георги Първанов: Ето, вие знаете отговора по-добре, отколкото някои специалисти
Водещ: Да. Добре. Друг въпрос на Сергей Станишев. Поощрявате вие ГЕРБ според него. Как го поощрявахте през всички тези години?
Георги Първанов: Не мога да разбера такъв въпрос. Трябва да се говори с пример и с факти.
Водещ: Няма пример и факт, просто поощрение
Георги Първанов: Няма по-голямо поощрение от това да позволиш тази партия да те бие толкова тежко.
Водещ: Така, отговорът е …
Георги Първанов: Не, аз бих могъл да отговоря и лично, но съм си дал дума да не отговарям. Защото ако говорим за коалиционни тежнения, нека поне този, който си е направил икономическата коалиция да не ми поставя такива въпроси.
Водещ: Вие да не говорите за Хохегер?
Георги Първанов: Не, не, тази тема не ме интересува.
Водещ: Не ви интересува, добре. Поздравили сте новоизбрания президент и не сте дали оценката си за начина, по който са били проведени изборите. Друго обвинения на Сергей Станишев. Цитирам ви неща, които съм извадила от негови интервюта, изявления, не си ги измислям аз.
Георги Първанов: Да, да, помня тази пресконференция на „Позитано”. Тя съдържаше и други негалещи ухото оценки.
Водещ: Не, остро разграничение просто, даже заявено в прав текст.
Георги Първанов: Нека да ви попитам. Вие със сигурност помните онази пресконференция, която остана сякаш в хрониките с фразата „телевизорът победи хладилника”.
Водещ: Да, спомням си я, разбира се.
Георги Първанов: Оценката ми за изборите, за характера на изборите беше много тежка. С позоваване на всички фалшификации за купуването на гласове, за натиска, за изборното законодателство. Не забравяйте, че аз върнах този закон точно защото видях капаните в изборното законодателство. Така че аз съм реагирал достатъчно рано, навреме, категорично. Не може действащият президент да не поздрави новоизбрания президент. Това е въпрос на политическа, на институционална култура. И аз го направих сдържано, но достатъчно цивилизовано. И тогава, и на клетвата.
Водещ: Да, при инагурацията.
Георги Първанов: Впрочем самият председател на партията се изказа много възторжено, на 19 или на 22, вече не помня, при встъпването в длъжност на новия президент и тогава сякаш забравиха обвиненията си от ноември.
Водещ: Добре, сега обаче и аз имам въпроси към вас. Не знам дали ще ви харесат. Честно казано, предпочитам да ми харесат на мен отговорите. Вие посочихте Станишев за лидер на БСП. Какво ви мотивира? Спомням си, аз си спомням просто тези дни, когато трябваше да се избере нов лидер на партията и вие го посочихте. Беше международник и ние го познавахме като такъв. Но беше съвсем наскоро влязъл в централата на „Позитано” 20. Какво ви мотивира точно един толкова млад човек да посочите?
Георги Първанов: Може би защото е млад, защото е подготвен. Вижте, малцина знаят, но аз съм такъв тип, имам такава практика, когато вляза на ново работно място, особено като началник, като ръководител, първата ми работа е да се огледам и да видя кой е този, който може да ме замести. И започвам да работя за бъдещия си заместник. Избирам си го. Още 1997 г. аз имах трима-четирима варианти. В крайна сметка се спрях на Сергей Станишев именно защото беше млад, необременен, почти непознат. На вас специалистите да, но на широките народни маси не. И тъкмо заради това сега реагирам остро на тезата, че видите ли, не може да има трети вариант между нас, защото той е непознат и ще има опит за въздействие върху него, че ще има регенти, които ще го мачкат. Никой не си е позволявал това. Поне аз, който определих Сергей Станишев за мой наследник, не съм си позволил нито за миг да му внуша една идея или кадрово решение.
Водещ: Аз, следейки БСП през всички тези 22 години, съм забелязала, че в БСП точно така се случва винаги. Оглавява млад, съвършено непознат човек, партията и много скоро придобива своята самостойност. Вие също, когато бяха катаклизмите около Коледа, спомням си когато Жан Виденов подаде оставка, по същия начин. Познавахме ви ние, репортерите, партията ви познаваше, но широко на обществото не бяхте известен. И затова се учудвам да не би с днешна дата тази ваша битка да не е между – извинете, че ще се изразя, аз съм репортер, имам право да се изразявам всякак, между партийната аристокрация и самосъздалите се хора в партията. Има някакъв такъв мирис в тоя сблъсък.
