Агенция „Фокус“

Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Фокус: Г-н Ботйов, по повод 166 години от рождението на Христо Ботев – с какви думи бихте искали да се обърнете към младото поколение?
Боян Ботйов: Да четат повече книги, защото интернет пространството много пъти не е вярно, коректно и точно, а младите много често обичат да се позовават на него. Добре е, българските класици да бъдат четени, както Христо Ботев и Иван Вазов, така и всички, за които от време на време се появяват в пространството смущаващи сведения, че могат да отпадат от учебниците и кандидат-студентските конспекти. Това са неща, които отминават, но остава един горчив вкус, че не ценим достатъчно това, което притежаваме – тази съкровищница в многовековната ни история в областта на културата.
Фокус: Каква е целогодишната дейност на фондация „Христо Ботйов”?
Боян Ботйов: През 2014-та се навършват 20 години от създаването на фондацията. През тези години сме издали около 15 книги, свързани с творчеството на Христо Ботев и изследванията за него. Последният алманах, който издадохме, е озаглавен: „Да помнят, мене да търсят”. Алманахът съдържа всичко, което е най-добре написано в областта на поезията и публицистиката за великия българин от негови съвременници и потомство. Също така има скулптурни и художествени портрети, неща, които са запазени в десетилетията след неговата смърт. Това са възпоменателни медали, значки, марки, различни сувенири, плакети, вестници, книги. Всичко, което е издавано, е събрано в този том. Като казвам всичко, имам в предвид най-добро, защото има още твърде много, което да запълни още няколко такива тома и да бъде поредица, но това е финансов въпрос, който до голяма степен затруднява дейността ни. Правим недостатъчно, имаме идеи за много повече, но тъй като няма нормално финансиране в България за неправителствена организация като нашата, нещата, които правим са частични. Не можем да бъдем удовлетворени, но в крайна сметка и това, което сме направили в областта на издателската дейност като паметници и паметни знаци в България и чужбина, не е малко. Организираме и стотици срещи с ученици, викторини, конкурси за есета за Христо Ботев, конкурси за химни за училищата, носещи името „Христо Ботев”.
Фокус: Като какъв трябва да бъде помнен Ботев – революционер или поет?
Боян Ботйов: Това са пряко свързвани и преплитащи се неща, защото самият живот на Ботев и това, което е писал като поезия и публицистика доказват, че поета, публициста и революционера, са най-добре съчетани в тази личност, в този национален герой.
Фокус: Честванията достатъчни ли са, за да знаят хората за личността на Христо Ботев?
Боян Ботйов: В никакъв случай. Това е само една добра традиция, създадена от нашата фондация преди 20 години, защото в България обикновено се отбелязват деня на гибелта на националните герои, а не толкова рождените им дни. В този смисъл е добре, че създадохме тази традиция. В цяла цивилизована Европа на великите творци се честват юбилеи и годишнини от техните дати на раждане, създаде се тази традиция и в България за Христо Ботев. В никакъв случай тържествата в родният му град, в София или тези около втори юни във Враца, не могат да бъдат достатъчни, за да знаят младите какво е направил, написал и какви завети е оставил. Трябва да се чете повече, особено когато искаме да имаме интелигентно поколение. Най-вече в по-горните класове трябва да се чете поезията на Ботев, тъй като ще бъде по-разбираема. Нямам в предвид, че Христо Ботев е неразбираем творец както се беше прокраднало преди време в университетските среди, затова искаха и да спрат част от фейлетоните му и те да не присъстват в кандидат-студентските изпити. Той е много разбираем и актуален творец, чиито стихове и проза са актуални в съвремието ни и когато се чете, това се вижда много лесно. Не боли, когато човек отвори книгата. Когато децата чуят нещо за книга, те реагират сякаш това са нежелани и неприятни емоции, но това зависи от семейната среда и от училището. Нека не прехвърляме това на училището, защото всичко, което е най-важно, е от първите седем години, а те са свързани със семейството. Там се поставят основите.
Фокус: Има ли исторически факти около личността на Христо Ботев, които не са широко известни?
Боян Ботйов: Има исторически факти, които са погрешно интерпретирани. Те са свързани с родното му място и с гибелта му. Има и факти, свързани с неговия живот, които не са изяснени, поради липса на документи и те винаги ще дават основа за различни догадки, митове и легенди. Когато за някое историческо събитие липсват документи, а източниците са спомени на негови съвременници или съратници, тогава се получават не на 100% чисти и ясни факти, които в историческата наука само документално могат да бъдат неоспорими.
Фокус: Понеже казахте, че има погрешни интерпретации, какво имахте в предвид?
Боян Ботйов: Много често в този преходен период, около гибелта му се твърди, че е убит от българин, че е имало заговор, но тъй като това не може да бъде доказано. Историческата наука е установила по тези места във Врачанския балкан заедно с комисии, в които са участвали историци, общественици и военни, че е прострелян от ръката на черкезин, смъртоносно в сърцето. Издъхнал е, без да каже нито дума. Оттам тръгват всякакви версии,защото няма документи, което предвид събитието, е нормално. Има и други неща, които са интерпретирани или редактирани. Творчеството му е било редактирано многократно. Недопустимо е на такъв гениален творец да бъдат правени редакции на негови стихотворения, заглавията да бъдат променяни, както в стихотворението „Обесването на Васил Левски” в оригинал е „Дякон Васил Левски”. Последната шеста строфа на същото стихотворение липсва още след Освобождението и до ден днешен в учебници, стихосбирки. Това е благодарение на решения на различни известни или неизвестни поети и писатели, които са сметнали, че могат да редактират творец като Христо Ботев.
Фокус: Каква е вашата родствена връзка с Христо Ботев?
Боян Ботйов: Той има осем братя и сестри. Аз съм правнук на един от братята му – Кирил, който е участвал в четата на брат си Христо. След Освобождението, той се отдава на военна кариера и стига до чин генерал-лейтенант.
Фокус: Какво смятате за това, че се иска да отпаднат от учебната програма две от стихотворенията на Ботев – „Майце си” и „Моята молитва”?
Боян Ботйов: От време на време се получават такива неща, които отминават. Когато се появи това, министър Клисарова го опроверга. Не трябва да се допуска подобни неща да се появяват в общественото пространство, защото хората са много чувствителни към тази тема и проблематика в днешно време, когато става дума за национални символи като Христо Ботев, Иван Вазов, Васил Левски. Не би трябвало с лека ръка да се разиграват такива неща и да се предизвикват хората, за да се види каква ще е реакцията им. Естествено е тя да бъде негативна и че се създават настроения срещу научните среди, Министерство на образованието, Българска академия на науките, университета.
Цветелина ЦЕКОВСКА