 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Фокус: Г-н Богоев, нека да дадем повече яснота по отношение на задължителната „Гражданска отговорност”(ГО) за автомобилите у нас. Каква част от българите са водачи на автомобили без подобна застраховка?
Борислав Богоев: Незастрахованите моторни превозни средства (МПС) от всички регистрирани в България са 15,98 % по данни от началото на юни 2013 г., получени от Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска, тоест, процентът на застрахованите е 84,02%.
Фокус: Как се променя този брой с годините?
Борислав Богоев: През изминалата 2012 година процентът на застрахованите превозни средства варираше между 72 и 74 % и то в низходяща градация към края на годината. Поради ниския обхват (изчисляван на база застраховани/регистрирани моторно превозни средства) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи получи предупреждение от Съвета на бюрата, че Европейската комисия ще бъде информирана за проблема. България беше изправена пред реална заплаха да е първата страна-членка на ЕС, поставена под мониторинг заради ниския обхват на ГО, както и да й бъде наложена финансова санкция.
Фокус: И какви мерки се предприеха в тази ситуация?
Борислав Богоев: Инициирахме свикването на междуведомствената работна група по проблемите на „Гражданска отговорност”, която включваше представители на всички заинтересовани – КФН, МВР, Министерство на финансите и Министерство на транспорта. В рамките на срещите си набелязахме мерки за преодоляване на проблема и предприехме съответни действия. Така например на 5 декември 2012 година КФН одобри проект за предоставяне на 1 228 378 лв. от Гаранционния фонд на МВР, което е 5 % от средствата, набрани през предходната година от вноски по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. С тези средства беше купена техника за по-ефективен контрол – камери, които следят автомобилния трафик, таблети, с които пътна полиция на място да прави проверка в базата данни на Информационния център, за да установи дали водачът на моторното превозно средство има действаща застраховка.
Друга мярка, която се предприе от Гаранционния фонд, бе изпращането на 350 000 писма до водачи на превозни средства без застраховка с напомняне да сключат застраховка. Това също повлия за покачване на обхвата. Актуализирането на базата данни в електронната система и изчистването й от грешки също се отрази благоприятно на статистиката. Вследствие на всички мерки, които предприехме, обхватът на ГО се повиши с над 10 процента и продължава да се покачва. Това е положителна тенденция, която трябва да се запази, защото опасността от санкция не е напълно отминала.
Фокус: Какъв процент от автомобилите в ЕС са без гражданска отговорност?
Борислав Богоев: Допустимият от Съвета на бюрата (международна организация, в която членува и българското бюро „Зелена Карта”) процент без „Гражданска отговорност” е 10 на сто от регистрираните моторни превозни средства. За информация – в повечето европейски страни процентът на застраховани е над 98, а в някои скандинавски държави автомобилите без застраховка се измерват с части от процента. Тоест, те имат над 99% застраховани МПС-та!
Фокус: Отговорен ли е българинът по отношение на застраховките на автомобила си?
Борислав Богоев: По принцип автомобилната застраховка е „Каско”, която не е задължителна и покрива щетите на автомобила, а ГО покрива отговорността на виновния водач на моторното превозно средство (МПС). Искам да уточня, че обхватът на ГО, изчислен не на база регистрираните МПС-та/застраховани, а като съотношението на пътнотранспортни произшествия, причинени от застраховани, спрямо пътнотранспортни произшествия, причинени от незастраховани автомобили, се движи между 1 и 2. По този метод обхватът е 98 – 99 процента. Това показва, че българинът е доста отговорен към колата си в движение и сключва застраховка за нея, но е доста безотговорен към колата, която в момента не е в движение. В тази връзка искам също да разяснява, че законът задължава за моторното превозно средство да има сключена ГО, независимо дали се кара активно или не, в случай че е регистрирано в КАТ. Ако не е в движение, то трябва да бъде отрегистрирано, за да не се дължат за него данъци и застраховки. Съветвам всички, които имат „забравени” коли някъде, да отидат и да си ги отрегистрират от КАТ. Процедурата съвсем не е трудна, а ще им спести средства.
Фокус: Каква е цената на „Гражданската отговорност” за автомобилите? Как варира тя през годините?