Георги Първанов: Вижте, първо да се върна към онова, което вие сама напомнихте. Моят избор, аз не коментирам номинацията на Сергей Станишев, моят избор беше изненадващ. Аз бяха непознат. И в това беше идеята. Аз олицетворих промяната. От този момент нататък, макар и неподготвен, дървен като изказ и като поведение към онзи момент…
Водещ: Не, уплашен бяхте, ако трябва да ви кажа честно. Стреснат бяхте.
Георги Първанов: Не. За добро или за лошо към този момент, пък и досега, аз съм опериран от чувството за страх. Просто аз обичам да си върша работата и не мисля за последиците. Иначе тази теза съм я чувал – за партийната аристокрация и самонаправилите се.
Водещ: Ама така изглежда.
Георги Първанов: Вижте, все пак си мисля, че има нещо много важно за лидера на левицата. По-важно може би, отколкото за десните лидери. Той трябва да бъде истински, да бъде автентичен. Да бъде възприеман от хората като един от тях. Жан Виденов беше такъв човек. При всичките ми по-сетнешни спорове с Жан, идейни различия, Жан е човек на лявото. И никой не може да го постави под съмнение.
Водещ: Него дори не могат да го поставят под съмнение по никаква друга линия. Той остана някак недокоснат от вечните обвинения към всеки управляващ. В корупция, имам предвид, и в някакви други неща. Добре, вие намекнахте нещо преди малко и аз изпуснах нишката, за да ви задам въпроса. Има ли трети в семейството, във вашия сблъсък? Възможно ли е един млад, непознат човек в крайна сметка да неутрализира тази битка и да сложи край на този спор? На конгреса.
Георги Първанов: Възможно е партията да реши, предвид на остротата на този сблъсък, да предпочете трети вариант, четвърти вариант. Има няколко номинации. Слава Богу, не както беше за кандидат за президент – 43 номинации, в това число, колкото и странно да е, и моята съпруга. Сега са по-малко номинациите, но има много качествени хора, някои от които…
Водещ: Драгомир Стойнев. Ето аз така се сещам…
Георги Първанов: Не споменавайте имена, защото /…/ сме почнали коментари, ще ги изхабим, изгорим…
Водещ: Добре. Една идея се промъкна наскоро. Има ли смисъл, редно ли е изобщо, ако някой загуби битката, другият да стане почетен председател? Обикновено почетното председателство е за хора, които вече излизат от активна възраст. Двамата сте млади. Просто дали…
Георги Първанов: Не ставаме за почетни и двамата.
Водещ: И двамата не ставате. Ако д-р Дертлиев беше жив, но той не беше във вашата партия, сигурно щеше да става.
Георги Първанов: Дори и д-р Дертлиев нямаше да приеме, защото докторът, лека му пръст, беше един изключително жизнен човек. До последния си дъх, аз съм човекът, който претендира, заедно с още един колега, бяхме на смъртния му одър, може би на последната му среща с политици. Изключително жизнен човек. За мен той остава един от символите на българския преход. И до ден-днешен обичам да цитирам по срещите, че левицата трябва да управлява с ума и таланта на нацията. Този крилат негов израз.
Водещ: Да, и аз го помня. Той беше още от зората на демокрацията. Там имаше и още един прекрасен социалдемократ – Атанас Москов. Големи фигури в нашия политически живот. Добре, сега, има ли шанс нещо да ви откаже в този месец и половина да влезе директно…
Георги Първанов: Шанс или опасност?
Водещ: Добре, както кажете.
Георги Първанов: Засега не виждам.
Водещ: Категоричен сте?
Георги Първанов: Вижте, това, което правя, надявам се не ви прилича на имитация.
Водещ: О, не, никак не ми прилича.
Георги Първанов: Аз обиколих три четвърти от страната. При това влизам в най-малките общините. Аз пиша програмни разработки. Аз се опитвам да направя лидерска предконгресна кампания, каквато никога не е имало в БСП. Мисля, че не само в БСП. В историята на прехода няма друго такова състезание, което да е наситено със събития и с реални факти и инициативи, идеи дори, ако щете. Какво по-добро от това? Надявам се всичко това, разбира се, да завърши добре.
Водещ: Знаете ли защо ви питам, господин президент? Защото наблюдавахме, има една въртележка в нашия политически живот. Наблюдавахме какво се случи с Петър Стоянов. Сигурно сте анализирали това. Наблюдавахме как десницата заради ярки фигури и техните принципните несъгласия и противоборства в крайна сметка стигна до някакви мизерни проценти и сега се бори за оцеляване. Анализирали ли сте всички тези процеси и защо мислите, щом продължавате да го правите, вероятно сте убеден, че това не може да се повтори в левицата, какво ви кара да мислите така?
