ГЕРБ би била първа политическа сила с 23% подкрепа, ако изборите бяха днес, показва публикувано в четвъртък социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“. На второ място с 16% се нарежда БСП, трето е ДПС с 8%, четвърта е „България без цензура“ с 5%, а пета – Реформаторският блок с над 4 процента.

Шансове за попадане в следващия парламент има новата националистическа коалиция между НФСБ и ВМРО, които ще получат над 3 процента подкрепа. Следват АБВ с 2.4% и „Атака“ с по-малко от 2 процента. 34 процента от участвалите в изследването са заявили, че няма да гласуват.

Проучването е проведено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти. То е независимо от външно финансиране и е част от месечната изследователска програма на агенцията, съобщават от „Галъп“.

„Моментната картина говори за възможно увеличаване на дистанцията между първите две формации. Дали то ще се затвърди, зависи от хода на кампанията. ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство“, се казва в изводите на социологическата агенция.

„Галъп“ сочи, че при БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. В същото време ДПС остава на стабилни позиции, а „България без цензура” губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение.

„Стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО дават добри реални перспективи за попадане в следващото Народно събрание. Новата формация тепърва вероятно ще набира разпознаваемост и това намалява шансовете на „Атака“ за прескачане на бариерата. „На ръба” остава и АБВ“, се казва в анализа.

Нужда от „твърда ръка“

По време на проучването „Галъп“ са тествали реакцията на участниците към редица твърдения, а резултатите се оценяват като „донякъде тревожни“. На твърдението „На България е нужно управление със здрава ръка” 89% са казали, че са съгласни, а само 3% не са. Сред електоратите на партиите и сред негласуващите има практическо единодушие по темата.

В същото време друго тестово твърдение показва, че българите може би са готови да изтърпят по-сурови реформи. 51% от участниците са съгласни с твърдението: „Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната”. По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на БСП да са по-колебливи. Данните показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението, сочи „Галъп“.

Рейтингите

Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%. Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство.

При тестването на твърдението „БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия“ видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.

Няма сериозни колебания по отношение на доверието в различни публични фигури спрямо предходния месец. Рейтингът на Сотир Цацаров изглежда застрашен, но дали става въпрос за трайна тенденция, трябва да се провери през следващия месец, заявяват от „Галъп“.

По правило недоверието сред публичните фигури надвишава доверието, като изключение към началото на август правят еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Сред водещите публични фигури по този показател традиционно са и омбудсманът Константин Пенчев, президентът и вицепрезидентът, лидерите на основните партии. Обикновено „водачи” по доверие са хора, чиито постове не предполагат участие в злободневните дебати или пък фокусират доверието на основните електорати, отбелязват от „Галъп“.