Всеки трети българин мечтае да се върне в миналото.
Това сочи социологическо проучване на Института за модерна политика за нагласите на избирателите през декември.
Изследването е изключително обстойно, като то засяга евентуални коалиции, предстоящия референдум, рейтингите на политиците и партиите.
Близо 30 % от анкетираните биха заменили настоящи си живот в България с живота на средновековен благородник.
На второ място е предпочитан подреденият живот на германски чиновник от 19 век.
Третата позиция заема животът на френските фермери от 20 век.
Градските хора мечтаят за селски живот, поясни Венелин Стойчев от Института за модерна политика.
Оказва се, че близо 1,5 от българите предпочитат живота на гръцки философ, а един от 10 българи би заменил настоящия си живот за живота на пещерен човек.
10% пък искат да живеят на самотен остров.
Копнежът за бягство на самотен остров е характерен за силно урбанизира среда, подчерта Стойчев и допълни – „главно в София са хората, които изпитват такъв копнеж.“
Оказа се, че в малките градове хората предпочитат живота на германски чиновник, а висшисти и софиянци мечтая за живот на древногръцки философ.
50.9% ще участват в референдума на 27 януари, съобщи социологът Илия Джамбазов.
19,1 % не са решили, а 22, 8 % по-скоро няма да участват. Припомняме, нужна е 62 на сто избирателна активност, за да бъде допитването валидно.
От тези, които ще участват в референдума 64,6 % ще гласува със „за“ развитието на ядрената енергетика в България.
17 % биха дали категоричен отговор „не“.
18,4% обаче все още не са наясно каква е тяхната позиция по въпроса.
Интересен е фактът, че 52% от запитаните са на мнение, че призивите за бойкот на референдума ограничават гражданските им права.
Ако изборите бяха днес категорично ще гласуват 36 %, а 27% заявяват, че по-скоро ще участва в изборите. 14% няма да гласуват.
При избори сега за ГЕРБ биха гласували 27%, а за БСП – 22,2%. Това потвърждава последните проучвания на други агенции, според които разликата между двете основни формации намалява.
ДПС печели симпатиите на 5,3% от избирателите. В следващия парламент влизат и Атака с 4,1%, и България на гражданите с 4,9%.
Шанс за НС има и коалицията РЗС – Марешки. Над 1% получават още НДСВ, СДС и ДСБ.
Оказва се, че българският избирател предпочита харесваната от него партия да се яви сама на изборите.
Най-негативно е отношението на анкетираните към евентуална коалиция ГЕРБ – ДПС. 30% имат силно отрицателно отношение към подобна коалиция и още 40% са с отрицателно отношение.
Евентуално коалиция между ГЕРБ и БСП също се възприема отрицателно от близо 40%, а тези, които отговарят със силно отрицателно са 23%.
Значителен е делът на хората с неутрално отношение при евентуални коалиции ГЕРБ – България на гражданите и ГЕРБ – РЗС-Марешки.
От Института за модерна политика са изследвали и коалиционните нагласи сред симпатизантите на ГЕРБ и БСП.
Най-голям е делът на герберите, които смятат, че нито една политическа сила не е достойна за партията на Бойко Борисов.
Тези, които са склонни за коалиция най-вече предпочитат СДС за коалиционен партньор (13%).
Коалиция – ГЕРБ – РЗС печели симпатиите на 8,5% от герберите, а партията на Кунева печели 6% от герберите.
Над 20 на псто от симпатизантите на БСП смятат, че най-подходящ коалиционен партньор за столетницата е партията на Кунева, а 9% предпочитат коалиция с ДПС.
Положително |
Неутрално |
Отрицателно |
|
Ахмед Доган | 7,8% | 13,4% | 75,3% |
Бойко Борисов | 39,6 % | 19,6% | 38,6% |
Борислав Цеков | 3,3% | 19,8% | 17% |
Волен Сидеров | 15,4% | 21,5% | 57,4% |
Иван Костов | 7,7% | 17,3% | 69,4 |
Емил Кабаиванов | 4,3% | 18,6% | 31,3% |
Меглена Кунева | 27,7% | 30,4% | 29,7% |
Росен Плевнелиев | 51,7 | 26,0% | 18,1% |
Сергей Станишев | 29,6% | 20,6% | 44,8 |
Христина Христова | 9,4% | 27,3% | 26,4% |
Яне Янев | 12,5% | 22,1% | 57,2% |
В челната тройка по одобрение през декември се нареждат държавният глава Росен Плевнелиев с 51,7%, следван от премиера Бойко Борисов с 39,6%, и Сергей Станишев с 29,6%.
Меглена Кунева е политикът с най-висок процент на неутрално отношение от страна на анкетираните (30,4%).
Според мнозинството от анкетирани политическите партии се финансират непрозрачно.