 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Фокус: Г-н Коритаров, важат ли все още моделите за правене на журналистика на Стефан Продев и защо се създава школа за журналистика именно на негово име?
Георги Коритаров: Не знам дали можем да говорим за модели на журналистика на Стефан Продев, но със сигурност можем да говорим за един изключително висок професионален журналистически стандарт с марката на Стефан Продев и професионален, и човешки морал с марката на Стефан Продев. Тези неща от доста години липсват в българската журналистика, защото зад тях се разгръщат други стойности и други категории. Когато говорим за висок професионален журналистически стандарт с марката на Стефан Продев, преди всичко това е основата на една много широка и задълбочена обща култура. Култура, която позволява да се разгръщат сериозни анализи, да се прави публицистика, да се прави есеистика, ако щете, дори да се прави и белетристика. Това е култура, която позволява да се надгражда едно мащабно и дългосрочно визионерство, както за развитието на обществото, така и за ценностите, на които се опира журналистиката. Това от само себе си съдържа и един стил, едно владеене на българския език в изключителното богатство на неговите нюанси, което също отдавна не е характерно за българските медии. Когато говорим за стандарти, като човешки и професионален морал с марката на Стефан Продев, трябва да имаме предвид неговия характер, принципност, демократизъм, толерантност и способността да превръща в предмет на диалог дори най-конфронтационно изглеждащите теми. Това също отдавна е изчезнало от територията на съвременната българска журналистика. От тук отговарям и на втория ви въпрос – защо именно на Стефан Продев? Ами, за да си спомним за тази огромна, може би вече фатална липса, както на професионален стандарт, така и на морален стандарт с марката на Стефан Продев. Защото, когато говорим за смисъла на тази професия днес, повече от всякога трябва хората, които тръгват по пътя на журналистиката, да си дават сметка, че тази професия не е слугинаж. Тази професия не е нещо, което трябва да се гъне и да стене под олигархични зависимостти. Тази професия е символ на гражданска съпротива, на непримиримост и на отстояване на позиции, каквато и лична или колективна цена да се заплаща за тези позиции.
Фокус: Ще допринесе ли тази школа за развитие в тази посока?
Георги Коритаров: Една такава школа я приемете като символ, като напомняне за Стефан Продев, като напомняне за тези стандарти. Едва ли в рамките на няколко цикъла от срещи на няколко дискусии, може изведнъж и рязко да се вдигне нивото на българската журналистика. Никой, а най-малко аз си правя илюзии, че може да се случи чудо с българската журналистика, но в момента българската журналистика е в такова състояние, че тя преди да се промени, трябва да се обедини около някакво знаме, образно казано. Знамето на съпротивата срещу бездушието, безразличието в това общество, срещу самозатварянето на журналистиката в корпоративни крепости; знаме, както си представяте старите филми за големи битки, когато една армия, която е пред разгром, изведнъж се намира група хора, които издигат флаг, някаква ценност, запяват песен или превръщат настроението от пораженческо в някаква емоция на смисъл за съпротива. Това е Стефан Продев. Българската журналистика днес има нужда от тази школа, не, за да се промени изведнъж. Най-малкото мисля, че трябва отделен човек или някаква група хора, изведнъж за три-четири или пет месеца да променят българската журналистика. Не, но на българската журналистика, на българското общество и на всички, които искат то да бъде съставено от смели, силни, мислещи и демократични личности, нека това да послужи като флаг, като знамето, което напомня, че има нужда да се започне гражданска съпротива чрез култура, чрез знание, чрез отстояване на позиции, както го правеше Стефан Продев. Това е смисълът.
Фокус: За кого е предназначена школата?
Георги Коритаров: Тази школа е отворена за всеки, който провиди някакъв смисъл в тази идея. Тя не е ограничена само за определени категории. Тя не е затворена система. Тя е безплатна, входът е свободен. Действието се развива безкористно и с идеална цел. Толкова идеална, че дори не можете да си го представите.
Фокус: Кои ще бъдат лектори?
Георги Коритаров: Като начало, ще бъда аз по простата причина, че никой друг не заяви желание за сега. Аз имам обявени теми на сайта на Съюза на българските журналисти, когато те бъдат изчерпани, когато видим какъв е интересът, тогава ще помислим. Възможно е да има и продължение. Колегите от в. „Дума”, където г-н Продев беше дълги години главен редактор и морален стожер за правенето на морална журналистика на основата на левите ценности, прочетени по демократичен начин от него персонално – също са добре дошли да заповядат. Първата среща е именно, защо тази школа е на името на Стефан Продев. Очаквам дискусия и може би разговор за това кой с какво си спомням г-н Продев; как хората, които са дошли, оценяват смисъла от такава школа. Следващите ни теми ще бъдат свързани с това как се прави анализ в журналистиката, как се прави вътрешна политика, как се прави международна политика, как всъщност се прави тази систематика и обвързаност между натрупването на култура и правенето на журналистика. Така че, когато един човек задава въпрос, да не държи притеснено листа пред себе си, да чете аутокю или просто да се притеснява и да не слуша събеседникът му какво му говори, а да води един динамичен разговор, чийто опорни точки се крият в диалога, а не в презумпцията и очакването на нещо предварително, което трябва да се случи, и, което обикновено не се случва, ако е заложено, като предварителна рамка.
