Агенция “Фокус”
Фокус: Г-н Димитров, как ще коментирате издигането на паметник на цар Самуил в Скопие?
Божидар Димитров: Сърцето ми се преизпълва с радост и гордост, че в центъра на Скопие е вдигнат паметник на един велик български цар, на един достоен български владетел. Това е още повече радостно, тъй като ние дори в София все още нямаме паметник на основателя на българската държава – кан Аспарух или кан Крум, който е присъединил преди 1202 години София към българската държава. Доживяхме един друг народ да вдига паметници на български владетели. Аз не се съмнявам, че като точно такъв той ще бъде обозначен на паметника, защото аз още преди десет години предложих първоначално 100 000 марки (тогава все още имаше марки), а от няколко години един милион евро на този, който ми представи дори един – единствен документ от Средновековието, че цар Самуил е цар на някаква друга държава, а не – на държавата България. Напротив – всички източници, включително и сръбски, от онази епоха сочат цар Самуил като български цар.
Похвално е усилието на македонските власти и аз много благодаря на правителството „Груевски”, че вдига паметници на български национални герои. Нека припомня, че преди година, две той вдигна паметници на двама достойни офицери от българското военно разузнаване – Гоце Делчев и Даме Груев. Сега вдига паметник на български цар. Ако продължава така, Скопие достойно ще ни отсрами пред света, тъй като паметници на български средновековни герои в самата България са твърде малко. Пожелавам им да продължат в същия дух и дано не бъдат разкрити, че всъщност те са тайни българи, които, под предлог, че вдигат паметници на македонски национални герои, вдигат паметници на българи.
Фокус: Краде ли Скопие българска история?
Божидар Димитров: Историята не може да се краде, тъй като тя е такава, каквато се е случила. Историята не може да се променя от съвременниците. Нищо не може да промени факта, че цар Самуил е цар на България и че самият той е българин. Доказателствата се намират в самата Вардарска Македония и един стърчи в началото на средновековната зала на Битолския музей и на него пише: „Аз, цар Иван Владислав, самодържец български, българин родом, построих крепостта Битоля за живота и спасението на българите”. Иван Владислав е племенник на цар Самуил.
Фокус: Случайно ли книгата Ви „Българите и Александър Македонски” излиза сега, когато върви спора за паметниците на Александър Македонски в Скопие и на Филип Македонски в Битоля?
Божидар Димитров: Съвсем случайно сега излиза. Тази книга е писана дълго време, трябваше да анализирам връзките между Александър Македонски и българите. На пръв поглед – тази връзка не съществува и ще е нещо ново в историографията, макар че има достатъчно изобилни сведения, че връзки наистина има. Откъде идват те? Известно е, че Александър Македонски (какъвто и да е той – дали представител на някакъв античен народ, дали грък, както смята по-голямата част от световната историография) при походите са на изток достига до държавата Бактрия. Тази държава е единствената, която му се е опълчила успешно, издържа на неговия първи удар, след това започват жестоки сражения и войни, в които бактрийците доста успешно не само му се противопоставят, но и громят александровата армия. Съвременната наука отъждествява бактрийците с една от древнобългарските държави под Хиндукуш. Известно е, че там има няколко български държави, една от които е Бактрия. Най-голямата, която в един момент обединява всички български държави, възникнали след VІІ в. в планините на Хиндукуш и в долините под планината. Александър Македонски „се видял в чудо” (и това е отбелязано от много антични писатели) и намерил един чудесен начин да се разбере с бактрийците. Предложил и техният цар приел – 10 000 александрови воини да се оженят за бактрийски девойки, т.е. – за български девойки. С течение на времето така се получил един нов народ. Какво става с тези хора? Когато започват българските походи по времето на хан Аспарух и на хан Кубер, единият – по белградско-нишко-скопското направление, другият – към Плиска, Преслав и Тракия много византийски писатели казват, че българите са използвали като аргумент за своите завоевателни походи това, че те се връщат да вземат земята на дедите си. Т.е. – земите на Александър Македонски. Съществуват четири византийски извора, които отбелязват тези аргументи на българите, на Аспарух и Кубер, особено – на Кубер, който наистина действа в днешна Вардарска и Егейска Македония. Това, което беше най-изумителното за мен беше, че византийците са съгласни, че това наистина е така. Българите всъщност се връщат в праотеческата си земя по линия на воините на Александър Македонски.