Георги Първанов: Искате ли да ви кажа какво е моето мнение като наблюдател, човек, който има опит като партиен лидер? Причината е в това, че когато госпожа Михайлова пое СДС, тя беше първият след Костов лидер, тя не прояви достатъчно характер, при цялото ми уважение. Аз гледам много позитивно на нея. не прояви характер, за да се раздели със старите лица и да реализира реална промяна на СДС, за да повярват хората отново. Тя запази статуквото и, когато дойде Петър Стоянов след две години, това вече беше безнадеждно. 3-4%, и Господ да беше слязъл, едва ли. С това статукво не можеше да се обърнат нещата.
Водещ: Т.е. вие смятате, че в БСП не бива така. Това със старите лица какво означава?
Георги Първанов: БСП се запази. Когато аз съм критичен към резултатите, които постигнахме на изборите, веднага добавям това, че все пак ние запазихме едно добро, нелошо изходно ниво. То си остава, за съжаление, трайно.
Водещ: 17%, да.
Георги Първанов: Да. Но това е много далече от изборната бариера, на която бяха паднали СДС преди време. И освен това все си мисля, че аз, не сравнявам нашето присъствие в президентската институция, но като партиен лидер имам по-добър опит от господин Стоянов.
Водещ: Да, той нямаше партиен опит изобщо. Т.е. вие не смятате, че тези процеси автоматично се пренасят и в левицата?
Георги Първанов: Това е едно внушение, което се прави, за да ерозира моята позиция. Всяка аналогия исторически, такава произволна, мисля, че е неработеща.
Водещ: Същата ли ще бъде БСП след тази битка, след конгреса? Да, речем, както и да завърши той. Удря там последният звънец, казвате си: „Довиждане. Ще се видим отново”. Същата ли ще бъде партията?
Георги Първанов: БСП няма да се промени радикално. Въпросът е в това ние да изцедим, да мобилизираме всички възможности, които имаме. Първо, да направим всички необходими вътрешноорганизационни промени. Второ, да приобщим не само партии, много неправителствени организации, да приобщим по възможност синдикатите, поне за частични промени. Нещо, която направихме 2000 година. Но тогава го правихме три години. Ако си спомняте, ние първите две-три години бяхме в тотална изолация. За да се стигне на онзи конгрес от 2000 година, в който се събраха всички лидери, и когато беше произнесена прословутата реч на д-р Дертлиев, и когато всички разбраха, че бъдещето, перспективата вече принадлежи на БСП. Е, междувременно Царя ни открадна една победа на парламентарните избори, но още три месеца по-късно ние се реабилитирахме и се върнахме убедително. Първо в президентството аз влязох, а след това и 2005 година в изпълнителната и законодателната власт.
Водещ: Така е, да. БСП успя да стане от едно пепелище. Десницата още не може да се окопити. Вие как мислите, в тази икономическа ситуация, в която се намираме, в социалната ситуация, в която се намираме, какви са перспективите? Накъде ще се преориентират хората? Ще се преориентират ли изобщо до следващите избори? Какво означава тази една година за България, в която вие трябва да се позиционирате като партия?
Георги Първанов: Вижте, големият въпрос е в това, че хората са тотално разочаровани от политиката изобщо. Отдавна в политиката те не виждат средство за решаване на техните си проблеми. Виждат само политици, които решават собствените си въпроси. И това е голям проблем. И затова във всеки следващ избор българинът търси третото, неизвестно, непознато.
Водещ: Спасителя.
Георги Първанов: Да. В началото като чудо, като спасител, както беше при Симеон Сакскобургготски. Подобен заряд, поне подобни обещания и очаквания поддържаше Бойко Борисов. време е да се разбере, че чудеса не могат да стават. Време е да се разбере, че просто трябва да дойдат кадърни хора, знаещи, можещи, които да сложат ред в страната, които да почнат да правят икономика модерна, просперираща, и да правят, казано банално, но социална политика, която държи сметка за критерия „равенство”. Това е дума, която беше забранена и за нашите собствени програми. Сега в Европа има две тези, които вървят много усилено. Едната е за ревизия на капитализма. Казва го не кой да е, а самият Саркози – десният Саркози. А другото е, и от Давос това беше посланието, търсенето на начини, на средства, на механизми за преодоляването на неравенството. Впрочем самият президент Обама направи важни стъпки в тази посока. Ето това е нещо, което българските политици, особено левите политици, трябва да намерят като решение. Връщам се на въпроса дали ще бъде същата БСП. Ще бъде фатално, ако бъдем същите като послания, като програмни ангажименти, тежки, не просто неатрактивни – неработещи. Ако се оставим на течението, на рутината, няма да има голяма полза.
