В навечерието на канонизирането на Папа Йоан ХХІІІ, което ще се състои на 27 април във Ватикана, в Стария Несебър бе открита паметна плоча в негова чест.Надписът върху нея е: От признателност за благодеянията му към града и неговите жители през периода 1925-1934.
Кметът на Община Несебър Николай Димитров присъства лично при монтажа на паметния знак, който е творческо дело на доайена на несебърските художници Радослав Ралев. Монтажът бе осъществен на улицата, носеща името на Анжело Ронкали и водеща към Морска гара.
Установените заслуги на Ронкали-апостолически делегат на Ватикана в България и бъдещ папа Йоан ХХІІІ, към Несебър са безспорни.Това е така,защото по негово лично настояване Светият престол дарява целево за Месемврия през 1926 г. 500 000 лв за организиране на кухни за децата на бежанци от Одринска Тракия и Егейска Македония, а до края на годината осигурява допълнително още 1 000 000 по голямата част от която /700 000/ също са разпределени за Несебър.
Всичко това се случва, след като Ронкали научава от вестниците /в.”Македония”/,че смъртността на новородените / и в ранна възраст/ деца на бежанците от Одринска Тракия и Егейска Македония/ достига до 4 000 годишно.
За отбелязване е,че при усвояването на средствата от първия транш от София са изпратени две доброволки, които не само да помагат, но и да контролират изразходването им.Това става по времето когато кмет на Несебър е Марин Маждраков.
При втория транш от средствата,за разлика от другите места за които са предназначени, където изпращат отново доброволци, които да контролират изразходването им, на кмета на Несебър се гласува пълно доверие и той е оставен да се разпорежда самостоятелно.Това се отнася и за следващия кмет на Несебър Димитър Занешев.
По време на едно от посещенията си в Месемврия, виждайки иконата на Св.Богородица в несебърската църква, той така се прехласва, че си поръчва репродукция от нея, която го придружава през целия му живот. Покрай иконата Ронкали се влюбва в Несебър до степен да поиска аудиенция при папа Пий ХІІ пред когото заявява желанието си за промяна на архиепископската си титла.
Получавайки папското благоволение, в прощалното си слово при напускането на страната ни на 25.12.1934 Ронкали заявява:
„Аз измолих Светия Отец да мога да изменя Архиепископското си название с това на един китен кът, същински бисер на България: Месемврия. От сега нататък аз ще нося титлата не Ареополски, а Месемврийски архиепископ”.
Промяната на архиепископския титул на Ронкали от Ареополски на Месемврийски става след аудиенцията му при папа Пий ХІ на 27.11.1934.
Понастоящем дългогодишният личен секретар на Ронкали /Йоан ХХІІІ/ Лорис Франческо Каповила-на 90 г., живеещ в Бергамо, се води във Ватикана като титулярен архиепископ на Месeмврия от 1971 г.На 19.01.2014 монсеньoр Каповила бе номиниран за кардинал във Ватикана от настоящия папа Франциск.
