Гражданското общество функционира само ако значителни групи в него са обединени консенсусно около работещи решения в тяхна полза, а по възможност – и в полза на други групи. Може ли обаче да бъде едно решение консенсусно, ако в мотивите му отсъства обективна истина и хуманна кауза?

За да не изглежда въпросът циничен в контекста на „полемиката за кучетата, а не за хората“, да вземем само две неща – икономическата ситуация в България и мнението на близка на починалия като последица от ухапвания проф. Тачков. Според нея не кучетата, а обществото е виновно за възникването на инциденти като този в кв. „Малинова долина” и самият проф. Тачков не би искал да се превръща в причина за масовото избиване на животни.

Ако тръгнем от икономиката, трябва да отбележим, че българската държава се отплаща на гражданите си през последните 15 години с финансова стабилност, ниски данъци и предсказуема икономика. Какво обаче означава това?

- Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) не се генерира от ядра, които правят икономиката по-конкурентоспособна, т.е., той не може се окачестви като резултат от случващи се структурни промени в нея. През 2011 г. постигнатият растеж на БВП е следствие на рекордния за страната ни износ като обем, но структурата на износа си остава изключително консервативна в продължение на десетилетия и основните й компоненти – износ на горива от руски петрол, химични продукти с характер на полуфабрикати и суровини, други суровини (преобладаващо цветни метали) и селскостопанска продукция оформят неизменно около 62 – 68% от него. Това не води до функционален растеж, респективно на благосъстояние.

- Малките и средните предприятия, които са 99.7% от всички предприятия в страната и осигуряват поминък на 73.5% от заетите лица в икономиката, създават едва 5% от българския износ. Само 22% от техните продукти също могат да се окачествят като нови дори на вътрешния пазар, а над 65% от дълготрайните им активи са по-стари от 8 години. Едва 2% са ползвали някога средства по програми на ЕС;

- Частният дълг към външни кредитори, макар да намалява през последните 2 години, възлиза на 80.2% от БВП и е почти равен като съотношение с пропорцията си към активите на българските банки. Добавен към растящата междуфирмена задлъжнялост, прехвърляща 170% от БВП, той оформя дългова тежест от около 250% спрямо БВП;

- Делът на работещите лица в икономиката е под 28% от общото население и националната статистика не отчита около 1.2 млн. души в трудоспособна възраст като заети или безработни, а те живеят все пак в границите на България;

- В пенсионно-осигурителната система съществуват устойчиви структурни дефицити, повлияни от демографските процеси и ниските доходи на населението. Дефицитите се финансират от косвените данъци за сметка на и без това свитото потребление. Ситуацията е особено неблагоприятна във втория стълб на задължителното доброволно пенсионно осигуряване, от който предстои да се изплащат първите пенсии през 2018 г., но към 30.11.2011 г. акумулираните резерви в пенсионно-осигурителните дружества са по-малки от размера на преведените им до сега вноски;

- Размерът на неформалната икономика възлиза между 20-40% от БВП, а в някои сектори, напр., добива на скално-облицовъчни материали, той достига 95 – 98%.

Има пряка връзка между слабата икономика и липсата на консенсус за изграждането на граждански структури и самосъзнание. А ако имаше такова самосъзнание, обществото щеше да търси по-настойчиво отговор на такива въпроси:

- Кой контролира процеса на създаването им? Колко общински инспектори го правят в София?

- Строителството на депа концлагери или назначаването на инспектори за събиране на такси от домашни кучета е по-рентабилно и ефикасно начинание? И кое между концлагера и инспекторския контрол е първично като приоритет, за да не се превръщат депата в нескончаеми кучешки месомелачки, никога не оставащи без работа? (не е ли това, за което призовават близките на проф. Тачков?)

- Къде е регистърът на чипираните кучета (липсата на общ интерфейс не може да е причина да няма локални регистри)? Колко домашни кучета са регистрирани изобщо в общините и защо броят им в Столичната община е символичен?

- С какво истерията относно кучешката напаст допринася хората да обичат или да се ограмотяват за безопасно общуване и с най-презрените четирикраки бездомници, което да обуславя хуманното намаляване на рисковете за инциденти с тях?

- Бездомните кучета ли са причина за това, че България освен европейски лидер по заразите с тении е и сред лидерите в заразите с хепатит и ехинококоза? Защо досега не е наказан никой, който е изоставил домашния си любимец или поколението му на улицата?

Ако обществото и политическата класа не могат да отговорят честно на тези въпроси, то тогава неизбежно в публичното пространство ще се въртят само възклицания от сорта „предпочитате трупове на бездомни кучета или да се съпреживява съдбата на полуизядени хора” и „бездомните кучета или децата ви са по-мили”?

За да бъдат те избегнати, е задължително да отхвърлим бърборенето на министри как като нямаме пари, можем да си правим сами козунаци, и покрай козунаците е разумно да евтанизираме бездомни кучета, как към кучетата отношението било прекалено либерално. А иначе всичко си било наред с хората, икономиката и кучешките концлагери.

Не го ли отхвърлим и не пощадим ли по-безпомощните от нас същества (приемайки, че човек, а не животните са виновни за възникващи инциденти), кучешките месомелачки ще ни избавят от проблема по същия начин, както финансовата стабилност, ниските данъци и предсказуемата икономика ни спасяват от мизерията.

Иначе алтернативата на гражданското общество винаги е била проста – лумпенизирано общество и псевдополитици, които лъжат лумпените, че ще ги отърват от собствените им недъзи. Сиреч и от ненаказуемото пускане на кучета по улиците и следващите от това инциденти.