Венета Марковска и Румяна Желева

ГЕРБ предприе европейска офанзива в защита на решението си да избере Венета Марковска за конституционен съдия. Операцията по изчистване на името на Марковска едва ли ще придобие размаха и мащабите, с които ГЕРБ отстояваха кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар, преди да отстъпят, но забележително е, че това е вторият път от 2009-та насам, когато управляващите залагат на карта не само своя собствен авторитет, а този на българската държава и нейните граждани.

Независимо какъв ще е резултатът от кризисната акция, по-важен за обществото е въпросът какви са тези безусловни интереси и каква ценна кауза представлява личността на г-жа Марковска, за да бъде поет рискът от задълбочаване на европейските съмнения и критики спрямо България.

За разлика от случая „Желева“, когато се ангажираха премиерът и цялата тежка артилерия на правителството и дипломацията ни, сега отговорността за защита на Марковска е поверена на шефката на правната комисия в парламента Искра Фидосова.

Оглушително е мълчанието и на премиера Бойко Борисов, който вече трети ден не взема отношение към скандала.

Министрите на правосъдието и вътрешните работи Диана Ковачева и Цветан Цветанов, пряко отговорни за ресора правосъдие и вътрешен ред, дипломатично се дистанцираха от ситуацията и поискаха парламентът да поеме своята отговорност. И двамата по-скоро се опитаха да се отърват от „горещия картоф“ с избора на Марковска и не влязоха в обичайната политическа полемика в нейна защита. Цветанов дори не намери за нужно да припомни греховете на тройната коалиция – а и нямаше защо, тъй като опозицията се оказа подозрително мълчалива и сговорчива по отношение на селектираните от ГЕРБ нови конституционни съдии.

В писмото до Барозу, което може би е първият й епистоларен контакт с шефа на ЕК, Фидосова го уверява, че „от всички безспорни факти и данни, представени на депутатите в комисията от компетентните държавни органи на Република България, може да се направи извод за безукорното поведение на Венета Марковска като магистрат“.

Както научаваме, тя го информира за проведеното на 1 ноември безпрецедентно „поправително“ изслушване на Марковска, направено след като парламентът вече я е избрал за член на Конституционния съд (КС).

Европейската комисия предупреди още преди гласуването, че е обезпокоена от прикриването на сигнали срещу нейната кандидатура и че всички обвинения за корупция и конфликт на интереси трябва да бъдат изчистени. Тези съмнения не бяха изчистени, но въпреки това Народното събрание, в съмнителен сговор, избра съдия Марковска за член на КС. След това Брюксел уведоми, че може да изготви извънреден доклад за правосъдието и вътрешния ред в България, тъй като „имаше сериозни съмнения за търговия с влияние и корупция по отношение на един от кандидатите“ за КС.

Основните съмнения относно репутацията на Марковска, станали публично достояние в журналистическо разследване от началото на 2010 г., са почти изцяло игнорирани в писмото – индулгенция, което Фидосова изпраща на Барозу. ГЕРБ продължават да се правят, че такива публикации няма и настояват, че тяхното съдържание, внесено като сигнал в парламента преди същинското изслушване на кандидатите за КС, било анонимно. В решимостта си да наложат Марковска за конституционния съд ГЕРБ стигат дотам, че игнорират изявления на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, цитирани във въпросното разследване.

Самото разследване хвърля светлина върху поведението и манталитета на зам.-шефката на ВАС. За да избегне арест от патрулиращи полицаи, нейният приятел Георги Георгиев (вътрешният министър твърди през 2010 г., че живеят на семейни начала, но към днешна дата Марковска отрича) размахва карта на съветник на депутат от ГЕРБ, после друга карта, според която е „директор във ВАС“. Втората карта е с подпис, който прилича на този на Венета Марковска и е придружена от личния магистратски знак на Марковска. Освен това джипът на Георгиев разполага с пропуск за паркиране в зоната на ВАС, който е издаден на името на Марковска.

За да ходатайства на приятеля си, впоследствие Марковска се среща със зам.-министър на вътрешните работи, според твърденията на Цветан Цветанов. Марковска отрича това и депутатите са напълно удовлетворени от нейните обяснения.

Едва ли Барозу ще се наеме да прави лично разследване по случая „Марковска“. А и независимо дали и какво ще предприеме Еврокомисията, интересно е как там биха били разчетени разнопосочните сигнали от София.

Може да се стреснат от предупреждението на външния министър Николай Младенов, който не само омаловажи критиките на ЕК, но предупреди със строг тон Брюксел да се придържа към правомощията си.

„Мисля, че подобен тип изказвания от страна на Комисията не са коректни, защото те разпространяват слухове в обществото по този начин и трябва внимателно всяка институция, включително и Европейската комисия, да се придържа към правомощията, които има, които са й дадени от европейските договори“, заяви той в четвъртък сутринта пред БНТ.

Малко по-късно той смекчи тона към ЕК. „Дали ще има или не доклад зависи от начина, по който ние изпълним всички критерии, на които сме се съгласили в настоящия доклад“, каза Младенов и изрази убеденост, че до края на годината ще покажем сериозен напредък.

Правосъдният министър Диана Ковачева, в чийто ресор директно попадат всички критики от ЕК по линия на механизма за сътрудничество, предпочете да изглежда неадекватна, отколкото да се ангажира с мнение по казуса „Марковска“. Както се оказа, Ковачева дори не била разбрала по какъв повод е отправено предупреждението на ЕК за извънреден доклад. Според нея притеснението и критиките на ЕК не визират избора на конституционни съдии, а на шеф на следствието и на главен прокурор.

Президентската институция е единствената, която, макар и дипломатично, се изказа недвусмислено критично за проведения от парламента избор на конституционни съдии.

„Сериозно съм обезпокоен от коментара на ЕК. Надявам се българските институции оттук-нататък още повече да увеличат усилията си за прозрачност и много достойни кандидати да бъдат оттук нататък избрани като главен прокурор, както и като шефове на различни съдилища“, посочи Плевнелиев в четвъртък. По думите му реакцията от Брюксел е „едно предупредително и много сериозно послание на ЕК, което трябва да се вземе изключително на сериозно от българските институции.“

В подобен оптимистичен дух – занапред да се справим по-добре, Плевнелиев се изказваше и преди избора на нов Висш съдебен съвет, но надеждите му едва ли бяха оправдани.

Вицепрезидентът и бивш министър на правосъдието Маргарита Попова заяви в петък: „Не бива да се поставя акцент единствено и само на изработени процедури за подбор на кадри, защото това е само едната част от структурирането на институциите по правилата на старата европейска демокрация. Важното е да се избират хора с безупречна обществена репутация, това нещо да е ясно, видимо и да не са нужни допълнителни доказателства.“

Погледнати отстрани, българските институции представят една доста жалка картинка. Националното унижение, което ГЕРБ причиниха на страната с провалилата се кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар сякаш бе забравено, но както казват оптимистите – винаги може още.