БСП катастрофира и спасение не се вижда

Тактика

БСП катастрофира и спасение не се вижда

За партията е най-добре да остане в опозиция, за да успее да се съвземе от изборния погром и поне малко да избледнеят зулумите при съвместното управление с ДПС

ИВА КАПКОВА

БСП катастрофира тежко на парламентарния вот на 5 октомври. И ако тенденцията от 2009 г. насам бе свободно падане, но с надеждата парашутът да се отвори, този път партията стигна дъното. От миналите парламентарни избори столетницата е загубила 500 хил. гласа и вече не успява да пробие в нито една област. Това ще рече, че на последните избори бюлетина за нея са пуснали само най-преданите й фенове. А дали това е дъното, от което ще се оттласне БСП, чудят се през последните дни социалистите. И се опитват да дефинират причините, довели ги до унизителните 15%. Още по-срамно е, че от първа политическа сила преди време партията се докара до процентите на ДПС с един депутат разлика.

Най-лесният виновник за нарочване е новият лидер

Михаил Миков обаче пое кормилото от Станишев преди месец и половина. Съзнават го и онези на „Позитано“, и редовите членове, затова и никой не отваря дума за оставка. За сметка на това все по-силни са гласовете, че е необходимо прочистване на Изпълнителното бюро. Онези добре окопали се на върха хора, които Миков отказа да смени при идването си. На мушката са Димитър Дъбов, Евгений Узунов и Катя Николова, най-вече отговорни за кадровата политика на „Позитано“ 20. И тримата са и в предизборния щаб. Апаратът е несменяем години наред и е предимно в пенсионна възраст. Свикнали са, че БСП си получава достатъчно престижните проценти и без да си мръднат пръста.

Миков може да бъде обвинен, че отказа да се раздели със старите кадри преди изборите, но и оправдан за действията си. Защото ако беше тръгнал срещу тях, щеше да ги настрои против себе си и щеше да излезе единственият виновник за апокалипсиса на 5 октомври. Компромисният на пръв поглед Мишо, както му викат всички, предпочете да не си навлича главоболия. Отложи важните решения за след изборите, защото друг полезен ход няма, ако иска да оздрави партията и да се опита да върне доверието в нея. Ще му се наложи да активизира и местните структури, които отдавна я карат по инерция. Той започва от най-лесното – да бъдат подменени общински председатели. Но ако се задоволи само с тези смени, нищо в БСП няма да се промени. И на следващия вот партията ще покаже, че копае дъното.

Засега всички са се концентрирали около причините, довели до срива в доверието. И откриха една от тях на най-неочакваното място – преференцията. Възможността за пренареждане на листите се оказа добър начин за самореклама. Вместо да дръпне напред партията и да я отвори към периферията и мажоритарното многоцветие, столетницата се капсулира. Червени кандидати работиха един срещу друг, като

не разтвориха ветрилото на соцподкрепата,

а го свиха до тесен кръг. Това бе отчетено на първото инфарктно заседание на соцръководството, посветено на загубата, на което личната преференциална кауза на някои червени кандидат-депутати бе заклеймена. Неясно по какви причини, като се има предвид, че предпочитанието е най-добрият начин избирателят да вкара в парламента хората, които смята, че заслужават. Оказва се, че до голяма степен БСП направи не предизборна, а вътрешнопартийна кампания.

Важна роля изигра и разрояването на лявото пространство. Вътрешните битки, липсата на промяна в соцпартията и наличието на други леви формации предопределиха до голяма степен вота на младите хора. Те просто загърбиха „лявата България“, защото не разбират какво й е лявото. И се отляха към изгонените другари от АБВ, Движение 21 на Татяна Дончева, а трети, и то немалка част от симпатизантите предпочетоха националистическите формации. Последната капка за този отлив бе подцененото от БСП ляво говорене по темата Русия-Украйна-ЕС-САЩ. То не беше удобно на управляващите допреди няколко месеца, които предпочетоха да заровят глава в пясъка и да прикрият безсилието си зад паравана „обща позиция на ЕС“. Още тогава членове на Националния съвет, предимно от смесените райони, на един горещ летен пленум предупредиха Сергей Станишев, че няма как да мотивират своите по места за евроизборите. За виновник тогава бе посочен външният министър Кристиан Вигенин, а на предизборните партийни събрания номинираните за евродепутати бяха принудени да обясняват не платформи, а да се оправдават. Резултатът е, че крайнолевите избраха националистите и завиха към „Атака“, НФСБ и дори към Бареков, които

не пропуснаха златния шанс да се възползват

от кризата в Украйна.

В списъка с причините за червената загуба дължимото трябва да се отдаде и на отровната целувка с ДПС, която обаче далеч не датира от оня митинг на Орлов мост, нито само от последната година на съглашението Станишев-Орешарски-Пеевски-Местан-Доган. Корените на партийно-семейното бизнес начинание, подиграло се с червената чест, иде още от времето на тройната коалиция. Но през последната година то доби зловещи размери и, разбира се, отврати избирателя.

Сега в БСП са заети да спасяват отломките. А светлина в тунела не се вижда. Перспективата на опозиция е единственият възможен вариант. Но и по този въпрос различията са повече, отколкото приликите. За най-твърдите бесепари път към общо управление с ГЕРБ няма. Според тях прегръдка с Бойко Борисов ще се отрази фатално на идейната идентичност на партията. По-умерените пък смятат, че хората им по места ще бъдат подменени, ако не направят компромис. И докато в БСП се чудят кой път да хванат, вместо да използват времето за оздравяване, процентите подкрепа ще се топят. Освен това все още не е сигурно, че Миков ще предприеме необходимите мерки в ръководството. При всички случаи обаче са необходими реформи, иначе столетницата трябва да свикне с мисълта, че на следващите избори ще е трета политическа сила.