Агенция „Фокус“
Красимир УЗУНОВ
Във вторник министрите на външните работи на страните от Европейския съюз трябва да започнат дискусията за готовността на Македония за започването на преговорен процес за европейско членство.
През всичките години на своето кандидатстване от 1995 г. до приемането си за член на ЕС през 2007 г. и за времето на пълноправното си членство, България винаги е подкрепяла европейската интеграция на страните от Западните Балкани. В този контекст последователността на нашата външна политика изисква да продължим да подкрепяме всички свои съседи.
Но това не можем да го правим само по принцип и по инерция, без да отчитаме промените в степента на развитие, конфликтите, обществените, икономическите и етническите отношения, които са настъпили през последните 20 години в периода след разпадането на бивша Югославия и последвалите войни и етнически чистки.
Мнението на България по европейското разширяване в Западните Балкани е особено важно най-напред, защото по стечение на географията ние сме най-близката страна-член на ЕС, а от друга страна сме пряко заинтересовани на западната ни граница да цари мир и благоденствие, което да привлича, а не да гони чуждите инвеститори и отношенията ни да бъдат по европейски откровени и прозрачни.
За съжаление след толкова войни и конфликти за разделянето на югославското наследство, Западните Балкани не са станали нито по-спокойни, нито по-сигурни. Етнически сблъсък може лесно да разпали нова война, а освобождаването на един партизански командир или на някой друг генерал от съда в Хага, да предизвика конфликт и да извади за живот призраците от съвсем недалечното минало.
В този балкански контекст, България трябва да има ясна и категорична позиция по поредния европейски опит на Македония. Позиция без двойно предназначение – едно за българското общество, а друго за пред европейските ни партньори.
И тази позиция трябва да бъде, че Македония не е готова да започне преговори за пълноправно членство в ЕС.
В този балкански контекст, България трябва да има ясна и категорична позиция по поредния европейски опит на Македония. Позиция без двойно предназначение – едно за българското общество, а друго за пред европейските ни партньори.
И тази позиция трябва да бъде, че Македония не е готова да започне преговори за пълноправно членство в ЕС.
Аргументите за тази позиция са както обективни, така и субективни, като всички те трябва да се търсят в моментното състояние на македонската държава.
Кои субективните причини?
На първо място това е, че ако не цялото, то поне част от македонското държавно ръководство, от македонския политически блок, очевидно не желае страната му да членува в Евросъюза.
Споровете с Атина за името и със София за езика и историята са камуфлажът, с който македонското правителство обяснява на собствения си народ, колко добре отстоява националните интереси, т.нар. си идентичност и право на самоопределение. Ако тези спорове бъдат решени на дневен ред в македонското общество ще дойдат въпросите защо страната се управлява кланово, без зачитане на плурализма на мненията и защо средният македонец живее лошо. Самоизолацията и македонският инат в решаването на споровете помага само за едно оправдание – бедни и нещастни сме, защото гърците ни взеха Егея, а българите – Пирина. Действителните икономически показатели показват съвсем други причини – дефицит, липса на ресурси, главоломна администрация, отчайваща безработица, при това при педя територия и шепа народ.
Защо поставям под съмнение декларативността на македонските мераци за еврочленство?
Кои субективните причини?
На първо място това е, че ако не цялото, то поне част от македонското държавно ръководство, от македонския политически блок, очевидно не желае страната му да членува в Евросъюза.
Споровете с Атина за името и със София за езика и историята са камуфлажът, с който македонското правителство обяснява на собствения си народ, колко добре отстоява националните интереси, т.нар. си идентичност и право на самоопределение. Ако тези спорове бъдат решени на дневен ред в македонското общество ще дойдат въпросите защо страната се управлява кланово, без зачитане на плурализма на мненията и защо средният македонец живее лошо. Самоизолацията и македонският инат в решаването на споровете помага само за едно оправдание – бедни и нещастни сме, защото гърците ни взеха Егея, а българите – Пирина. Действителните икономически показатели показват съвсем други причини – дефицит, липса на ресурси, главоломна администрация, отчайваща безработица, при това при педя територия и шепа народ.
Защо поставям под съмнение декларативността на македонските мераци за еврочленство?
