Геополитически конгрес на БСП

Вчера слушах как един премиер се хвали в Европейския парламент за успехите на своето управление. Въпреки тежкото наследство от предишното правителство, което сринало доходите и оставило куп бакии, страната му се оправяла сама без външна помощ. В тежките условия на световна и европейска криза тази държава можела да служи за пример на Гърция, Испания, Ирландия, Португалия. Били построени не знам колко километра магистрали, нещо, което никой друг не бил направил през последните 20 години.

Реформата на правосъдната система вървяла много добре и страната му получавала похвали за нея от европейските институции. Водела се повсеместна борба с корупцията. Данъците били ниски и много атрактивни за чуждестранните инвеститори. Работело се сериозно за намаляване на енергийната зависимост от Русия, правителството подписало с „Шеврон“ за проучвания за шистов газ.
Звучи като the best of Бойко Борисов, нали?

 Само че става дума за премиера на Украйна Микола Азаров. Евродепутатите изобщо не му повярваха, колкото биха повярвали и на друг самохвалко. Всъщност те искаха да чуят от Азаров друго: какво смята правителството му да направи, за да отстрани проблема „Тимошенко“, който е на път да отдалечи Украйна от ЕС и да я тласне в обятията на Русия. Нещо като геополитика със сюжет от митологията – Троянска война заради жена.

Азаров не каза нищо обнадеждаващо. Разви теорията, че проблемът „Тимошенко“ е външна конспирация, целяща да спре страната му от по-нататъшно сближаване с ЕС. Запитан за подробности около този тайнствен „план“, по стар комунистически маниер той каза, че рано или късно истината щяла да стане кристално ясна.

Ден преди това министрите на ЕС обсъждаха отношенията с Украйна, като мнозина изразиха опасения, че събитията тласкат тази страна към Евроазиатския съюз, който Путин иска да изгради, до голяма степен на основата на носталгията по СССР (http://bit.ly/KqCJ39).

Същия ден стана ясно, че Гърция няма да може да състави правителство и ще върви към нови избори на 17 юни. Според сондажите ще ги спечелят силите, които са против споразумението с ЕС и МВФ. Тоест Гърция ще фалира и ще излезе от еврозоната. Даже не е ясно какво ще стане с членството й в ЕС, защото излизането от еврото не е предвидено в европейските договори. Предвидено е само излизане от Евросъюза.
„Газпром“ и още две руски фирми кандидатстват да купят гръцката газопреносна мрежа http://bit.ly/HlZkbc.

В Гърция руснаците досега работеха с Нова демокрация, която подкрепяше доста техни проекти, включително нефтопровода Бургас-Александруполис. Русия има големи амбиции в православна Гърция и ще ги осъществи толкова по-успешно, колкото положението там е по-тежко. Впрочем европейското правителство, което в момента има най-близки отношения с Русия, е това на Виктор Орбан в Унгария, който прави обструкции на „Набуко“ в полза на „Южен поток“. В Сърбия в неделя ще има втори тур на президентските избори. Избирането на националиста Томислав Николич със сигурност би било добра новина за Кремъл, както и важната роля, която Ивица Дачич, лидерът на социалистите, се очаква да играе за съставянето на правителство.

Казано накратко, докато ЕС е на път да се разпадне, Русия е готова да получи реванш за разпадането на своята империя през 1989 г., макар и частичен. И докато ЕС не може да се организира да говори с един глас по важните външнополитически въпроси (съгласие се постига главно по маловажните), Русия все по-успешно отстоява геополитическите си интереси.

Къде сме ние с магистралите? Ами точно в центъра на тази картинка. А тя е особено скъпа на руската душа заради православния елемент. У нас Русия е имала традиционна близост с българската левица, макар че успява да работи с всеки, дошъл на власт. Но българската левица не е еднозначно настроена спрямо Русия. Има лидери, които изпълняват това, което им се поръча, има и ръководители, които първо гледат националния интерес, който от няколко години е здраво свързан с членството ни в ЕС. Жан Виденов е социалист, който защити националния интерес спрямо Русия.

Не мога да разбера каква е амбицията на бившия президент Първанов да се опита да оглави БСП. Няма никаква логика, освен ако се погледне през геополитическата призма. Нямам преки наблюдения и не искам да хвърлям обвинения, но точно в този момент на БСП й трябва лидер със сериозни европейски позиции. Цял късмет е, че Станишев е и председател на ПЕС.

Ако не съм прав в подозренията си, тогава Първанов ще се оттегли след конгреса и ще престане да пречи на БСП. Във Франция социалистите проведоха вътрешни избори на два тура и между първоначално шест кандидата през октомври м.г. избраха Франсоа Оланд. След това всички останали кандидати се обединиха и му помогнаха да стане президент и да промени курса в своята страна и Евросъюза. Ако не съм прав, Първанов ще постъпи също толкова благородно, колкото френските кандидати.