==============================================
Агенция „Фокус” Президентът Росен Плевнелиев: Денят на канонизирането на Блажените папи Йоан XXIII и Йоан Павел II за светци е празник на духовността Президентът Росен Плевнелиев присъства на церемонията за канонизирането на Блажените папи Йоан XXIII и Йоан Павел II за светци, която се състоя във Ватикана и беше отслужена от Главата на Римокатолическата църква папа Франциск, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Президентът определи деня на церемонията като специален ден за вярващите по света и особено за българите, защото и двамата светци имат силна връзка с България. „Днешният ден е празник на духовността и на човешката вяра. Нека винаги да помним, че единият от тях е наричан от много вярващи „българският папа”, заяви държавният глава пред български медии във Ватикана. Росен Плевнелиев припомни, че папа Йоан XXIII има близо 10 години служение в България. „Той обичаше България и нека никога да не забравяме неговите думи, че на неговия прозорец, където и да е той, винаги ще има една запалена свещ за българите”, каза държавният глава. През 1925 г. папа Пий XI го определя за апостолически пратеник в България, като впоследствие му дава епископски сан. „Послушание и мир” е девизът на божия служител. По време на престоя си в България до 1934 г. той посещава католическите общности в страната ни и насърчава изграждането на отношение на уважение с другите християнски общности. След земетресението в България през 1928 г. развива активна благотворителна дейност, се посочва в специално издадената от Светия престол по повод церемонията книжка. Делото на Йоан XXIII ще се помни и с приноса му за спасяването на много евреи през Втората световна война. Президентът призова да се помни делото на папа Йоан Павел II, който има съществен принос за изчистване на името на България във връзка с обвиненията към страната ни за атентата срещу него и предостави църквата „Свети Викентий и Анастасий” в Рим на българската духовна общност за извършване на православно богослужение. „Папа Йоан Павел Втори е символ на правилното отношение към комунизма като такъв, но и към всички изкривявания в световната история, независимо дали става дума за фашизъм, за комунизъм. Светът не е намерил по-добро от демокрацията и ние трябва да си даваме сметка, че демокрацията е рядкост и трябва да бъде пазена. Папа Йоан Павел II беше символ за всички нас, защото той разказваше от първо лице историята на комунизма, за да не го забравяме и да го познаваме”, заяви Росен Плевнелиев. „За съжаление историята има склонност да се повтаря, ако не сме достатъчно умни, за да я предаваме на следващите поколения. Много символично е, че един такъв човек, който има тази история, който познава много добре и комунизма, и фашизма, и всичко, което ние преживяхме през XX век в Европа, беше канонизиран за светец. Дано покрай него следващите поколения да познават истината, историята и да пазят делото на светите Йоан XXIII и Йоан Павел II”, каза още президентът. По време на церемонията във Ватикана държавният глава се срещна с президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, с председателя на Европейската комисия Жозе Барозо, с президента на Унгария Янош Адер, с полския президент Бронислав Коморовски и с министър-председателя Доналд Туск, които бяха сред гостите на събитието. Свидетели на церемонията бяха над 90 чуждестранни делегации, държавни и правителствени ръководители от цял свят, както и хиляди поклонници на площад „Свети Петър”, сред които бяха и много българи. България беше представлявана и от посланиците на страната ни в Рим Марин Райков и в Светия престол проф. Кирил Топалов.
Агенция „Фокус” Проф. Светлозар Елдъров: Може само да гадаем как биха се развили възходящите отношения с Ватикана, ако не беше подхвърлената „българска следа“ Най-силното оръжие срещу клеветата е истината. Срещу клеветниците и зложелателите на България ние трябва да противопоставим истината за другата „българска следа“ – онази, която води началото си от кирило-методиевото дело и съществува вече над 11 века. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, автор на редица изследвания и монографии за историята на Католическата църква и българо-ватиканските отношения, на въпрос за т.