Ако Македония действително желаеше да стане член на ЕС тя щеше да има съвсем по-различно поведение и отношение в последните седмици преди срещата в Брюксел.
Напротив, македонските медии, които са отражение на настроението на македонското правителство се съсипаха да хулят както Гърция, така и България.
Може ли здравомислещ държавник само пет дни преди срещата в Брюксел да обяви, че македонското министерство на външните работи ще финансира културни проекти на македонското малцинство в Гърция и България, включително и медии. Дори непредубеден познавач на съвременната македонска история веднага ще намери препратка към Чл. 49 от Македонската конституция, който гарантираше защита и грижи към македонските малцинства в съседните държави. Резонно възниква въпроса и защо тогава Македония оставя без грижи македонското малцинство в Сърбия?
Може да поканиш външната министърка на Кипър г-жа Ерато Маркулис в Скопие и като не получиш обнадеждаващи отговори, след два дни да обясниш, че Кипър има много вътрешни проблеми, за да разбира историята на спора за името на Македония с Гърция.
Напротив, македонските медии, които са отражение на настроението на македонското правителство се съсипаха да хулят както Гърция, така и България.
Може ли здравомислещ държавник само пет дни преди срещата в Брюксел да обяви, че македонското министерство на външните работи ще финансира културни проекти на македонското малцинство в Гърция и България, включително и медии. Дори непредубеден познавач на съвременната македонска история веднага ще намери препратка към Чл. 49 от Македонската конституция, който гарантираше защита и грижи към македонските малцинства в съседните държави. Резонно възниква въпроса и защо тогава Македония оставя без грижи македонското малцинство в Сърбия?
Може да поканиш външната министърка на Кипър г-жа Ерато Маркулис в Скопие и като не получиш обнадеждаващи отговори, след два дни да обясниш, че Кипър има много вътрешни проблеми, за да разбира историята на спора за името на Македония с Гърция.
Да не говорим за високомерния отговор на македонския президент Георге Иванов, който с щедра ръка предложи на българския си колега да празнуваме заедно 9 май – Деня на Европа, като ден, който ни сближава, след като християнската половина на населението на Македония има първи братовчеди, разпилени от Петрич до Добрич. При това след като президентът Плевнелиев бе определен като „македонец”, а след това заради принципната му позиция тази почетна титла му бе отнета.
А личният ангажимент на премиера Груевски към филма „Трето полувреме”, откраднал идеята на сюжета си от Мача на смъртта, игран в Киев между немски войници и съветски военнопленници и гарниран с любовен трепет с еврейка. След като видя справедливата реакция на българския премиер Борисов за обидата на цял един народ/ българския/, Никола Груевски отиде на премиерата и обеща допълнителни пари за реклама на филма в Америка, за да се бори за „Оскар”.
А всекидневните публикации за банкрута на Гърция, за престъпността в Гърция, затова как Гърция плаща на лобисти да й пазаруват конгресмени в спора за името с Македония, за гръцки гейове и самоубийства.
Това се нарича не подход, а дебелоочие.
А личният ангажимент на премиера Груевски към филма „Трето полувреме”, откраднал идеята на сюжета си от Мача на смъртта, игран в Киев между немски войници и съветски военнопленници и гарниран с любовен трепет с еврейка. След като видя справедливата реакция на българския премиер Борисов за обидата на цял един народ/ българския/, Никола Груевски отиде на премиерата и обеща допълнителни пари за реклама на филма в Америка, за да се бори за „Оскар”.
А всекидневните публикации за банкрута на Гърция, за престъпността в Гърция, затова как Гърция плаща на лобисти да й пазаруват конгресмени в спора за името с Македония, за гръцки гейове и самоубийства.
Това се нарича не подход, а дебелоочие.
Изводът от субективните причини за нежеланието на Македония да членува в ЕС е един: Заинтересованите от евентуалното вето кръгове в македонското управление, категорично предпочитат собствения си бизнес, произтичащ от политическата ситуация в Македония, пред европейската перспектива на страната си и разиграват псевдоевропейски театър пред незапознати с обстановката европейски представители, в това число за съжаление и еврокомисар Щефан Фюле.