Аз съм сериозен учен – известно е, че винаги при завоевателни походи се търсят някакви исторически аргументи. Западните рицари, когато превземат Константинопол, казват, че са потомци на Еней от Троя и се връщат да вземат земите на Еней. Нашият случай може би е същият, както този по-късно на западните рицари, където е известно, че Еней е основател на Рим в Италия. А Италия, Римската република и Римската империя завземат Франция и т.н. Не настоявам, че съм казал абсолютната истина – просто подхвърлям тези аргументи на другите учени, да ги развият или да ме коригират. Но във всеки случай връзката между Александър Македонски и българите е очевидна.
Фокус: Не се ли притеснявате от намесата на България в станалия вече планетарен спор – чие е античното наследство на Александър Македонски – на Гърция или на Македония?
Божидар Димитров: Не, не се намесвам. Аз казвам своето мнение. Ученият, за да бъде учен, не трябва да робува на политическата конюнктура. Това е стар грях на историографията в тоталитарни държави, сега живеем в епоха на демокрация – всеки казва мнението си, разбира се, базирано на анализ и синтез на наличните изворови данни. След като тези данни съществуват, аз не виждам защо трябва да ги игнорираме, за да не се намесим в един съвременен политически спор. Миналото си е минало, то е необходимо за познание, днес то не може да бъде аргумент за право.
Фокус: Как гледате на дебата в македонското общество за новите паметници?
Божидар Димитров: За два от тези паметника, казах, че адмирирам действията на македонското правителство – да издигне паметници на Даме Груев и Гоце Делчев – двама офицери от българското военно разузнаване. След като ние не строим паметници на нашите герои, може само да се радваме, че Македония строи паметници на офицери от Българската армия. Това, че ги смятат за македонци, е просто смешно. Историята ще отмие един ден тези конюнктурни политически наслагвания, започнали от времето на Коминтерна, и за съжаление – продължаващи и в наши дни. Що се отнася до паметника на Александър Македонски, също смятам, че той е добре дошъл, тъй като, както казах, действията на Александър Македонски имат пряка връзка с формирането на българската народност в ІV в.пр.н.е. чрез този масов брак между войници от неговата армия и бактрийски девойки. Подобни бракове в историята има, но те са династически, т.е. – женят се само висши представители на елита. Тук имаме масова женитба на 10 000 македонски воини с 10 000 бактрийски девойки, в резултат на което античните македонци вливат своята кръв във формиращата се българска нация. Античните македонци, чийто произход е гръцки, според 90 на сто от световната наука, а според други – те са просто част от тракийските или илирийските племена, и които – да си говорим честно – нямат нищо общо със съвременното население на Македония, колкото и съмнителни швейцарски институти да правят изследвания на кръвта. Нацистка история си е по кръвта да съдиш една нация каква е. Нациите – и това се учи в първи курс на всеки исторически факултет във всеки университет по света – не са биологични категории, а исторически създаващи се категории. Българската нация е създадена така от българската политическа идея. В нашата нация се вливат много народи, вливат се и народите на авари, хуни, готи, печенеги, кумани, алани, славяни, траки, протобългари и т.н. По същия начин под егидата на българската политическа идея чак до 1944 г. се формира славянското население на Македония и то самото се отъждествява с българската нация. Вече 60 и няколко години вече под влияние на друга политическа идея на Комунистическия интернационал, те се наричат македонци. Но като знам колко хора годишно подават молби за българско гражданство, мисля, че тази идея ще потъне безславно и ще отиде на бунището на историята.
Фокус: Познат ли е бил Александър Македонски в българската историческа традиция в средновековието и възраждането и какви са най-известните извори за това?
Божидар Димитров: Да, нещо повече, за него е създадена една повест, която се преписва и е отлично позната. Това е прочутата Александрия, така наречена, и се разпространява масово. Четена е, както от елита, политическия елит – боляри, царе, така и от народа, тъй като намираме, тоест открити са, доста екземпляри – от най-луксозни, с илюстрации до обикновени, които е трябвало да чете народът.
Фокус: Защо паметникът на Филип Македонски в Пловдив не предизвика тази реакция от страна на Гърция, както двата паметника в Македония?