нар. „българска следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. „Без да съм се занимавал изследователски с историята около атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, моят професионален опит на историк ме учи, че за престъпления от такъв мащаб документални следи не остават. Смятам за наивно някой да очаква, че истинските организатори, които и да са те, ще бъдат уличени с конкретни и неоспорими документални доказателства. В нашия живот със сигурност това няма да се случи“, коментира проф. Светлозар Елдъров. „Като изследовател на българо-ватиканските отношения и конкретно с тези в периода 1944 – 1989 г., за които през 2002 г. публикувах монографията „България и Ватикана. Дипломатически, църковни и други взаимоотношения“, мога да твърдя със силата на историческите извори, че от всички страни на социалистическия лагер, България в лицето на Тодор Живков и неговото обкръжение, поддържаше най-добри отношения със Светия Престол и имаше специални културно-политически интереси да ги развива. Това беше обусловено от две основни причини. Първо, католиците в България са незначително малцинство, което не е представлявало реална заплаха за съществуването на държавно-политическия строй, въпреки че по идеологически причини често е било подлагано на репресии. Второ, тогавашният партийно-държавен връх се вслуша в съветите на българските учени и проумя стратегическото значение на Светия Престол и на Ватиканските архиви и библиотеки за обогатяване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство. Интересното е обаче, че тези добри и перспективни за България връзки с Ватикана и Католическата църква на два пъти са били брутално посичани. Първият път това става на 20 август 1968 г., когато в Чехословакия нахлуват войски на Варшавския договор. Само три месеца преди това, на 24 май, при гроба на Св. Константин Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ в Рим е осъществено първото официално честване на Празника на българската просвета и култура и на славянската писменост от голяма делегация от България. В предходните две години се водят неофициални преговори между Тодор Живков и папа Павел VІ за посещение на българския държавен глава във Ватикана, за привилегирован достъп на български учени до Ватиканските архиви и дори за предоставянето на базиликата „Сан Клементе“ за ползване на България, а чрез нея и на славянството. От своя страна патриарх Кирил през пролетта на 1967 г. влиза в интензивен личен и междуцърковен диалог с папа Павел VІ. Кореспонденцията между двамата свидетелства, че е била подготвяна среща на Московския патриарх Алексий и папа Павел VІ в Рилския манастир и е обмисляно провеждането на среща на световните религиозни водачи за мир в София. Кулминацията на тези проекти е трябвало да се осъществи през 1969 г., когато се закръглят 1100 години от смъртта на Константин Кирил Философ в Рим. Без съмнение, тяхното осъществяване е щяло да издигне неимоверно авторитета не само на Тодор Живков и неговото обкръжение, но и на България. За зла участ нахлуването в Чехословакия нажежава международния климат и големите планове пропадат. Остава само ежегодното честване на 24 май в Рим от официални български делегации. Вторият път нещо подобно се случва на 13 май 1981 г. с атентата на турския терорист Ахмед Али Агджа срещу папа Папа Йоан Павел ІІ. Тогава българо-ватиканските отношения пак са във възход. През 1975 г. най-висока българска делегация, начело с първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, министъра на външните работи Петър Младенов и заместник-председателя на Комитет за изкуство и култура Людмила Живкова са приети на аудиенция от папа Павел VІ във Ватикана. На следващата годна визитата е върната в България от делегация, водена от държавния секретар на Ватикана кардинал Агостино Казароли. Български учени са допуснати до Ватиканските архиви, известни отстъпки са направени на Католическата църква в България. Избирането на папата славянин Йоан Павел ІІ през 1978 г. е оценено положително от българска страна с оглед на наближаващите чествания на 1300-годишнната на България през 1981 г. Неслучайно първият външен министър на страна от Източния блок, който посещава новия папа, е Петър Младенов. Аудиенцията е на 13 декември 1978 г. и в нея папа Йоан Павел ІІ изтъква любовта си към България и дава висок оценка за нейния принос в световната цивилизация, за мястото и ролята на Кирил и Методий в европейската култура. Можем само да гадаем как биха се развили възходящите българо-ваткански отношения и какво място щеше да бъде отредено на Ватикана и католическите институции в честванията на 13-вековната българска държавност у нас и по света, ако не беше подхвърлената „българска следа“. С това, разбира се, изобщо не искам да кажа, че нахлуването в Чехословакия и атентата срещу папата са специално организирани, за да навредят на добрите българо-ватикански отношения. Просто малка България на два пъти е имала лошия късмет да се окаже „на неправилното място в неправилното време“ в игрите на Големите. Най-малко тя е имала интерес да се случат събитията през 1968 и 1981 г. Не само логиката, но и криминологията учи, че за извършването на някое престъпление, задължително трябва да има мотив. България нямаше такъв и в двата случая. Знаем кой и с какъв мотив извърши потъпкването на „Пражката пролет“. Който и да е организирал покушението срещу папата, със сигурност не е мислил доброто на България и българите. Най-малко пък в българофобски чувства може да бъде укоряван папа Йоан Павел ІІ, който лично е засвидетелствал своето отношение и който сам заяви, при посещението си в България през май 2002 г., че не вярва в тази „българска следа“. И ние трябва да правим като него“, каза още проф. Светлозар Елдъров.