За да реши проблемите за евроразширяването на Западните Балкани, комисар Фюле трябва да се въоръжи с търпение за сметка на ентусиазма и внимателно да прочете Бжежински. По време на войната в Косово, той написа, че „проблеми, натрупвани шест столетия, не се решават за шест седмици” / „Една провалена стратегия”/.
Обективните причини за липсата на готовност в Македония за еврочленството също не са малко:
Македония е страна с тежки икономически, етнически и социални проблеми.
За да реши проблемите за евроразширяването на Западните Балкани, комисар Фюле трябва да се въоръжи с търпение за сметка на ентусиазма и внимателно да прочете Бжежински. По време на войната в Косово, той написа, че „проблеми, натрупвани шест столетия, не се решават за шест седмици” / „Една провалена стратегия”/.
Обективните причини за липсата на готовност в Македония за еврочленството също не са малко:
Македония е страна с тежки икономически, етнически и социални проблеми.
Нещо повече Македония непрекъснато генерира проблеми, както във вътрешнополитически план, така и в Балканския регион. За сравнение преговорният процес на България, който продължи цели 12 години изискваше стриктно и точно изпълнение на преговорните глави. Задайте си така въпроса: Ако след като Македония за 21 години съществуване не намери аргументи за разрешаване на споровете със съседите си, каква е гаранцията че след следващите 20 преговорни години, ние пак няма да се окажем отново в същата задънена улица и да водим разговори с управляващи, които да сядат и стават с думите „Македония за секогаш!” Или как да речем, Македония ще влезе в европейските норми за бюджетен дефицит?
Македония категорично върви по пътя на кантонизиране, федерализиране и последващо разделяне.
Маркирането на територии в Деня на албанското знаме е само белег за процеси, които протичат под повърхността на декларираното съвместно съжителство между райони, които имат различно икономическо, културно, ако щете и цивилизационно развитие. Каква е гаранцията, че в средата на преговорния процес за еврочленство, след нов случай край Железарското езеро и последвали етнически сблъсъци, няма да се наложи да се изпращат умиротворителни части в една етнически разделена и враждуваща Македония? Никаква. Късният пубертет на 20-годишната македонска държава трябва да се изживее. Охридският рамков договор трябва да бъде приложен във всичките му членове и да се приемат гаранции за неговото спазване, за да не се търсят поправки в развитие, защото преди няколко седмици в албанския „Коха” се появи навременната информация, че само в 18 македонски общини /по границата с България/ не живеят албанци. Европейски риск е дали в края на преговорите няма се да приема държавата Македония, или части от нея по етапно.
Маркирането на територии в Деня на албанското знаме е само белег за процеси, които протичат под повърхността на декларираното съвместно съжителство между райони, които имат различно икономическо, културно, ако щете и цивилизационно развитие. Каква е гаранцията, че в средата на преговорния процес за еврочленство, след нов случай край Железарското езеро и последвали етнически сблъсъци, няма да се наложи да се изпращат умиротворителни части в една етнически разделена и враждуваща Македония? Никаква. Късният пубертет на 20-годишната македонска държава трябва да се изживее. Охридският рамков договор трябва да бъде приложен във всичките му членове и да се приемат гаранции за неговото спазване, за да не се търсят поправки в развитие, защото преди няколко седмици в албанския „Коха” се появи навременната информация, че само в 18 македонски общини /по границата с България/ не живеят албанци. Европейски риск е дали в края на преговорите няма се да приема държавата Македония, или части от нея по етапно.
Македония продължава да бъде разкъсвана от кризата на идентичността.
Това е причината да се реагира така остро на оспорването на общите празници с България, да се хулят лингвистите, които определят езика като „сръбско-български”, да се краде история и да се измисля отечествена македонска митология.
Този комплекс най-ясно се изразява с мащабното строителство на статуи, паметници и „Порта Македония”.
Не може да се благославя европейският стремеж на държава, която декларира териториалните си претенции си върху камъни, арки и паметници.
Историческият щурм на Груевски е насочен върху съзнанието и душите на младите поколения в Македония, които трябва да формират македонско самосъзнание.