Водещ: Няма да има полза. А ГЕРБ ще успее ли отново да се наложи, да ви п обеди? Една година остават до изборите. Това е нищо време за едни избори. Просто е нула време. Докато сме се обърнали, и те са дошли.
Георги Първанов: Засега нещата не изглеждат да се развиват в наша полза. Първо защото ГЕРБ поддържа една дистанция, която не е добра. При целия ми скептицизъм към социолозите. Аз съм ги опровергавал може би най-добре.
Водещ: Вие сте най-голямото опровержение.
Георги Първанов: Но все пак давам ухо на тези прогнози. По-важно е друго. В тези срещи с хората аз виждам,че мнозина, включително и от дясно, съзнават, че само БСП може да се противопостави на ГЕРБ, но все още не са ни дали доверието си. Все още не сме ги спечелили. И ние трябва да намерим решенията, с които да го направим. А ГЕРБ не може да предложи нищо ново. Ще усъвършенства системата за фалшифициране на изборите вероятно, което поставя пред нас още по-сложни, по-трудноразрешими задачи. Ще продължи това популистко представяне на премиера Борисов като спасител на нацията с цената на всякакви средства. Ето сега, примерно той раздава пари на /…/. Оставям настрани колко е законно. На хората трябва да се помага, но ето, те отново са на улицата. Те са изяли парите, които са им дадени миналата седмица. Е какво следва оттук нататък? Ако държавата не си е свършила работата предварително в целия този процес, то това не е никакво решение. В този смисъл, ето ви една идея, една новина. Ако ние сме на власт, според мен трябва да направим пълен преглед и строг контрол над приватизационните сделки. Защото случаят „Захариев” не е единственият. И да се види там, където има тежки нарушения, където има дефекти, да се търси смело, категорично и държавническо решение. Без това мисля, че няма да се оправим. Ще затъваме все повече. Защото, завършвайки с примера за работниците, които получаваха пари на ръка, в България има стотици, може би хиляди предприятия, в които работниците месеци наред не са получавали своите доходи. Е, какво ще стане, ако всеки един от тях започне да пише молба? Ще извади ли Борисов по 300 лв. да им даде на всеки един от тях? Това е риторичен въпрос. Така не се управлява държавата.
Водещ: Дългосрочно. Добре. Готвите дългосрочните програми. с интерес ще ви следим. Най-интересната политическа битка в момента е точно тази. Вие едва ли дълго време нататък в живота си, както се казва, ще излезете от ролята на държавник, от мисленето на държавник. Ще се възползвам от едно ваше изявление като държавник, че той трябва винаги да има чувство за самоирония. Така казахте. Ако го проявите сега, как ще определите себе си?
Георги Първанов: Знаете ли, аз в книгата „Отчетът на президента” съм се опитал някои неща да ги представя в такъв план, самоироничен. Помня когато с Джордж Буш вървяхме по коридора по пътя за медиите, и той ме попита: „Може ли да си говорим на малки имена?” – на Джордж. Викам: „Разбира се”. И така и мина нашият разговор. След това си дадох сметка, че просто на президента Буш му е било трудно да запомни фамилното ми име. И затова са му подсказали, че много по-лесно ще запомни Джордж, което съвпада с неговото. Иначе ако трябва да завършим с нещо в този план, пак ще напомня нещо, казано ми от Хелмут Кол – един велик европейски, световен държавник. Той казваше така: „Всичко, което съм постигнал, а той постигна много, се дължи на това, че винаги са ме подценявали”.
Водещ: Да съотнеса ли тази мисъл към вас? Моя работа.
Георги Първанов: Тя остава за вас.
Водещ: Добре, господин президент. Да, да, в политическата ви биография има страшно много такива случаи. Сега ми се превъртя лентата просто. Благодаря ви за този разговор.
Георги Първанов: И аз благодаря.
Водещ: Следим какво ще се случи във втората по големина политическа сила в България. Лично аз съм привърженик на тезата, че една държава е стабилна, когато стои на два крака. Колкото е важна съдбата на десницата, толкова е важна и съдбата на левицата. Затова ние го следим под око. Желая ви успех в битката.
Георги Първанов: Благодаря ви.
Loading ...