Божидар Димитров: Според съществуващите извори, Филип Македонски е основател на Пловдив и това наистина е така. Даже при нас дискусията дали той е основател на Пловдив или Филип Араб… Аз мисля, че историческите извори са безпощадно точни, които казват, че градът е създаден от Филип Македонски. Не предизвиква протести, защото ние, фактически, „правим евала”, така да се каже, на Филип Македонски, че е основал един град. Ние не претендираме, че сме негови наследници, а само, че град Пловдив е основан от него и го тачим с този паметник като основател на Пловдив, а не като завоевател, както казват някои. Там просто не е имало град. Имало е едно тракийско село, а той го е превърнал в този блестящ град и макар и видоизменено градът и днес носи неговото име, осъвременено според славянската или може би прабългарската традиция.
Фокус: Минавал ли е походът на Александър Македонски през днешните български земи и от къде?
Божидар Димитров: Походът на Александър Македонски минава през южните български земи. Баща му е шетал из българските земи, чак до устието на Дунав и има и съюзници. Много от тракийските племена са били негови съюзници, те не са били покорени, те са съставлявали част от неговата армия и нищо чудно, когато казват македонски войни, да имат предвид тракийци всъщност по произход. Да са се женили за въпросните бактрийски девойки, тоест това, което ще стане и по-късно, когато аспаруховите войни дойдат тук, е ставало, може би, още в четвърти век. Траките са били отлични бойци. Всеки е държал да ги има в своята армия, както древните гърци, така и древните перси и накрая Филип и Александър Македонски.
Фокус: Какво се търси, според вас, в Скопие с античното наследство?
Божидар Димитров: Ние бяхме масово изумени, когато се изостави изведнъж старата концепция на македонизма, че македонците са славяни, които обаче са по-различни от българските и сръбските славяни, че са сформирали своя държава по времето на цар Самуил и техните представители Кирил и Методий създали македонска азбука, а не българска и т.н. Изведнъж се изумихме, когато преди седем-осем години македонски учени и македонският политически елит заговориха, че са наследници всъщност на античните македонци. Когато разговарях (разбира се, на четири очи и тези разговори нито са били записвани, нито мога да намеря други свидетели, защото го правех с известни македонски политически лица, и то високопоставени), както винаги заявяваха, че са българи, ама просто няма как… Те казаха – това е много хитър номер, който правим. Тази теза е още по-незащитима и просто искаме да осмеем македонизма по този начин и един ден македонизмът съвсем да рухне. Защото тази смешна теория вече дори не се дискутира. На нея може само да се смееш и да се превиваш от смях. Докато – какъв е Самуил, могат да се водят известни дискусии. Но виждам, че те продължават с тази теза, античната, и харчат много пари, за да строят огромни монументи по 20 – 25 метра на Александър, на Филип. Наистина, с тази теза вече никой не се занимава. Гърците са в още по-добра позиция, защото цялата световна наука застава на тяхна страна, и това е естествено. Периодът, който се създава след Александър Македонски, се нарича елинистически, а не македонистически. Но македонците и за това настояват, че трябва да се направят промени в световната история и периодът да не се нарича елинистически. Те посегнаха вече, между другото, и на Клеопатра, и на Птолемеите, и на всички останали династии. Вярно е, че така стават за смях и може би македонизмът ще рухне по-бързо, но пък и българското население на Македония ще страда повече, тъй като пароксизмът и ентусиазмът, който е обхванал широките народни маси, наистина е страшен. Те дори не протестират, че в тази бедна държава, с 40 на сто безработица, се харчат десетки милиони за купища безсмислени паметници, които са направени бързо, с различни анатомически подробности, които липсват, да речем, на лъвовете, и т. н.
Фокус: А албанскота население, как ще го възприемат те?
Божидар Димитров: Албанците използват това за аргумент, за да издигат свои паметници. На базата на реципрочността те вдигнаха паметници на Скендер Бег и на Майка Тереза в Скопие. Сега пък искат да вдигат други паметници и най-вероятно ще успеят. Една страна наистина трябва да познава миналото си, но тази страна не може да върви към миналото си без да мисли за бъдещето. Факт е, че тази идиотска теория ще затвърди позицията на гърците. Нещо повече, за първи път е разбирана от европейците, които не са много наясно и това е нормално. Поне до сега не бяха много наясно с историята и дори тайно укоряваха гърците за тяхната позиция. Сега те са наясно, че си имат работа с, да се изразя малко по-меко, шантави хора, да не кажа – луди, които не бива да бъдат допускани в ЕС и НАТО, тъй като не се знае какво може да се очаква от тях.