Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“ в интервю за Агенция „Фокус” по повод 142-та годишнина от обесването на Васил Левски.

Фокус: Какъв е съвременният прочит на делата на Апостола Васил Левски и какво би направил Васил Левски за българите в Украйна, ако беше жив днес?
Васил Василев: Вие поставяте един много сложен въпрос. Съвременният прочит е този, който българите винаги са имали на историята и на делото на Апостола. Всъщност Левски е в гена ни. Всеки българин се ражда и пораства с този ген. Дали ще развие гена на храбростта, любовта към Отечеството, на себеотрицанието, на морала, на вярата, на скромността, зависи от отделния човек, от образованието, от възпитанието, от средата, в която живее, от условията. Повечето, естествено, го унищожават в зародиш. От глупост, от алчност, от мързел, от простотия. Но съвременният прочит е, че тези, които го развиват в една или друга степен, съвсем не са малко. Това че не ги виждаме вкупом, това че не излизат на повърхността, съвсем не значи, че тези хора не съществуват. Тези българи просто са взели една от най-великите добродетели на Апостола – скромността му. Наистина няма или поне никой от нас не знае някой да съчетава у себе си всички тези качества на Левски, които го правят безсмъртен. Но и това, че хиляди учители, офицери, военнослужещи, лекари, инженери, фермери, железничари, чиновници, полицаи, култивират у себе си едно или повече от тези качества, които ние можем да наречем духа на Левски, те дават сигурност, че държавата и народът ни ще успеят да намерят изход. И понеже вие поставяте въпроса какво би направил Левски, ако е бил в Украйна, това има едно предание, което гласи, че когато го попитали „Какво ще направиш, Апостоле, когато се освободи България?“, той казал „Ще отида да се боря за свободата на други народи“. Това е и малко и всемирното значение на духа на Левски и на неговите идеи. В съвременните условия, това което питате, колкото повече се засилва кризата, колкото повече положението изглежда объркано, колкото по-силно изпъква безизходицата, толкова повече Левски изпъква като наша опора, спасителен остров на родолюбието, като извор, от който черпим същността на понятията „народна свобода, справедливост, почтеност, неподкупност“. Като наш учител, който ни показва как да спасим и да укрепим държавата си. Ето това е съвременният прочит на Левски и той е валиден във всеки един момент от развитието на българската държава, откакто тя е основана до днешния ден.
Фокус: Всяка година отбелязваме рождението и обесването на Васил Левски. Прави ли ни това повече българи?
Васил Василев: Разбира се, защото пак се връщаме към корените си. Спомняме си за това, което Апостолът е казал. Припомняме си неговите завети. Надяваме се, че тези завети ще дойде един момент да бъдат реализирани и изпълнени. Погледнете какво казват. Представете си какво би станало, ако обществото и особено политиците приемат за свое верую заветите на Левски и ги спазват? Как би се променила държавата и обществото ни, ако държавниците управляваха България само в съзвучие, само с тези няколко мисли на Апостола. Той казва: „Ние, дейците сме си посветили живота за Отечеството. Трябва да се мисли зряло и да се съветваме едни други и да се слушаме, да избягваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме на себе си нищо”. Той казва „Вчера, каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре“. Той после казва на друго място: „Нашето драгоценно Отечество ще нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“ Апостола казва също: „На такива хора дай работата, които са разсъдителни постоянни, безстрашни и великодушни”. Представете си от тези само няколко изречения, ако те се изпълняваха и се следваха като основа на българската политика и на обществения живот, къде щеше да е България. Това е силата, това е съвременният прочит, това е вечното в Левски и то е едно от нещата, които ни държат на крака и ни карат да бъдем уверени, че в края на краищата държавата и народът ни ще успеят да се справят с тези проблеми, които имаме.
Фокус: Има ли нещо странно в това, че вече близо век и половина от гибелта на Левски периодично издирваме къде е погребан той?
Васил Василев: Това е тема, която вълнува поколения българи. Ако ви кажа, че аз смятам, че костите на Левски ще бъдат намерени, не ме смятайте за отчаян мечтател, защото със съвременните средства, с изследване на ДНК, в един момент може да се стигне до там, че действително да се намери къде е бил погребан Апостола. Аз не изключвам тази възможност, съвсем не съм я зачеркнал и наистина вярвам, че това нещо може да стане. Имал съм много разговори с Николай Хайтов, с други, които също са се занимавали, на които животът им е минал в търсенето на костите на Апостола. Разбира се, мисля че в крайна сметка ние ще стигнем дотам. Това е много сложен, много труден въпрос, но не е неразрешим. Предполагам, че един ден ще имаме и това. Но когато и да дойде това, няма значение. Важното е, че с нас е духът на Левски, с нас е примерът на Левски и ние имаме на какво да се опрем и основа, на която да развиваме тези качества, които виждаме събрани накуп в него.
Фокус: Имаме ли нужда от едно място за поклонение на Васил Левски или можем да се прекланяме на много такива места?
