България – по-самотна от всякога в позорния ъгъл на ЕС

Борисов ни съветва да се оглеждаме за брюкселци и да им се усмихваме до юли – така ще се оправим с ЕК и ще влезем в Шенген

Светослав Терзиев

Гениалните неща са прости и премиерът Бойко Борисов е живият пример. След появата на десетия мониторингов доклад на Еврокомисията за България коментарът му е прост: фактите са такива, каквито са изложени; те са такива, защото безотговорни българи ги докладват в Брюксел; спасението е „до юли да се обединим като нация и да направим така, че да имаме добър доклад“. Призивът е да се сплотим около голямата идея

да хвърлим прах в очите на Еврокомисията,

за да ни даде добра оценка в задаващия се обобщен доклад, да спре наблюдението над България, а Холандия да остане без аргументи срещу влизането ни в Шенгенската зона.

Какво се иска от нас? Само гражданска съвест, и то само до юли. Толкова ли е много? Нима не можем някакви си пет месеца да се държим като севернокорейци, да се усмихваме на всеки чужденец – особено на брюкселците – и да пазим като най-строга държавна тайна, че ни управляват пълномощници на недосегаеми от закона „демократи“ и „бизнесмени“, които отказват да станат жертва на правовия ред (пък било то и за хатъра на Европа).

Интересно е, че докато опозиция и управляващи скачат превъзбудени от последния междинен доклад, само премиерът Борисов влиза в мъдра хармония с авторите в Брюксел. И той, и Еврокомисията се обръщат към гражданското общество в България, защото се чувстват безсилни да променят положението и имат нужда да се разтоварят от отговорност. Надеждите им да го придърпат за съюзник се различават само по целите, които преследват. Пет години след влизането на България в ЕС Брюксел изпълнява на всеки шест месеца мантрата, че двата й главни проблема са организираната престъпност и корупцията на високо равнище. Вместо да съчинява нови доклади „относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка“, може просто по примера на будистките монаси да изпише върху въртящи се барабани, че „напредъкът е недостатъчен“, и периодично да ги завърта.

Перспективата да се превърнат в досадни бонзи тревожи еврократите и затова говорителят на ЕК Марк Грей отправи завчера по повод представянето на доклада

горещ призив към гражданското общество в България

да им се притече на помощ: „Много често виждаме, че най-голямата движеща сила за реформи идва от самите граждани… Смятаме, че ролята на Еврокомисията е само да помогне на българските граждани и правителството да изпълнят ангажиментите, поети по време на присъединяването към ЕС“. С приближаването си към своя обобщаващ доклад за целия период на членството на България Брюксел се изправя пред перспективата да проличи собствената му безпомощност. Неговата последна надежда е да активизира гражданското общество, което е потърпевшо от погазването на демократичните принципи, и чрез съгласуван натиск върху властите да преодолее пасивната им съпротива. Посланието оттам е точно противоположно на призива на Борисов: Не се спотайвайте, а вдигайте още по-голям шум за произвола на властите и техния слугинаж на мафията!

Кого да послушаме – да си траем или да шумим, за да ни стане по-добре? Ако си траем, ще ни е зле, както сме свикнали, но ще лишим Брюксел от факти за нов критичен доклад. С преструванство можем да стигнем и до Шенген, пък след това на когото не му харесва родината – да си търси по-добър живот, където иска, в голямото пространство без вътрешни граници. Ако шумим, решителният доклад ще бъде още по-лош, няма да ни пуснат в Шенген, а Брюксел ще бъде принуден да продължи за неопределено време мониторинга, докато държавата не започне да вкарва в затвора любимци на властта – за късна утеха на гражданството. Такава развръзка няма да помогне много и на Еврокомисията за издигане на нейния авторитет и затова можем да предположим, че тя вече работи над