Затова всичко ново е фаланга, аерогарата е „Александър Велики”, а заклеймяваният като изверг Тодор Александров язди на кон пред Пожарната.
Това е причината да се реагира така остро на оспорването на общите празници с България, да се хулят лингвистите, които определят езика като „сръбско-български”, да се краде история и да се измисля отечествена македонска митология.
Този комплекс най-ясно се изразява с мащабното строителство на статуи, паметници и „Порта Македония”.
Не може да се благославя европейският стремеж на държава, която декларира териториалните си претенции си върху камъни, арки и паметници.
Историческият щурм на Груевски е насочен върху съзнанието и душите на младите поколения в Македония, които трябва да формират македонско самосъзнание.
Затова всичко ново е фаланга, аерогарата е „Александър Велики”, а заклеймяваният като изверг Тодор Александров язди на кон пред Пожарната.
Благославянето на македонската кандидатура означава безразборно европейските пари да се наливат в паметници на измислени македонски герои , и в билети за протестиращи пенсионери от ОМО „Илинден-Пирин” за поредния им воаяж в Брюксел, за да се пожалят от България.
Това означава европейски пари за още филми като „Трето полувреме” и европейска фланелка за македонските претенции до язовир Искър.
Това означава европейски пари за още филми като „Трето полувреме” и европейска фланелка за македонските претенции до язовир Искър.
Македония винаги е била много по-заинтересована от включването си в нов съюз на бившите югорепублики, отколкото от членство в ЕС.
Корените на това поведение датират от Референдума за независимост на Македония на 8 септември 1991 г. и преминават като тънка нишка през поведението й през всичките последващи години.
Страхът от албанската опасност, носталгията по времето на Титова Югославия, поведението, движещо се по линията – права имаме, задължения – никакви, търсенето на опеката на Белградската метрополия… Всичко изредено до тук категорично може да се докаже с примери и с политически биографии.
Корените на това поведение датират от Референдума за независимост на Македония на 8 септември 1991 г. и преминават като тънка нишка през поведението й през всичките последващи години.
Страхът от албанската опасност, носталгията по времето на Титова Югославия, поведението, движещо се по линията – права имаме, задължения – никакви, търсенето на опеката на Белградската метрополия… Всичко изредено до тук категорично може да се докаже с примери и с политически биографии.
Поведението на България.
България трябва да има категорична, хладна и ясна позиция спрямо случващото се в Македония, предвид сложното и неясно бъдеще на бившата югорепублика. Формулирането на тази позиция трябва внимателно да избегне както романтичните настроения и реминисценции от миналото, така и епизодичните включвания и фойерверките на търсещи сценична изява леви евродепутати.
България трябва да не допуска компромис както с добросъседството и свободния трафик на идеи, хора и капитали, така и със собственото си историческо минало, национални интереси и ценности.
България трябва да се излекува от комплекса за вина към населението в Македония, останало под чужда власт в продължение на десетилетия и прекъснало връзките си с роднините си в нашата държава.
България трябва да е наясно, при вето от наша страна правителството на Груевски ще продължи с антибългарската си политика.
България трябва да е сигурна, че при българска подкрепа за европейското членство, антибългарската кампания ще се разгори с нова сила и апетитите ще пораснат.
България трябва да има категорична, хладна и ясна позиция спрямо случващото се в Македония, предвид сложното и неясно бъдеще на бившата югорепублика. Формулирането на тази позиция трябва внимателно да избегне както романтичните настроения и реминисценции от миналото, така и епизодичните включвания и фойерверките на търсещи сценична изява леви евродепутати.
България трябва да не допуска компромис както с добросъседството и свободния трафик на идеи, хора и капитали, така и със собственото си историческо минало, национални интереси и ценности.
България трябва да се излекува от комплекса за вина към населението в Македония, останало под чужда власт в продължение на десетилетия и прекъснало връзките си с роднините си в нашата държава.
България трябва да е наясно, при вето от наша страна правителството на Груевски ще продължи с антибългарската си политика.
България трябва да е сигурна, че при българска подкрепа за европейското членство, антибългарската кампания ще се разгори с нова сила и апетитите ще пораснат.
Loading ...
