Орешарски: Не сме спирали предварителната работа по проекта, но следим внимателно отношенията между Москва и ЕС

 

България не е спирала предварителната подготовка по „Южен поток“, но трябва да разглеждаме проекта в цялостния контекст на ситуацията в Украйна, заяви министър-председателят Пламен Орешарски в понеделник. В следващите седмици правителството ще „следи внимателно“ отношенията между Русия и Европейския съюз – ние сме между страните, които най-малко сме заинтересовани на каквото и да изостряне на взаимоотношенията, защото ще платим най-висока цена, каза Орешарски на среща с медиите в понеделник. Следим най-внимателно всяко развитие и се притесняваме на изостряне на по-нататъшни конфронтация, допълни Орешарски.

 

Коментарът му идва два дни след изявлението на външния министър Кристиан Вигенин, че украинската криза създава реален риск за проекта „Южен поток“, чието изграждане започна в Русия в края на 2012 г., а досега трябваше да започне и в България, но изборът на изпълнител все още се бави.

 

„Очевидно в сегашната напрегната ситуация е добре вероятно да се сложи известна пауза в пряката работа по този проект поне за няколко дни или седмици, в които ситуацията ще се нормализира“, каза външният министър в събота пред бТВ. Той уточни, че според него няма заплаха за „Южен поток“ в средно- и дългосрочен план, „но сега икономическите и енергийните рискове пред България са високи, те са свързани и с доставките на газ“.

 

Междувременно еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви в понеделник, че разговорите на ЕК с Русия по проекта „Южен поток“ ще се отложат заради кризата с Крим. България и другите страни от ЕС, през чиито територии е планирано да мине тръбата, преди три месеца дадоха мандат на Йотингер да преговаря от тяхно име с Москва по изясняване на юридическия статут на проекта, за който Еврокомисията твърди, че е в противоречие с правилата на ЕС.

 

Според Брюксел междуправителствените споразумения на страните членки с Русия са в разрез със закондотелството на ЕС за либерализация на енергийните пазари, тъй като не се дават гаранции за достъп до тръбите на трети страни. Русия и „Газпром“ твърдят, че двустранните споразумения имат правна сила над тази на европейските директиви.

 

„Няма да опитвам да ускорявам хода на разговорите за газовите тръбопроводи, като например „Южен поток”. Дори напротив, такива преговори ще бъдат отложени”, заяви Йотингер пред германския в. „Ди Велт“ в коментар за ситуацията в Украйна.

Йотингер посочи, че Европа не е изправена пред проблем с газовите доставки, тъй като в момента резервите на Европа са предостатъчни, а и зимният отоплителен сезон вече приключва.

 

Той допълни обаче, че тотални икономически санкции, каквито ЕС не изключва, ако Москва продължи военната ескалация и анексира украинската автономна република Крим, биха навредили и на ЕС, и на Русия. „Би било напълно погрешно, създаваните с десетилетия икономически отношения да бъдат поставени под въпрос, което би коствало работни места както в Русия, така и в Европа“, казва Йотингер.
 

Той също така изрази загриженост за България, Унгария и балтийските страни, които са напълно зависими от руския газ.
 

„Притесненията са за България, Унгария и балтийските страни, които в големи и много големи мащаби зависят от руския газ. Но заради това след последната криза преди пет години се активизирахме“, посочи еврокомисарят.
Според Йотингер европейските страни са научили урока и се опитват със собствени усилия до прокарат нови газови връзки. „Днес природният газ не тече само в една посока, а може да върви и от Запад на Изток. Инфраструктурата затова е готова“, казва той.

 

Междувременно ЕК отложи и приемането на решение за предоставянето на достъп на „Газпром“ до газопровода OPAL, който свързва „Северен поток“ със съществуващата газопреносна мрежа в Германия. Причината за отлагането е необходимостта да се изяснят допълнителни технически въпроси, заяви в понеделник пред журналисти в Брюксел прессекретарят на ЕК Сабине Бергер. Русия и Германия искаха OPAL да бъде изключен от правилата на Третия енергиен пакет на ЕС, който позволява на „Газпром“ да запълни тръбата само наполовина.