 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Агенция „Фокус“
„Независимая газета”
Предстои повторение на Голямата депресия за световните финансови пазари, предупреди известният американски финансист Джордж Сорос. Той предложи радикален план за реформиране на европейските финансови институции, който е по-строг и решителен от одобрените от Европейския парламент „шест законодателни инициативи” за спасяването на Европа. Европейската комисия говори за въвеждането на данък върху финансовите операции и за глоби за фалшифициране на статистическите данни. Сорос директно настоява за създаването на единно икономическо правителство за еврозоната. Но според експерти, тези мерки само ще отложат, но няма да предотвратят шока в еврозоната.
Световните финансови пазари са заплашени от втора Голяма депресия, тъй като властите са изгубили контрол над ситуацията в еврозоната. Според Сорос кризата в еврозоната се корени в това, че всяка страна в изглеждащата единна зона е принудена самостоятелно да решава своите финансови проблеми. Уповаването в идеята за самоконтрол на обединените страни не се оправда. Крайният резултат на интеграцията неочаквано се оказа дезинтеграцията. Европа се раздели на две части – страни-длъжници, които отиват към дъното и страни-кредитори, които се издигат нагоре и могат да диктуват своите условия на слабите. Но на практика, тези условия за по-малко развитите страни се равняват на наказателни мерки, които ускоряват падането им към дъното.
В създалата се ситуация Европа трябва спешно да приеме три ключови мерки, които ще й помогнат да спечели време за създаването на нова стратегия за ръст, без която дълговата криза не може да бъде преодоляна.
Според Сорос първата мярка е създаването на единно министерство на финансите за еврозоната. Втората трябва да бъде предоставянето на Европейската централна банка (ЕЦБ) на надзорни функции над националните банкови сектори в замяна на временни гаранции и постоянна докапитализация от страна на регулатора. Третата мярка се състои в това ЕЦБ да позволи на страните с невисоки темпове на ръст, като Италия, Испания и др., да провеждат рефинансиране по занижени ставки.
Американският милиардер посочва, че предложените от него мерки не са в разрез с Лисабонския договор и с други основополагащи европейски документи. Въпреки че не отрича, че мерките са радикални.
Наистина предложенията на Сорос изглеждат като по-строг вариант от т.нар. шест законодателни инициативи, одобрени от ЕП в средата на миналата седмица. В рамките на тези инициативи се предлага да бъде повишен авторитетът на тези предупреждения, които отправя ЕК към бюджетната политика на страните от еврозоната, да увеличи прозрачността и да подобри качеството на европейската статистика.
В частност, на законодателно ниво се въвеждат глоби в размер на 0,2% от БВП за предоставяне на фалшифицирани статистически данни за бюджетния дефицит и държавния дълг, в размер на 0,1% от БВП за неизпълнение на препоръките за поправяне на макроикономическите дисбаланси. ЕК получава повече пълномощия за това да поиска от страните от еврозоната допълнителна информация за тяхното състояние. Създава се и законодателна база за надзор на националните програми за реформи. Освен това ЕК одобри въвеждането на данък върху финансовите операции в ЕС. Данъкът ще ограничи спекулативните операции и ще попълни европейския бюджет с 55 млрд. евро годишно, смята председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. Освен това в плановете на Брюксел влиза и издаването на общоевропейски стабилизационни облигации. „Еврооблигациите ще бъдат стабилизиращи, т.е. ценни книжа, които предвиждат печалба за тези, които играят по правилата и нанасят щети на тези, които не играят по правилата”, поясни Барозу.
Според експерти предложените от Сорос мерки са логични. „Единното икономическо правителство е правилно. В момента ситуацията е много странна – валутата е една, страните са различни и те са суверенни. В резултат, за да се вземе решение, трябва всички да се договарят”, посочва анализаторът на фондовия пазар Александър Разуваев. Но дори ако тези мерки бъдат реализирани, то еврозоната няма да може да се запази в сегашния си вид. „Най-вероятно проблемите страни ще изпаднат. Или може би, всичко ще се върне към това, което беше по-рано – германската марка, френския франк”. Съветникът на председателя на Управителния съвет на Националната републиканска банка Роман Брезицкий отбелязва, че ако предложенията на Сорос се реализират, то те ще повлияят положително на икономиката на развитите страни само на първоначалния етап. „В дългосрочна перспектива може да започнат проблеми. Ще има големи разходи, в това число за поддръжка на по-малко развитите държави”, смята Брезицкий.