Васил Василев: Има много места, които са свързани с Левски, реално. Това е родната му къща в Карлово. Това е паметникът на Апостола в София. Това са нещата, в които той е бил и е будил България. Местата, където са били революционните комитети, където ги е основавал. Местата, свързани с неговите сподвижници и съратници. Ще подчертая още нещо – Столичният общински съвет неотдавна взе решение да именува подстъпите към Паметника на Апостола на свободата, да ги именува като площад „Гина Кунчева“ – едно голямо признание за тази героична българка, която не само е родила, но е възпитала този велик син на българския народ. Така че във всеки един момент, когато има добронамереност, когато има желание, ние можем да засвидетелстваме почитта си към Левски, признателността си към Апостола и това да ни даде основание да се опитаме всеки един от нас да бъде малко повече като него и да даде на Отечеството малко повече от себе си, ако може и много повече.
Фокус:Коя е фразата на Апостола, която трябва да помнят всички българи?
Васил Василев: Трудно мога да отделя една. Може би особено силна е „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“. Но ако вземете всички документи, които са създадени за Апостола въз основа на неговите писма, неговите изказвания, неговите завети на тефтерчето, ако щете, в тях ще намерите едва ли не на всяка страница мисъл, която човек заслужва да запомни.
Фокус: Необходимо ли е в наши дни да има млади следовници на Васил Левски?
Васил Василев: Разбира се. Всяка епоха в България от Освобождението досега е имало млади следовници на Левски. И аз много се радвам, че напоследък в страната се развиха клубовете „Млади възрожденци“ към Общобългарския комитет „Васил Левски“, в които децата, учениците от цялата страна влизат в тези клубове, изучават и историята, и създават стихотворения, пишат есета, грижат се за паметниците на героите, вършат добри дела в общината, в която са и се стремят по някакъв начин и те не само да изразят признателността си към борците за национално освобождение, но и те самите да почувстват този дух и да се приближат до него. Духът на хората, които обичат Отечеството си, които са готови да дадат на държавата си повече, отколкото вземат.
Фокус:Как си обяснявате думите на Левски „Стига бъдещето на наследниците ми да е достойно, нека мен ме турят патки да паса“?
Васил Василев: Това е великата скромност на Апостола, който още един път се казва „аз ще стана такъв и такъв“. За него има една свята цел – освобождението на Отечеството и в името на тази цел, както и Ботев, както и другите наши борци за национално освобождение поставят освобождението на Отечеството далеч, далеч преди всичко, преди каквато и да е мисъл за това къде ще се настанят те след освобождението. Нещо, което буди толкова силно интересът на хората днес, защото виждат примери точно в обратната посока. Левски затова е вечен, затова е безсмъртен, затова е в сърцето на всеки от нас. Защото гледа да даде от себе си всичко и да не вземе срещу това нищо.
Фокус: Как бихте коментирали връзката между 19 февруари, датата на гибелта на Апостола, и датата 3-ти март, когато България е освободена, като вземем предвид разликата е точно честването между нов и стар стил? Излиза, че Апостолът умира на датата, на която е освободена България.
Васил Василев: Тези две неща са свързани, защото Апостолът със своята дейност подготвя 3 март, защото той създава тези условия, в които тръгва сам в най-черната тъма на робството, воден единствено от идеализма си и от силната си вяра, че ще успее, и че това е пътят за освобождението на Отечеството. Как този човек тръгна сам-самичък в тази дивашка империя и успява да създаде мрежата от революционни комитети, които по-късно стават основа на Априлското въстание, което става основа на силния международен отзвук срещу турските зверства, благодарение на които идва и Освободителната Руско-Турска война и освобождението на България. Така че 19 февруари – гибелта на Васил Левски и 3-ти март са органично свързани. 3-ти март може да го разглеждаме като следствие от гибелта и на Апостола, и на Ботев, и на Бенковски, и на всички други хиляди български знайни или незнайни борци за свобода, благодарение на които, благодарение на чиято жертвоготовност и пример България стига до своя 3-ти март.
Фокус: Ако с няколко думи трябва да опишете какъв е Васил Левски във вашето съзнание, какви биха били те?
Васил Василев: Левски е преди всичко за мен е хубавец, засмян, човек който пее, човек който се припокрива много с това, с което Левски, с начина по който Левски е бил видян от Ботев. Приятелят ми Левски, казва той, е нечут характер, дърво и камък се пукат от студ, а той пее ли, пее. Ето това е за мен Апостола. Много повече такъв, отколкото човекът, който полумъртъв, преди да го качат на бесилката се изповядва и казва на свещеника „Поменувай ме, отче, като дякон Игнатий и се моли за моето отечество България“. Левски е неразривно свързан и с единия, и с другия образ. И с образа на човека, който през зимата пътува сам и успява да създаде това огромно дело, което го прави велик, безсмъртен. Но може би, отново да отговоря на въпроса ви, той е един засмян хубавец, който обича България повече от себе си.