Депозитната маса в банките продължава да нараства с рекордни темпове и тази тенденция не се очаква да се промени, дори и след въвеждането на новия данък върху лихвите по депозити, коментираха финансови експерти пред БТА в петък. Поводът бе приетите на първо четене законови промени, с които доходите от лихви по депозитите ще се облагат с 10% данък.

Промените предизвикаха широка полемика доколко новият данък ще ощети вложителите и дали няма да има отлив на депозити от банките и съответно поскъпване на кредитите.

Според последните данни на БНБ към края на септември привлеченият в банките ресурс нараства, въпреки че в последните месеци лихвите по депозитите намаляват, защото за парите на вложителите почти няма друга алтернатива, която да предлага доходност при нулев риск, каза за БТА Иван Стойков, финансов анализатор.

За тримесечието от юни до септември депозитите са се увеличили с над 1.3 млрд. лв., като от тях с около 900 млн. лв. са нараснали депозитите на домакинствата, сочат данните на БНБ. Физическите лица имат 12 201 803 влога, което е намаление с 60 264 броя на тримесечна, но е увеличение с 22 199 депозита на годишна база.

Според Стойков по-важното като статистика е, че нараства депозитната маса в банките. Само за септември депозитите на домакинствата са нараснали с 200 млн. лв. и това показва продължаващата тенденция да се гласува доверие в банковата система, посочи анализаторът.

Ако тези пари не са в банковата система, те биха могли да бъдат инвестирани на друго място, но не съществува бизнес с доходност без риск, добави той. Поради тази причина, ако сравняваме само възможностите за инвестиция, става ясно, че банките дават най-добри предложения за съхраняване на пари при предоставяне на доход, посочи Стойков.

Основната част от депозитите според него ще останат в банките и след въвеждането на новия данък върху доходите от лихви по депозити. От статистиката на БНБ става ясно, че над 75 процента от депозитите са до 1 000 лв., а в същото време в тях са едва около три процента от сумата по депозити в банките. По предположение, че това са пари на хора, които нямат възможност да спестят повече и пазят „бели пари за черни дни“ най-вероятно те няма да бъдат изтеглени и след въвеждането на данъка, коментира Стойков.

Интересно е какво ще се случи с най-големите депозити, защото основно от тях се очакват по-големите постъпления под формата на данъци. И при тях може да се очаква, че определена част ще останат в банковата система, други могат да бъдат инвестирани под друга форма и може и да има тегления на големи депозити, но това едва ли ще бъде масова тенденция, прогнозира той. По думите му алтернативите къде да бъдат пренасочени тези пари са ограничени, а ако средствата бъдат пазени в сейфове по трезори, то от тях няма да има никакъв доход и инфлацията ще си окаже влиянието.

Според Стойков възможно е банките да предложат на клиентите си по-изгодни условия по безсрочните сметки, защото промените в Закона за ДДС не предвиждат облагане на спестовните влогове и безсрочните сметки. Така банките могат да задържат клиенти, пренасочвайки ги към тези продукти при по-добри условия. На този етап още няма разработени конкретни банкови продукти, свързани с новия данък, посочи експертът. Ако има обаче сериозен отлив на ресурс от банковата система, предполагам че банките ще предприемат по-видими и бързи мерки и ще предложат такива продукти, посочи Стойков.

Когато влязат в сила промените в Закона за ДДС, (където е записано облагането на лихвите – бел. ред.), няма да има значение дали един депозит е на името на физическо или на юридическо лице, коментира експертът. Ако е на физическо лице – доходите от него ще се облагат, както и останалите доходи, с 10 процента, а ако депозитът е на юридическо лице то и в момента доходите от лихви се облагат, защото съставят част от облагаемата печалба. Инфлацията оказва своето влияние и върху двата вида депозита и няма значение в кой от двата ще бъдат депозирани средствата, добави Стойков.

Според него при по-големите депозанти има повече възможности за мобилност – те разполагат с по-голям ресурс, който може да бъде привлечен от различни сфери. Парите могат да бъдат инвестирани в акции на дружества и в други финансови инструменти, които да им донесат по-добър доход. Не така обаче стоят нещата при хората с депозити от 1 000 или 2 000 лв., които трудно биха ги преместили на друго място, коментира експертът.

Докато има усещане у хората за несигурност, дори и още да продължат да падат лихвите, дори и да бъдат обложени доходите от лихви, депозитите ще продължат да се увеличават, смята Стойков. Той припомни, че в последните година – две лихвите са паднали с около два пункта и въпреки това депозитите рекордно нарастват.

Въвеждането на новия данък би могло да повлияе върху лихвените нива, ако има по-сериозно изтегляне на депозити и банките са принудени да задържат наличния ресурс или да привлекат нов, коментира още Иван Стойков. Тогава банките ще трябва да повишат лихвите, но не вярвам това да се случи; засега има натрупани достатъчно буфери, капиталовата адекватност на банковата система е добра, банките имат ликвидност, която надвишава значително международните изисквания, аргументира се той.

Според преподавателя в УНСС Петър Чобанов прогнозата за бъдещите вземания на хазната е направена при нереалистични допускания по отношение на лихвения процент в банковата система. Използван е среден лихвен процент основно по нови сключени депозити и то за едногодишен период, а много голяма част от банковите депозити са за по-краткосрочни периоди и следователно с по-ниска лихва, коментира Чобанов.

Очаква се, че въвеждането на данъка ще раздвижи заспалите спестявания в банковата система и ще ги пренасочи към потребление, но това не е състоятелно от икономическа гледна точка, коментира още Чобанов. Спестяванията са това, което се превръща в инвестиции и по-късно генерира растеж – тоест тази мярка може да не стимулира спестяванията, но това дългосрочно да се отрази в намаляване на инвестициите в икономиката, вместо в повишаването им, смята финансистът. Това пък би имало дългосрочно негативно отражение върху икономическия растеж.

Въвеждането на допълнителен данък всъщност е изземване на доход, а доходът е този, който предполага потребление – тоест като се изземва доход, не можем да очакваме да се увеличи потреблението, предположи Чобанов. По думите му с новия данък се увеличава преразпределения от държавата доход.

И той смята, че няма да се стигне до изтегляне на депозити. Данъкът би могъл да повлияе върху банковата среда така, че банките да започнат да предлагат по-малко търсени в момента продукти – взаимни фондове и други, които ще бъдат изключени от обхвата на данъка.

Като цяло обаче депозитът си остава най-сигурната форма на вложение, предпочитана от дребните спестители и трудно може да й се намери алтернатива, която да раздвижи финансовата среда, каза още Чобанов.

Винаги има риск вложителите с големи депозити, които ще бъдат най-силно засегнати от данъка върху лихвите, да потърсят други алтернативи, които да спестят данъчните плащания, посочи още той. Тъй като българският финансов пазар не предлага много възможности в момента, възможно е големите депозанти да се насочат към външни пазари, смята Чобанов.