Фокус: Какво е според вас нивото на днешните студенти по журналистика и на младите журналисти и какво липсва в обучението по журналистика?
Георги Коритаров: Аз, за зло или за добро, не съм завършил този факултет. Аз не съм профилиран и възпитаван във Факултета по журналистика. Завършил съм
Сръбска и хърватска филология, преминал съм през факултета по Славянски филологии и съм се занимавал с редица други редки езици и култури. Да не напомням кои са и какво се е случвало. Колкото за журналистиката, ще ви дам един пример, но той не е свързан с журналисти, а с една млада поетеса. Няма да й казвам името. Преди дни тя беше дошла да получи току-що отпечатани книги пред телевизията, в която работя, и, когато й било казано – ще се видим в тази телевизия при Коритаров, нейният много чистосърдечен въпрос бил: „Коритаров, това е името на улицата, нали?” Аз с усмивката, че вече възприемат името ми като име на улица, мога да кажа, че, когато се прави този тип анализ, когато искате да проверите една система – взимате едно звено отделно, един сегмент от системата и го анализирате много задълбочено и изводите, които сте получили, ги пренасяте върху цялата система. Така че ако нивото на съвременната българска поезия е такова, че Коритаров е улица, представете си какво е нивото на българската журналистика и дали тя прави разлика между Хегел и Гогол.
Фокус: Как решихте да се заемете с подобна идея, като школа по журналистика?
Георги Коритаров: През годините, в които наблюдавах какви са рефлексите, какво е поведението на българската журналистика, какво е нивото, изобщо – и като култура, и като политически анализи, и като рефлексии. Като видях как медии и медийни групи за едно денонощие сменят политическа ориентация, която са заявили в продължение на редица предходни години, само, защото се е сменила някаква власт, изведнъж си казах, че по някакъв начин, просто спонтанно у мен възникна идеята нещо да се направи.
Нещо просто да подскаже, че да може гилдията, ако изобщо е приложим такъв израз за журналистиката в България днес, да се сети, че е имало човек, който не е прекланял гръбнак, не е навеждал глава, не е сменял позиции, гордо и с достойнство е приемал отхвърления, унижения, водил е тежката битка да запази неговия вестник „Дума” като граждански и ценностен символ, а не да го превръща в търговска стойност. Това е една битка, в която той не успя, и поради това напусна „Дума”, беше принуден да напусне „Дума”. Това беше човек, който в последствие е имал ситуации негови материали да не се публикуват в „Дума”, защото не са били може би в унисон с определена политическа или корпоративна линия. Това е човек, в който видях много особености на този тип съпротива и на тази реална стойностна журналистика, която, ако днес съществуваше в малко по-разгърнат вид на малко повече места, България щеше да бъде много по-различна. Аз не съм работил нито с Продев в нито един от периодите, нито пък съм симпатизант на БСП, нито пък съм бил част от екипа на вестник „Дума”. Още по-малко от предишния му вестник „Култура”, който впрочем не написа нито запетайка, нито по повод годишнините на Стефан Продев, нито за идеята за школа, нищо, все едно Стефан Продев не съществува. И, аз си спомних нещо от моето детство. Когато бях на 12 години, бил съм в 5-ти клас, училището ни продължаваше до 31 юни, това беше 1971 г., няма да забравя този ден, защото аз като един, от детството ми закърмен запалянко на ЦСКА, направих нещо много дръзко за онези мои 12 години като възраст. Отидох и в най-голямата навалица сред близо един милион души от стадион Герена до Централни гробища изпратих Георги Аспарухов и Никола Котков – двата символа на отбора, който беше основният противник на моя любим отбор ЦСКА, защото те бяха за мен символ на спортен морал и спортно майсторство. По същия начин сега аз искам това, което е било мой детски рефлекс към хора, от които съм изпитвал детска футболна боязън, когато са били на терена, но бяха за мен нещо много красиво, защото бяха част от моя детски свят, така, към личността на Стефан Продев, който беше част от моя журналистически свят, да направя същото, да покажа на българите, че този човек е пример за нещо, което днес в България липсва.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Loading ...
