България е предупреждение за регулираните енергийни пазари

  Джерард Уин*, Ройтерс   Уличните протести в България заради цените на електричеството илюстрират проблемите с регулативния подход, към който няколко страни от Европейския съюз (ЕС) се готвят да се...
| Източник: Mediapool.bg

 

Уличните протести в България заради цените на електричеството илюстрират проблемите с регулативния подход, към който няколко страни от Европейския съюз (ЕС) се готвят да се върнат от напълно либерализираните пазари.

Протестиращите са недоволни от липсата на прозрачност в начина, по който се определят цените на енергията в България. Под въпрос е поставена логиката на рязкото покачване на цените на електроенергията за домакинствата, докато цените на въглищата падат, но енергийните компании се опитват да увеличават печалбите си.

Миналия ноември Европейската комисия съобщи, че пазарите на ток и газ в България са с най-ниската в ЕС степен на доверие и цялостно удовлетворение у потребителите.

Изглежда, България е раздавала и прекалено щедро разрешителни за соларни паркове – проблем, в който много европейски държави се намесиха твърде директно и демонстративно и в който Германия, например, се опитва да защити потребителите от спираловидно покачващите се цени.

Българските протести обаче са най-вече предупреждение срещу регулираните енергийни пазари, на които двустранно договарените тарифи за енергията от изкопаеми горива изглежда предлагат голямо несъответствие между цена и качество.

Три от четирите големи ТЕЦ-а на въглища в страната в момента печелят повече от продажби на енергия, отколкото техните колеги на либерализираните пазари на едро в Скандинавия и Централна Европа.

Великобритания, Германия и други страни в ЕС обмислят да въведат механизъм за планиране, чрез който да определят бъдещия капацитет за производство на енергия чрез търгове или двустранни преговори с енергийните компании като частично отстъпление от принципите на либерализираните пазари.

Подобно централно планиране е замислено като отговор на притесненията за недостиг на капацитет и прекъсвания на тока, но то носи риск от прекомерни реални компенсации за производителите на енергия, или поне от създаване на впечатление, че им се плаща прекалено много.

Регулацията

Миналия юли българският национален енергиен регулатор – ДКЕВР – утвърди поскъпване на тока с 9.84-10.84 процента. (Всъщност, повишението за някои домакинства е 14% – бел. ред.) Реакцията пламна едва през последните няколко седмици, след като температурите паднаха и потреблението се повиши.

Миналата седмица регулаторът каза, че проучва възможности да намали от март сметките за бита и че ще отнеме лиценза на един от доставчиците на енергия – местното дружество на базираната в Прага компания CEZ.

България има силно регулиран енергиен пазар, в който производителите трябва да се договарят директно с ДКЕВР за тарифите, или да сключват дългосрочни договори с преносния оператор НЕК.

Изцяло държавният „Български енергиен холдинг“ изглежда има прекалено голям контрол, притежавайки повечето от генериращите мощности на страната, както и единствения оператор на пренос на енергия НЕК.

Европейската комисия изрази през ноември и тревога за независимостта на регулатора.

„Бюджетът му е недостатъчен, за да надзирава всички сектори, за които отговаря, а има и притеснения за стабилността на ръководството му. Правителството се намесва по регулаторни и управленчески въпроси“, се казва в доклад на Европейската комисия за енергийните пазари на ЕС от миналия ноември.

България няма енергийна борса (към 2011 г. само 6 страни в ЕС са били в това състояние) и, въпреки че граничи с 5 държави, е с един от най-ниските дялове на внос на електричество в ЕС – едва 3.1% от потреблението през 2010 г.

Крайният резултат е, че получавате лошо качество срещу парите, които плащате.

На последното договаряне на цените през юли три от четирите основни български централи на въглища получиха над 84 лева ($56.53) за мегаватчас.

Това е повече, отколкото в момента получават централи на пазарите на едро в далеч по-богати европейски държави. Германските едногодишни договори, например, се сключваха в понеделник при 42.4 евро ($55.81) за мегаватчас. Скандинавските договори за енергия за следващите 12 месеца се сключваха при 36.9 евро ($48.57) за мегаватчас.

Трите основни български ВЕЦ-а пък получиха дори още повече – над 100 лева ($67.57) за MWh.

В същото време в България са най-ниските цени на тока на дребно, което отразява изключително ниските нива на разходи за мрежата, за данъци и такси.

Прозрачност?

Тарифите се договарят между регулатора и отделната електроцентрала в преговори, на които неизбежно има информационна асиметрия между оператора от частния сектор и правителствените бюрократи.

Това може да е предупреждение към страните, насочващи се към такъв модел на преговори. Великобритания, например, преговаря с френската EDF за дългосрочни тарифи за ядрена енергия и с централи относно плановете за улавяне и складиране на въглероден двуокис.

Един от примерите от България е свързан с ContourGlobal – американския собственик на 908-мегаватовата въглищна ТЕЦ „Марица изток 3″. Малко след като купиха централата, те поискаха миналата година рязко увеличение на регулираната им тарифа от 69.5 до 123.5 лева за MWh.

Държавният регулатор прие по-високи цени, за да съответстват на инвестициите на компанията в сероочистващи технологии.

Но от ДКЕВР се оплакаха също, че исканото 17-процентно повишаване на фиксираните разходи отчасти се дължи на „неоправдано увеличаване на заплати, застраховки, поддръжка и наеми“, а очакваното вдигане на оперативните разходи се опрадвава с неоснователни прогнози за цените на въглищата.

В крайна сметка регулаторът определи цена от 84.1 лева за мегаватчас.

Възобновяема енергия

Подобно на повечето европейски държави, и в България правителството се намесва със субсидиране на възобновяемата енергия.

Тази помощ се плаща от потребителите с добавката за зелена енергия от 0.011 стотинки за киловатчас, което формира около 7% от сметките за ток на битовите абонати.

Но предвид факта, че България вече почти е постигнала изискванията за квота на зелената енергия към 2020 г., изглежда не е необходимо да продължи даването на щедри субсидии.

Въпреки това според последното определяне на цените през юли потребителите в крайна сметка плащат 0.4 лева  ($0.27) за kWh тарифа за соларна енергия за малките инсталации по покривите. Това е повече, отколкото е съответната тарифа в Германия – 0.18 евро ($0.24).

Няма логика България да подкрепя соларната енергия повече отколкото Германия, след като има с една трета повече слънце – около 1400 киловатчаса на квадратен метър годишно.

Няма как да не се плаща по-скъпо за модернизация на остарялото оборудване, което и българските енергийни компании правят, но страната има варианти да ограничи подобни увеличения, като първи приоритет може да бъде създаването на енергийна борса и увеличаване на вносът на електроенергия от съседите.

*Джерард Уин е икономически анализатор на Reuters.

Print Friendly
FacebookСподели