Коментар
Събитието – бомби пред централата на РЗС и клуб на ДСБ.
Край с бягството от телевизора. По БНТ вече говори кандидатът за президент на РЗС Атанас Семов. Говори яростно и радикално срещу властите. Определено е добър оратор. Споделям повечето от нещата, които казва за управляващите, но ме смущава патоса, с който ги казва. Както и това, че е Говорителят на Новата Панацея – да сменим правилата. Почвам да споря мислено с него – все пак, как смяната на правилата ще оправи една страна, в която правилата просто не се спазват, каквито и да са?
По навик почвам да мисля и за това, докъде може да стигне в кампанията кандидатът на РЗС. Към тази партия има тежки предразсъдъци – основателни или не, това е друг въпрос. Семов категорично заема позицията на яростен критик на едно правителство, което заслужава яростна критика. Ефектът – яростната критика на правителството ще актуализира тежки предразсъдъци към критикуващите, които и да са те. Питам се, дава ли си сметка този видимо интелигентен човек, че това говорене от тази позиция прави на властите, към които е насочено, онази услуга, от която те отчаяно се нуждаят: да могат да втълпяват рефрена „вижте кой говори и не слушайте какво ви казва”.
Семов вече директно обвинява властите за взривовете. Припомня сходния случай с взрива пред редакцията на вестник „Галерия”. Журналистът плахо се опитва да задава неудобни въпроси, но не се получава. Опозиционната версия кънти от екрана на БНТ – ГЕРБ са го направили, за да сплашат опозицията.
Търся правителствената версия, макар че се досещам каква пък ще е тя. Тя вече се разказва от самия премиер по ТВ 7. Контрастът със Семов, обаче, е поразителен. Вместо разпаленото опозиционно говорене – уморена и мънкаща правителствена реч. А Борисов поне това – телевизионното говорене – го умее. Този път го няма присъщия му апломб, нито гарнитурата от лакардии за простолюдието. Даже съм съгласен с нещата, които казва, и му вярвам – вярвам му, че провокацията не е негово дело. Ако беше, щеше да е в стихията си и да звучи напарфюмирано и мощно. И вероятно по бТВ, а не по ТВ 7.
Журналистът отсреща се мъчи да му задава удобните въпроси, той е майстор на това. Бареков прокарва противоположната версия – това е провокация на онези от РЗС и стоящите зад тях – с типична Барековска самоувереност: ето, това е очевидната истина, но само аз имам смелостта да я изрека. Но премиерът не подхваща – рано или късно ще ги разкрием - казва той, но толкова.
Пак му вярвам на Борисов. За 5 минути му повярвах на повече думи, отколкото през всичките 10 години, откакто плещи по медиите. Само дето няма да ги разкрият, си мисля.
Не обичам конспиративни теории, но този път започнах да си съчинявам своя.
А ако не са нито управляващите, нито опозицията, кой може да бъде?
Кой може да спретне за 20 минути две идентични взривлета в центъра на София, без да се страхува, че ще го разкрият? Само този, който е оторизиран да разкрива.
Значи клоня към опозиционната версия – все пак провокатор е правителството. Не, в случая вярвам на премиера, той е видимо сломен от случилото се. Правителството няма интерес от тази провокация. Значи – версията на Бареков? Пак не – ако можеха неуловимо да правят провокационни взривове, хората от РЗС нямаше да се борят срещу властта, а фактически щяха да я имат. А и техният интерес от тази провокация е съмнителен.
Една от опозиционните мантри, която и аз споделям – България се превръща в полицейска държава. А дали вече не се е превърнала? Колко сериозна е властта на Борисов над службите? Та нали те и него подслушваха, както се разбра от онези унизителни и за страната, и за премиера записи, свързани с Мишо Бирата. Колко сериозна е изобщо властта на Борисов?
ГЕРБ е милиционерска партия – друга опозиционна мантра, която аз също общо взето споделям. А ако милиционерското в ГЕРБ е паяжина, в която мърдат и онези мушици, на които приписваме легитимната власт в страната – включително клоуноподобния диктатор-премиер и съмнително вярната му дясна ръка, излъчваща пълна интелектуална безпомощност? Задоволена с 6 апартамента. Като шестте банана на рибката-бананка от известния разказ на Селинджър.
Сещам се за Селинджър, защото Бареков го е вкарал в употреба – „днес е идеален ден за лов на риба-бананка” – обяснява журналистът, докато мимоходом интервюира едно патриотично ченге, което също иска да става президент. Дразни ме малко това „риба”, защото съм свикнал да го превеждат „рибка”. Макар че може – в края на краищата в оригинала е „bananafish”. Но много повече ме дразни неуместността на аналогията в интерпретацията на Бареков. Някакъв лов на риба в мътна вода прозира от нея.
А водата в тъжния разказ на Селинджър е чиста, много чиста. Единственото чисто нещо в този разказ, освен малката Сибил.
Не, аналогията не е в мътната вода, а в подводните пещери, обитавани от рибките-бананки.
„Доплуват до някоя подводна пещера, в която има купища банани. Преди да влязат в пещерата, те не се отличават по нищо от другите риби. Но влязат ли веднъж вътре, държат се като свини.”
В нашата си, българска политическа пещера ги има много. И наистина се държат като свини. Когато са на власт – задължително, а когато са в опозиция – често. И наистина не можем да ги извадим от там, защото „така се издуват, че не могат да излязат от пещерата”.
Но не рибките хвърлят бомби в пещерата. Не знам кой. Но знам, че
в страна, в която службите за сигурност са извън контрол, всичко е свършило.
Няма смисъл нито от европейски доклади, нито от парламентарни вотове, нито от правителство, нито от опозиция. Когато няма как да различиш вълците от овцете, не ти трябва нито гега, нито кавал. Нито стара, нито нова Конституция.
Нуждаеш се единствено от спасителен финал. Например като този от разказа на Селинджър:
„Той погледна към младата жена, заспала на едното легло. После пристъпи към един от куфарите, отвори го и измъкна изпод купа гащета и фланелки пистолет. Извади пълнителя, огледа го и пак го постави. След това отиде до свободното легло, седна на него, погледна жената, вдигна пистолета и пусна един куршум в дясното си слепоочие.”
Loading ...