резервен сценарий

Неговите щрихи могат да бъдат открити при сравняване на докладите за България и Румъния. Брюксел твърди, че оценява всяка държава поотделно и не прави сравнения между тях, но в действителност той ги държи в постоянно съревнование и подклажда взаимното им подозрение, че някоя може да се измъкне от наблюдението за сметка на другата. Докато от юли 2010 г. България бе оценявана по-ласкаво от Румъния, тонът се смени много рязко на 8 февруари 2012 г. Идването на правителството на Бойко Борисов на власт бе повод за ЕК да му изпрати насърчителни сигнали в три последователни доклада, че вижда у него „силен устрем за реформи и силна политическа воля“ (юли 2010 г.), „реформаторски устрем“ (февруари 2011 г.) и „трайна политическа воля“ (юли 2011 г.). Близки до властта медии писаха миналото лято с ентусиазъм, че следващият годишен доклад през юли 2012 г. ще бъде последен, защото ще е обобщаващ и ще препоръча прекратяване на мониторинга. Тайната надежда бе, че на фона на Румъния нашата страна изглежда по-добре. В същото време Букурещ бе критикуван остро, че временно закри своята Национална агенция за интегритет (честност) сякаш напук на препоръките от Брюксел за по-строго разследване на корупцията на високо равнище. Агенцията обаче бе възстановена и Еврокомисията бе поласкана, че натискът й дава резултати.

След предпазливите похвали миналото лято Румъния направи още един жест към Брюксел, като осъди през януари на 2 години затвор бившия премиер Адриан Нъстасе. Добавена бе и мощна имитация на раздвижване на правосъдието, като през 2011 г. бяха приключени 158 дела за корупция, докато предната година бяха 85. Вярно е, че 60% от присъдите бяха условни, а повечето от ефективните присъди се ограничиха до минималните санкции, предвидени от закона, но приятел в нужда се познава и ЕК се отблагодари с понадути хвалебствия в последния си доклад за Румъния. Не е изключено и следващият румънски доклад да прозвучи в по-добър тон от българския и Букурещ да изпълни изискването на Холандия за два последователни положителни доклада като условие за влизане в Шенгенската зона.

Идното лято можем да видим следната сценка:

ЕК спира наблюдението над Румъния и го продължава за България. Съответно Холандия пуска Румъния в Шенгенската зона и оставя България извън нея. Така и Брюксел, и Хага спасяват физиономията си, като демонстрират не само принципност, но и ефективност на мерките си за контрол и натиск. За да не се появят възражения, че Букурещ не е свършил много повече работа от София в борбата с корупцията, най-вероятно ще бъде приложена следната логика, за която бе намекнато на 16 януари по време на гостуването в Брюксел на румънския правосъден министър Каталин Предою. Той се срещна с комисарката по вътрешни работи Сесилия Малмстрьом и с генералната секретарка на ЕК Катрин Дей (координатор за мониторинговите доклади,) и получи горещи похвали за новата антикорупционна стратегия, изработена от неговото министерство. Предою предложи изпълнението на тази стратегия да се наблюдава не от досегашния механизъм, валиден само за България и Румъния, а от обявената на 6 юни 2011 г. от Малмстрьом нова антикорупционна сигнална система в ЕС, която ще бъде валидна за всичките 27 държави членки. Идеята на Букурещ може да бъде приета, защото сегашното наблюдение над него е само за корупция на високо равнище, което означава, че двата механизма биха се дублирали. Така Румъния може да се измъкне от тандема с България, защото българските власти са наблюдавани не само за корупция на високо равнище, но и за борбата им с организираната престъпност. Чисто формално ще има основание сегашният механизъм да продължи да важи само за България. Тъй като за разлика от Румъния правителството на Борисов вече няма шанс да получи до лятото два последователни положителни доклада, то няма да може да настоява и за вдигане на холандската бариера за Шенген.

Очертава се възможно най-лошата перспектива: България да се окаже по-самотна от всякога в позорния ъгъл на ЕС. Може ли да се направи нещо? Идеята на Борисов да се снишаваме и да си траем се отличава, както видяхме, само със своята простота. Вместо да го послуша, гражданското общество може да му даде друг съвет: да излови колкото може повече разбойници до лятото и да ги „закове“ с железни доказателства, така че и съдът да не може да шикалкави. Доколкото е общувал с тях от двете страни на закона, би трябвало лесно да ги разпознае. Тогава и гражданското общество ще застане зад него и ще му даде аргументи пред Брюксел да промени оценката си за България.