Агенция „Фокус” Проф. Светлозар Елдъров: В Албум-алманаха „Македония” от 1931 г. архиепископ Ронкали е представен в Отдела „Приятели на България” Подкрепата на архиепископ Анжело Джузепе Ронкали за българската национална кауза проличава от редица конкретни факти. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, автор на редица изследвания и монографии за историята на Католическата църква и българо-ватиканските отношения. „София по онова време е приютила над 3000 униатски бежанци от Македония, с които апостолическият визитатор общува ежедневно. Неслучайно за свой личен секретар той избира свещеника Методий Устичков, родом от Щип, член на обществото на отците успенци, личен капелан на цар Фердинанд по време на Балканската война. Той изпълнява своята длъжност от началото на 1927 г. до смъртта си през лятото на 1932 г. В съболезнователно писмо по този повод Ронкали изрично подчертава, че Методий Устичков „правеше чест и на своето Отечество – България, която той обичаше и на която служеше с ревност и чувства, достойни за един Божи служител”. Енорийски свещеник на католическата източнообредна църква „Успение Богородично” в столицата по същото време пък е Иван Бонев от Кукуш, лежал през 1903 г. в Одринския затвор заради участието си в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. С него Ронкали също е контактувал служебно. Пребиваването на апостолическия визитатор в България съвпада и с дейността на Македонската католическа лига, една благотворителна и културно-просветна организация, която развива мощна пропаганда на българската национална кауза пред европейското обществено мнение и институции. Тя е учредена в София от униатски бежанци от Македония и действа като колективен член на Съюза на македонските емигрантски организации в България, зад който на практика стои ВМРО. Неин пръв председател и активен деец през целия период на съществуването й е Йероним Стамов, българин от Гевгели и един от високообразованите униатски свещеници с докторат по философия от Мюнхенския университет. Лигата активно се включва в честванията на годишнините на Илинденско-Преображенското въстание и Деня на Македония, в протестните събрания, молебените и панихидите за загиналите борци за свобода и независимост. Националният комитет на македонските емигрантски организации високо цени Македонската католическа лига заради нейния авторитет и широки международни връзки и често я използва като важно средство за защита на българската национална кауза. Тези международни връзки обаче в най-голяма степен се дължат на Ронкали. Той лично се ангажира с нейни благотворителни акции в Италия, с неговата подкрепа Йероним Стамов развива активна дейност за пропаганда на българската национална кауза в тази страна, изнася сказки, публикува статии в италиански вестници. През 1931 г. Македонската католическа лига и лично Йероним Стамов изиграват важна роля в една голяма международна акция, която за първи път обединява усилията на екзархийския и униатския клир от Македония. По инициатива на Националния комитет на македонските емигрантски организации епископите и свещениците от двете вероизповедания изработват съвместна петиция, адресирана до Обществото на народите, с която настояват за намесата на международната организация за връщане на прокуденото духовенство в каноничните му епархии и енории, възстановяване на българските църковни общини в Македония с признатите от турския режим права, връщане на присвоените от сърбите и гърците български църкви и манастири, въвеждане на българския език в училището и богослужението и гарантиране на вероизповедната свобода съгласно волята на населението и каноните на църквата. Петицията и приложените документи са подписани от двама митрополити, петима епископи, шестима архимандрити и 250 свещеници. В началото на септември 1931 г. смесена църковна делегация, в която участва и Йероним Стамов, отпътува за Женева, където депозира петицията в Съвета на Обществото на народите. От там заминава за Рим и на 23 септември получава аудиенция