Световните финансови пазари са заплашени от втора Голяма депресия, тъй като властите са изгубили контрол над ситуацията в еврозоната. Според Сорос кризата в еврозоната се корени в това, че всяка страна в изглеждащата единна зона е принудена самостоятелно да решава своите финансови проблеми. Уповаването в идеята за самоконтрол на обединените страни не се оправда. Крайният резултат на интеграцията неочаквано се оказа дезинтеграцията. Европа се раздели на две части – страни-длъжници, които отиват към дъното и страни-кредитори, които се издигат нагоре и могат да диктуват своите условия на слабите. Но на практика, тези условия за по-малко развитите страни се равняват на наказателни мерки, които ускоряват падането им към дъното.
В създалата се ситуация Европа трябва спешно да приеме три ключови мерки, които ще й помогнат да спечели време за създаването на нова стратегия за ръст, без която дълговата криза не може да бъде преодоляна.
Според Сорос първата мярка е създаването на единно министерство на финансите за еврозоната. Втората трябва да бъде предоставянето на Европейската централна банка (ЕЦБ) на надзорни функции над националните банкови сектори в замяна на временни гаранции и постоянна докапитализация от страна на регулатора. Третата мярка се състои в това ЕЦБ да позволи на страните с невисоки темпове на ръст, като Италия, Испания и др., да провеждат рефинансиране по занижени ставки.
Американският милиардер посочва, че предложените от него мерки не са в разрез с Лисабонския договор и с други основополагащи европейски документи. Въпреки че не отрича, че мерките са радикални.
Наистина предложенията на Сорос изглеждат като по-строг вариант от т.нар. шест законодателни инициативи, одобрени от ЕП в средата на миналата седмица. В рамките на тези инициативи се предлага да бъде повишен авторитетът на тези предупреждения, които отправя ЕК към бюджетната политика на страните от еврозоната, да увеличи прозрачността и да подобри качеството на европейската статистика.
В частност, на законодателно ниво се въвеждат глоби в размер на 0,2% от БВП за предоставяне на фалшифицирани статистически данни за бюджетния дефицит и държавния дълг, в размер на 0,1% от БВП за неизпълнение на препоръките за поправяне на макроикономическите дисбаланси. ЕК получава повече пълномощия за това да поиска от страните от еврозоната допълнителна информация за тяхното състояние. Създава се и законодателна база за надзор на националните програми за реформи. Освен това ЕК одобри въвеждането на данък върху финансовите операции в ЕС. Данъкът ще ограничи спекулативните операции и ще попълни европейския бюджет с 55 млрд. евро годишно, смята председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. Освен това в плановете на Брюксел влиза и издаването на общоевропейски стабилизационни облигации. „Еврооблигациите ще бъдат стабилизиращи, т.е. ценни книжа, които предвиждат печалба за тези, които играят по правилата и нанасят щети на тези, които не играят по правилата”, поясни Барозу.
Според експерти предложените от Сорос мерки са логични. „Единното икономическо правителство е правилно. В момента ситуацията е много странна – валутата е една, страните са различни и те са суверенни. В резултат, за да се вземе решение, трябва всички да се договарят”, посочва анализаторът на фондовия пазар Александър Разуваев. Но дори ако тези мерки бъдат реализирани, то еврозоната няма да може да се запази в сегашния си вид. „Най-вероятно проблемите страни ще изпаднат. Или може би, всичко ще се върне към това, което беше по-рано – германската марка, френския франк”. Съветникът на председателя на Управителния съвет на Националната републиканска банка Роман Брезицкий отбелязва, че ако предложенията на Сорос се реализират, то те ще повлияят положително на икономиката на развитите страни само на първоначалния етап. „В дългосрочна перспектива може да започнат проблеми. Ще има големи разходи, в това число за поддръжка на по-малко развитите държави”, смята Брезицкий.
Loading ...
