Драгомир Стойнев и Танер Йълдъз след разговора им в София, сн. БГНЕС

Регистриране на обща електрическа компания, която да развива износа на български ток в Турция, подписване през март на конкретно споразумение за строежа на газовата връзка до две години и ползване на български ядрени специалисти за „прощъпалника“ на Анкара в използването на мирния атом. Това договориха в петък българският министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и турския министър на енергетиката Танер Йълдъз. След срещата им в София стана ясно още, че Турция няма окончателно решение дали ще строи електроцентрала – било то ядрена, или газова, в близост до българо-турската граница край Резово.

„Вече не говорим за бъдещи намерения, а за това как те ще се случат“, заяви след разговора Стойнев. По думите му е взето изцяло политическо решение за строежа на междусистемната газова връзка на двете страни, която е важен източник за диверсификация на българските газови доставки.

Министърът каза, че през март предстои да се подпише конкретно споразумение с конкретен график и начин за строежа. От българска страна в проекта ще участва „Булгартрансгаз“, каквито бяха поначало плановете. От турска „частната фирма ще бъде избрана в съответствие с правната рамка“, каза Йълдъз. Предишните намерения бяха партньорът да е БОТАШ. И двамата министри посочиха, че цената, капацитета и графиците на строежа ще зависят от техническото проучване. „Срокът оттук нататък е две години за изграждане на връзката“, каза Стойнев.

Той съобщи още, че предстои да се създаде съвместно дружество между „Националната електрическа компания“ (НЕК) и турски партньор за директен износ на български ток в южната ни съседка. Та ще бъде регистрирано в Турция, а съакционерът ще бъде избран по-късно. Йълдъз не се ангажира с имена на потенциални участници в бъдещите енергийни начинания на двете страни.

„Знаете, че състоянието на НЕК е тежко, но се подобрява и това също е един от начините за подобряване на финансовото състояние на НЕК“, посочи българският министър. Турският му колега допълни, че „и в момента има покупко-продажба на електроенергия между двете страни, но бихме искали да увеличим този капацитет.

По данни на „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО на България пропускателният капацитет на далекопровода към българо-турската граница е 366 МВ, според Йълдъз той може да се увеличи до 1300-1400 МВ. За да стане това, обаче, ще са нужни инвестиции в далекопроводната мрежа, и нито един от двамата министри не се нае да прави оценка за техния размер.

Тепърва ще става ясна е цената на газовата връзка между двете страни. По предишни оценки на „Булгартрансгаз“ нежните инвестиции от негова страна са около 75 млн. евро за българския участък, който ще е около 75 км. Турското трасе ще е 114 км, каза в петък турският енергиен министър и допълни, че се правят анализи за стойността на тръбопровода и нужните средства за отчуждаване на земи по трасето му.

Газовата връзка между България и Турция е един от единадесетте български енергийни проекта, включени списъка на Европейската комисия с 250 инфраструктурни намерения от общоевропейски интерес, които могат да кандидатстват за финансиране от Фонда за свързване на Европа, разполагащ с 5.85 млрд. евро.

„България за нас е съдедка, с която имаме не само исторически отношения, но и е от стратегическо занчение за нас“, каза след срещата Танер Йълдъз. Той изрази увереност, че двете държави ще успеят да се възползват от географското си разположение. Според него Турция като „прохождаща“ в ядрената енергетика може да се възползва от „сериозния капацитет и опит“ на българските специалисти в АЕЦ „Козлодуй“, тъй като разликите между българската атомна централа и бъдещата турска не са големи.

Йълдъз посочи, че Турция все още не е решила кое от проучваните пет места за нова електроцентрала ще избере, попитан дали в община Инеада, намираща се в близост до Резово ще има ядрена или газова централа. „Важно е да се намалят рисковете и да се строят безопасни централи. Ние държим както на нашия народ, така и на народа на България“, каза той по повод притесненията у нас от близостта на евентуалната централа до българо-турската граница.

Турският министър акцентира изрично върху подкрепата, която и София, и Анкара дават на проекта за строеж на газопровода „Южен поток“ и отбеляза, че „това е подкрепата във връзка и с газовия интерконектор“. Той заяви още, че „енергийният сектор ще допринесе за развитието на икономиките и на двете страни и ще разкрие нови възможности пред тях.