Борислав Богоев: Ролята на надзорната институция е да следи стриктно дали премията е достатъчна за изплащане на обезщетенията и има ли достатъчно заделени резерви. След като станахме държава-членка на Европейския съюз и нашите коли свободно се движат из Европа, бяха предявени много искове за големи обезщетения от пътнотранспортни произшествия в чужбина, защото там лимитите на отговорност са по-високи от нашите. През 2010 г. средната премия премина психологическата граница от 200 лв. като достигна 204 лв., което само по себе си бе нарастване с 37 лв. спрямо предходната година – такова чувствително увеличение на средната премия не се беше случвало от 2002 г. до сега. Тази възходяща тенденция се запазва като средната премия към края на 2012 г. достигна 220 лв. Същевременно нарастването на премията е съпътствано с ограничаване на аквизационните и административните разходи до 20 % от брутната премия, което закономерно доведе до положителен технически резултат по застраховката. По последни данни, актуални към края на месец март 2013 г., средната премия по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е 202 лв. За сравнение към края на 2012 тя беше 220 лв., към края на 2011 г.- 215, а към края на 2010 г – 185 лв. Искам да отбележа, че данните към първото тримесечие на тази година не са показателни, тъй като преобладаващата част от застраховките се сключват през останалите девет месеца на годината. Общата тенденция е за постепенно нарастване на премията.
Фокус: Какви биха могли да бъдат предпоставките за нейното покачване?
Борислав Богоев: Основната предпоставка за покачване на премията е повишаването на риска и съответно по-големите обезщетения. Когато премийният приход по тази задължителна застраховка престане да бъде основният в процентно изражение източник на приходи за застрахователите по общо застраховане, те ще възприемат по-пазарен подход към тази застраховка. С цел стимулиране на правилното оценяване на риска планираме да предложим задължително въвеждане на „бонус-малус” система, която да възнагради добросъвестните водачи с по-ниски премии и да натоварва по рисковите водачи с по-висока цена на застраховката. Това е както справедливо, така и обосновано от застрахователно-техническа гледна точка.
Фокус: Какви са санкциите за шофиране на незастрахован автомобил?
Борислав Богоев: Санкциите за липса на ГО не са променяни от 2006 г. и предвиждат глоба от 400 до 600 лв. за физическо лице и санкция от 2000 до 5000 лв. за юридическите лица.
Фокус: А какъв е контролът по отношение на тези застраховки?
Борислав Богоев: Контролът се осъществява по два начина. Гаранционният фонд проследява базата данни, съдържаща се в Информационния център, и когато се констатира автомобил, за който не е сключена или не е продължена задължителната застраховка на неговия собственик, се изпраща писмо, в което се напомня за задължението за сключване на застраховката и последствията от несключването й. Установяване на нарушението и налагането на наказание за автомобил, който се кара без ГО, се извършва от Министерство на вътрешните работи. Основният проблем, пред който са изправени застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и българският Гаранционен фонд, е свързан с автомобилите с българска регистрация, притежавани от лица от други държави-членки и управлявани извън страната ни. При пътнотранспортно произшествие с тези автомобили извън България обезщетенията, които се определят обикновено са много по-високи от обезщетенията в нашата страна, което не е предвидено в българските премии. Още по-същественият проблем е, че когато такива превозни средства не бъдат застраховани, те не подлежат на контрол в другите държави-членки, защото според европейското законодателство всяка държава е длъжна да проверява само моторните превозни средства, регистрирани в нея. По този начин, понеже нашите автомобили, управлявани от чужди граждани са с български регистрационни табелите, те практически са „освободени„ от контрол в другите държавни. Това стимулира лицата, които управляват българските автомобили в чужбина да не подновяват застраховките си. В този случай щетите при произшествие се поемат от българския Гаранционен фонд.
Фокус: С какво Комисията за финансов надзор им помага да ги преодолеят?
Борислав Богоев: Комисията за финансов надзор е ангажирана с проблема и активно участва в разработването на мерки за преодоляването му. Създадена беше работна група с представители на всички заинтересовани страни. Стигнахме до извода, че трябва да се предвиди ефективен механизъм за прекратяване на българската регистрация на моторни превозни средства, които се предоставят на чужди граждани, без формално прехвърляне на собствеността на автомобила. Подготвихме варианти на изменения за нормативната уредба, които предстоят да бъдат предоставени на широка обществена за дискусия.
Ванина НЕДКОВА
Loading ...