при папа Пий ХІ, на когото връчва копия от петицията и приложенията. След аудиенцията във Ватикана, делегацията посещава кардинал Жак Вердие в Париж, Кентърберийския архиепископ в Лондон и Представителството на Съюза на протестантските църкви в Берлин, като установява връзки с външните министерства в съответните столици. Няма съмнение, че тази акция и особено ватиканският й етап е получила подкрепата на Ронкали, макар той да не го афишира публично. Достатъчно е обаче човек да се взре в снимките от българските му години, за да забележи на много от тях знамето на Македонската католическа лига редом до бъдещия папа Йоан ХХІІІ. Тъкмо затова в Албум-алманаха „Македония”, издаден през 1931 г. по инициатива на Националния комитет на македонските емигрантски организации с участието на видни български учени, писатели и общественици, Ронкали е представен с най-топли думи в Отдела „Приятели на България” сред плеяда известни българофили, като епископ Йосип Юрай Щросмайер, Уйлям Гладстон, Джеймс Баучър, братята Ноел и Чарлз Бъкстон, Константин Иречек, граф Игнатиев, Константин Иречек и др.“, каза проф. Светлозар Елдъров. Тези и още други не по-малко значими жестове на подкрепа от страна на Ронкали за България и българите са осветлени подробно в сборника „Българският папа“, който представяме в БАН в рамките на конференцията в чест на папите българофили Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ. Сборникът ще бъде представен на научната конференция в понеделник.
Агенция „Фокус” Проф. Светлозар Елдъров: Архиепископ Ронкали подкрепя съхраняването на културно-националната идентичност на българите в Македония Ние, българите сме най-заинтересовани подкрепата на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали за нашата национална кауза, и „Българското десетилетие“ на папа Йоан ХХІІІ, да се познават и сме длъжни сами да ги разгласяваме и популяризираме. Защото, както и при други поводи съм предупреждавал – ако ние не го сторим, други ще се възползват и ще присвоят тази страница от историята ни. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, автор на редица изследвания и монографии за историята на Католическата църква и българо-ватиканските отношения. „От 1925 до 1934 г. архиепископ Анджело Джузепе Ронкали – бъдещият папа Йоан ХХІІІ е апостолически визитатор и делегат на Светия Престол в България. Тези години остават в неговата биография като „Българското десетилетие на Ронкали“ и няма книга, писана за него, в които те да не се споменават. Така ще бъде и занапред. Дали с няколко реда или с десетки страници, България и българите завинаги ще бъдат свързвани с живота и дело на папа Йоан ХХІІІ, който стана популярен по света с прозвището „Добрия папа“, т. е. само с добро. Това е една щастлива възможност за популяризация на българското име, от която ние трябва да с е възползваме и да я изтъкваме при всеки подходящ случай. Важно е обаче да знаем в какво се състоят заслугите на Ронкали за нас, българите, и кое трябва да открояваме и ценим в тях“, каза проф. Светлозар Елдъров. „Обикновено в научните изследвания, но още повече в популяризациите, на преден план заради своята атрактивност изпъква „Царската сватба“ – венчавката на цар Борис ІІІ и Йоанна Савойска в Асизи и репликата й в София през 1930 г. Голям и заслужен интерес буди също и неговата хуманитарна подкрепа за бежанците от Одринска Тракия и Македония или за пострадалите от земетресението в Южна България през 1928 г. Като една красива символика остава жестът на Ронкали да приеме титулатурата „Архиепископ Месемврийски“, като знак за неговото специално отношение към нашата страна. Някак в сянка и не толкова известно обаче остава онова, което аз смятам за най-ценно от национална гледна точка и което многократно съм изтъквал в моите публикации – подкрепата на Ронкали за българската кауза, която в онази историческа епоха се изразява в опитите да бъде съхранена културно-националната идентичност на българите в Македония, останали под чужда власт“, каза проф. Светлозар Елдъров.
