Атина продължава с острия и заплашителен тон

Гръцкият финансов министър: Еврозоната ще рухне, ако Гърция я напусне Пазарите реагираха в негативна посока Алексис Ципрас и Янис Варуфакис Ако Гърция бъде принудена да напусне еврозоната, неизбежно и други...
| Източник: mediapool.bg

Гръцкият финансов министър: Еврозоната ще рухне, ако Гърция я напусне

Пазарите реагираха в негативна посока

Алексис Ципрас и Янис Варуфакис

Ако Гърция бъде принудена да напусне еврозоната, неизбежно и други страни ще я последват и валутният съюз ще се срине, заяви гръцкият финансов министър Янис Варуфакис в интервю за италианската телевизия РАИ, цитирано от Ройтерс.

Варуфакис заяви, че дълговият проблем на Гърция трябва да бъде решен в рамките на отхвърляне на мерките за икономии в цялата еврозона. Той призова за нова инвестиционна програма, финансирана от Европейската централна банка.

„Еврото е неустойчиво, това е като да строиш дворец от карти: ако изтеглиш гръцката карта, останалите ще рухнат“, посочи гръцкият министър.

Еврозоната е заплашена от фрагментация и разрушение, ако не приеме факта, че Гърция, и не само тя, е неспособна да плаща дълга си при настоящите условия, посочи Варуфакис.

„Бих предупредил всеки, който обмисля стратегическа ампутация на Гърция от Европа, защото това е много опасно“, каза той. „Кой ще бъде следващият след нас? Португалия? Какво ще се случи, когато Италия открие, че й е невъзможно да остане в усмирителната риза на икономиите?“.

Той добави, че италиански представители са му признали, че подкрепят позицията на Гърция, но „не могат да кажат истината, защото Италия също е застрашена от банкрут и те се страхуват от реакцията на Германия“.

Интервюто на гръцкия финансов министър последва вчерашната първа програмна реч на премиера Алексис Ципрас пред парламента в Атина. Представяйки цялостната политика на кабинета си, Ципрас увери, че ще удържи всичките си предизборни обещания и за пореден път поиска от ЕС междинна програма за страната си, която да се различава коренно от досегашните спасителни планове.

Спасителните програми за Атина предвиждат стриктна бюджетна дисциплина и реформи, контролирани от представители на така омразната за гърците тройка кредитори – Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския съюз.

Атинската фондова борса отчете спад от над 4 процента четвърт час след началото на сесията в понеделник, реагирайки на вчерашното изказване на Ципрас.

Водещият индекс Athex започна търговията с понижение от 0,28 на сто до 801 пункта, но малко по-късно вече отчиташе спад от 4,20 на сто (769 пункта).

Лихвите по гръцките облигации нараснаха значително тази сутрин след решенията на рейтинговите агенции в петък и вчерашното изявление на Ципрас за бъдещата политика на правителството, предаде Франс прес.

Към 09:20 часа българско време (07:20 часа по Гринуич) лихвите по 10-годишните гръцки облигации достигнаха 10,536 на сто спрямо 10,106 на сто в петък, след като по време на сесията бяха спаднали под прага от 10 процента на вторичния пазар, където се търгуват вече емитирани дългови книжа.

Инвеститорите продължават да се въздържат и от най-малки рискове поради „упорито продължаващата несигурност, свързана с Гърция и нейните кредитори“, както и „отражението върху гръцките банки от изтеглянето на депозити „, подчертават експерти от Бе Ен Пе Париба (BNP Paribas).

Решението, взето миналата седмица от Европейската централна банка (ЕЦБ) вече да не приема облигации на Гърция в замяна на заеми за нейните банки, само подхрани тези опасения.

Пазарите се тревожат и от изхода на преговорите между правителството в Атина и кредиторите на страната за предоговаряне на гръцкия дълг.

Рейтинговите агенции от своя страна си направиха съответни изводи за положението с дълга на Атина. Агенция Стандард енд Пуърс (Standard and Poor’s) понижи оценката на Гърция от В на В- (лат. букви), запазвайки наблюдението й с негативна перспектива, а Мудис (Moody’s) заплаши да понижи своята оценка.

Признак за предпазливостта на пазарите днес беше покачването на лихвите по облигации на южни страни от еврозоната. Доходността по испанските дългови книжа нарасна до 1,527 на сто (спрямо 1,489 на сто), а при италианските облигации – до 1,613 на сто (спрямо 1,578 на сто).

Print Friendly
FacebookСподели