Издателство МС ООД – Варна
2012
Георги Чалдъков, автор
Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален,
ако Адам и Ева бяха бургазлии.
Коста В. Костов, бургазлия
На 4 февруари 2011 г. в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ бе представена „История на Бургас“, написана от професор Иван Карайотов, Стоян Райчински и Митко Иванов. Така „Бургас – есенни сънища“ (Динко
Хаджидинев), „Загадъчният град“ (Митко Иванов), „Магията БургаЗЪ“ (Катя Стоянова), „Пътуващият град“ (Иван Бубалов) изплува „от древността“ и заедно с „Вечното пристанище“ (Иван Карайотов, Петя Кияшкина, Константин Господинов), „Остров Света Анастасия“ (Иван Карайотов) и „Големият залив“ (Стефан Апостолов) достигна „средата на ХХ век“. В своето слово професор Карайотов говори за уникалната история на Бургас.
Дано всеки от нас е взел и съхранил частици от бургаската уникалност. В тази книга с 50 982 думи представям сантиментални истории за Бургас от средата на ХХ век до началото на второто десетилетие на ХХI век.
Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Бургас е един безкраен празник (Ърнест Хемингуей, перифраза).
А България?
През декември 2010 г. един журналист ми зададе няколко въпроса. Един от тях беше: „Българите през Възраждането наричаха родните си села и градчета своя „родина“. Коя е вашата „родина“ – Бургас или Варна?“ Аз отговорих: „Известно е, че родените в Бургас сме бургазлии, родените в другите градове на България са българи. И двете „нации“ и „родини“ са прекрасни. Зависи от хората, от техните рецептори за съпричастност с радостите и мъките на родителите, учителите и приятелите. И за емоционален възторг от улиците, кафенетата и кръчмите на родния град“. Така „местата от ежедневието
стават – малко по малко – свещени.“
Loading ...