Агенция „Фокус” Проф. Светлозар Елдъров: Своеобразна академичната „канонизация“ на папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ ще бъде направена и в София Своеобразна академичната „канонизация“ на папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ ще бъде направена и в София, с тържествената научна конференция в чест на папите българофили Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ под надслов „България и Ватикана. Срещи на кръстопътя на народите и времето ХІХ – ХІ век“. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, автор на редица изследвания и монографии за историята на Католическата църква и българо-ватиканските отношения. Значими и интензивни връзки между България и Светия Престол съществуват и в модерната епоха и тъкмо на тях е посветена нашата тържествена научна конференция в чест на папите българофили Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ под надслов „България и Ватикана. Срещи на кръстопътя на народите и времето ХІХ – ХІ век“. Конференцията се организира от Института за балканистика с Център по тракология, а мястото на провеждането й не е избрано случайно. Точно преди 80 години – през 1934 г. – в Големия салон на БАН архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, бъдещият папа Йоан ХХІІІ, лично присъства при откриването на Четвъртия международен конгрес по византинистика. Още в първите години на своя понтификат папа Йоан Павел ІІ прогласи славянските равноапостоли за съпокровители на Европа и от висотата на своята църковна катедра изтъкна тяхното значение за развитието на европейската цивилизация, а при своето учредяване преди 145 г. – през 1869 г. – Българското книжовно дружество прие за свои патрони и небесни покровители Св. Св. Кирил и Методий. Няма друга национална академия на науките, която по такъв начин да е свързана с папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ и БАН може да се гордее, че само ден след тяхната църковна канонизация в Рим, с тази конференция ще им направи една своеобразна академичната „канонизация“ в София. Институтът за балканистика с Център по тракология пък е едно от водещите научни звена в изучаването на вековните взаимоотношения между Православния Изток и Католическия Запад. Някак символично, но затова пък напълно заслужено и оправдано, канонизацията съвпадна с 50-годишния юбилей на нашия институт, обясни проф. Светлозар Елдъров.
Агенция „Фокус” Проф. Светлозар Елдъров: Папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ направиха най-много за сближението на източното и западното християнство Канонизацията на Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ има по-широко измерение, което засяга и православните християни, тъй като именно тези двама папи направиха най-много за сближението на източното и западното християнство. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, автор на редица изследвания и монографии за историята на Католическата църква и българо-ватиканските отношения. По думите му – за Католическата църква и католиците по света събитието е уникално. „Доказват го петте милиона поклонници, които са в Рим за канонизацията на папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ, и огромният й медиен отзвук. Това най-малкото ни показва, че вярата и религията имат дълбоко, трайно и значимо място в съзнанието на католиците. Да не забравяме, че макар да са относително малко, в България също има католици. И те присъстват със свое поклонничество и с духовенството си на канонизацията на двамата папи“, обясни той. „Събитието е значимо и за всички християни изобщо, защото извън различията в догмите, каноните и обредите, те споделят еднакви ценности, които са положени в основата на нашата цивилизация. Ако се подценява духовното измерение на живота, ако се игнорират моралните норми, а се разчита само на икономиката и политиката като основа за развитие на обществения живот, прогресът ще бъде илюзорен. Европейското общество е изградено на християнски основи и християнската религия с нейното църковно многообразие е и трябва да остане важен елемент от живота на хората и институциите. Затова канонизацията на Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ има по-широко измерение, което засяга и православните християни, тъй като именно тези двама папи направиха най-много за сближението на източното и западното християнство. За Българското православие, което с претворяването на кирило-методиевото дело в средновековната българска държавност и култура е един от първостроителите на европейската цивилизация, това събитие е важно като доказателство за актуалното присъствие на вярата и религията. Важно е то и за България и българите изобщо, защото и папа Йоан ХХІІІ, и папа Йоан Павел ІІ по своеобразен начин са свързали своите имена и дела си с нашата история“, каза проф. Светлозар Елдъров.
Loading ...
