Продължава новата ни рубрика „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината от обявяването на Старинния Несебър за част от Световното културно наследство/1983 г./, а също така и в подкрепа на наскоро приетия План за управлението му.
Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.
Публикациите ,които правим , са благодарение на приятелското ни сътрудничество с Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р Стефан Пейков,който представя следващата карта :
ВЛАДЕТЕЛСКИ ФЛАГ И ВЕЛИЧИЕТО НА НЕСЕБЪР
Хуан Мартинес
Карта на Средиземно и Черно море, 1568
Карта от 1568 г., навиваща се в Библиотека Medicea Laurenziana – Флоренция, представя д-р Стефан Пейков - член на Българската картографска асоциация(БКА)
Представям една от най-красивите и интересни карти на Средиземноморския свят, към който Несебър не само принадлежи, а и се счита за перла в короната.
Хуан Мартинес
Карта на Средиземно и Черно море, 1568
Рисувана, цветна, 100,2 х 69,5 см
Библиотека Medicea Laurenziana – Флоренция
Acq. е doni 183
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 850/1
Дигитален архив ”Тракия” – Геопан
Няколко думи за нейният автор: Хуан Мартинес е представител на каталанската картографска школа в град Месина на остров Сицилия. Той оставя значителна по обем продукция, която осъществява между 1556 и 1591 г. От неговото творчество са се запазили 18 атласа и 8 самостоятелни карти.
Каталанския картограф е ползвал по-стари карти за българските земи. През втората половина на XIV в. те все още са били в пределите на самостоятелна държава.
Една от най-красивите и интересни карти на Средиземноморския басейн и Черно море е създадена от каталанския майстор на карти, значително след падането на Цариград (Константинопол), чиято 560 годишнина се навърши на 29 май т.г.. Картната информация която тя носи, отразява състоянието на бреговете на Черно море през XIV век. Това е времето на стабилизирането на българската средновековна държава и преодоляването на династическите кризи.
Класическата мореплавателна карта, част от голям атлас на Атлантическия океан, Средиземно и Черно море е достигнала до нас в оригинал. Той е рисуван и цветен.Внимателният анализ на картата, която е изработена прецизно и освен всичко друго, дава точна представа за значението на несебърското пристанище. Градът е отбелязан с червено мастило, заедно с Константинопол и Варна – знак за големи и добри пристанища.
Над пристанище Несебър (Missenbrja) се вее владетелски флаг. Специалистите считат, че това е флагът на българския цар Иван Александър (1341-1371). Има обаче мнение, че това гордо развято знаме е по-късно и принадлежи на деспот или член на българската царска фамилия.
Дали наистина това е флага на българския цар Иван Александър или е по-късна тагма (знаме на едър феодал)?
Една неочаквана съпоставка с короната на българската царица Теодора – съпруга на цар Иван Александър, от прочутата миниатюра на Лондонското четвороевангелие от 1359 г., поражда и нов въпрос – Дали Несебър не е бил даден на царица Теодора? За Византия и България, Месембрия е бил значителен град. Впрочем, Месемврия е свързана и с друга българска и византийска принцеса – Мария Кантакузин. До 1829 г. в Несебър е запазен гроба на Мария Кантакузин, дъщеря на императора Йоан Андроник Палеолог Младши, която се е омъжила в 1355 г. в Андрианопол за княз Асен Михаил, син на българския цар Иван Александър.
След смъртта на съпруга си тази принцеса се оттегля в манастира при Месембрия, където се замонашила и починала в 1390 г. Погребана е в Старата катедрала. Гробът й се намирал някъде вляво при влизането в развалините. Надгробният камък е бил изваден от несебърския архиепископ – от страх турците да не го вземат за строежи и днес се пази в Несебърския музей.
Неговият надпис, изпълнен с шрифт запазен само за членове на императорската фамилия, напомня както за величието на Източната Римска империя и близкия Константинопол, така и за особенното място на Месемврия в световната културна история.
Разглеждайки забележителната карта на каталанската школа в гр. Месина се питах: Защо в несебърските хотели и многобройни заведения, никой не се сеща да сложи копие от тази забележителна европейска карта? …
Джон Нюбъри (1582), ”Две пътешествия”:
“На 12 април отплувахме от Созопол и същата нощ пуснахме котва при един нос, където има крепост, наречена Емона. На 13 тръгнахме от Емона и същата нощ минахме покрай един голям град на име Варна, който е разположен в един много голям залив, който е и много хубаво пристанище. На 14 сутринта минахме покрай една крепост, наречена Калиака (Калиакра), която е издигната на един нос…”
Илюстрации:
- 1. Карта на Средиземно и Черно море, 1568 г., Хуан Мартинес.
- 2. Отсечка – Владетелски флаг над Несебър от същата карта.
- 3. Царица Теодора, в „Христа Бога вернаа и новопросвещеннаа [тоест "новопокръстена"] царица и самодръжица всем блъгаром и гръком”…
- 4. Гробът на принцеса Мария Кантакузин Палеолог в старата катедрала в Месемврия (Несебър) – (По Албума на Сейже и Дезарно)
Loading ...
