Аполония подари остров на Месамбрия

 Аполония подари един свой собствен остров „Св. Марина” на Месамбрия в деня, в който двата полиса подновиха мирния договор, слагащ край на война от преди 22 века.  „Островът” бе „доставен”...
| Източник: ПОН

 Аполония подари един свой собствен остров „Св. Марина” на Месамбрия в деня, в който двата полиса подновиха мирния договор, слагащ край на война от преди 22 века.  „Островът” бе „доставен” в Несебър в рамка и в картината на Иван Бахчеванов, художник от Созопол. В договора за острова, който е едва 0.010 кв. м.  е записано, че инфраструктура няма, но според документа, ако се открие, ще трябва да се върне доброволно на дарителя. За предадения остров Несебър няма да плаща нищо, според договора, но ще дарява на Созопол всяка година 3 калкана, хванати от острова в разрешен период, 3 каси меджид, дето да става за чирузи, червено вино, най-малко три бъчви от лозята на Тънково и Обзор.

Областният управител Константин Гребенаров подписа документа за съгласие, защото дарения остров е държавна собственост. Той ще е владение на Несебър за минимум 100 години. Николай Димитров и Панайот Рейзи, сключиха съглашението за острова в конферетен център „Несебър”, към който се отправиха след тържественото подписване на договора за примирие в „Св. София” – така нар. стара Митрополия.

 С акта по подновяване за още една година на добрите и приятелски отношения между наследниците на Аполония и Месемврия, днес  Несебър се превърна в средище на мира и разбирателството. Кметовете на двата най-старинни и харизматични града на Южното Черноморие, заедно с гаранта си кметът на Поморие Петър Златанов, подписаха примирие пред очите на стотици свидетели. Малко преди тържествено да бъдат сложени парафите върху 3 екземпляра от договора за мир,  председателят на Общински съвет Несебър Благой Филипов и председателят на Общински съвет Созопол Красимира Германова, увериха всички присъстващи, че и двата местни парламента одобряват решението на кметовете и подкрепят примирието.

 Веднага след тържественото и отговарящо на европейския протокол подписване, Панайот Рейзи изрази надежда този мирен договор да продължи да се преподписва и занапред, а  специално на кмета на Несебър пожела успешен още един мандат. Той не пропусна да отбележи, че през последните четири години градът-домакин има  още по-привлекателна и магнетична визия.

 Кметът на Поморие сподели, че е хубаво да се запази приятелството между трите града и обмяната на опит между тях, като ако някой е по-развит в дадено отношение да предаде своя опит на останалите, за да може всички заедно да вървят напред. Кметът на Поморие Петър Златанов издаде нотариален акт, чрез който дарява на кмета на Несебър Николай Димитров три тигана анхиалски солници, находящи се в северната страна на местността „Хонят” с годишен данък 100 акчета, освободени от данъци. Добитата сол е предназначена само за осоляване на риба, изрично е посочено в акта.  За да не стане объркване кои точно са солниците Петър Златанов поради на домакина тяхна снимка. Същият дар – нотариален ат и снимка получи и кметът на Созопол. Всичко това бе придружено от бялото злато на Анхиало- чувалче сол и отбрано поморийско вино.

  „Радвам се, че свидетели на това примирие станаха областния управител на Бургас, общински съветници, бивши кметове и председатели на общинските съвети и от двете общини. Радвам се, че тук присъстват общественици, медии и приятели, които също бяха съпричастни към затвърждавенето на  нашата дружба и ще разнесат новината, че Несебър и Созопол никога повече няма да бъдат врагове, а напротив! Като два от най-старинните и харизматични града в Българя, ние ще останем верни и добри приятели, които ще работят заедно не само за доброто си име, а и за положителния имидж на цялото Черноморие.” – бяха част от думите на Николай Димитров, който подари на двамата си колеги Панайот Рейзи и Петър Златанов икона на Светата Богородица, закрилница на Несебър.

 Традиция да се подписва мирен договор между Несебър и Созопол се заражда в началото на 90-те години, когато тогавашните управници разбират, че след приключването на войната между двата полиса, преди 22 века, така и не е било подписано примирие. За това, макар и късно, те решават формално да подпишат мирен договор,  който да бъде подновяван всяка следваща година, като самата церемония по подписването е в духа на отминалата епоха.

 През годините всички варианти на антични персонажи и елементи от тази отминала епоха при извършване на церемонията вече са се изчерпали. Ето защо, днес ритуалът, организиран от Община Несебър, протече в духа на съвременните европейски стандарти и събитието премина от формално към реално подписване на мирен договор между двата града. Арбитър бе Община Поморие. Идеята на  ръководствата на двата града за подписването на това съвременно примирие се зароди, поради факта, че много отдавна Несебър и Созопол не са конкуренти, а партньори, те имат общ път, общи проекти за развитие на българското Черноморие.

 Началото на днешния ден започна пред крепостните стени на старинния град, където кметът на Община Несебър Николай Димитров, негови колеги от общинска администрация, общински съветници, бивши кметове и председатели на общински съвет и общественици, посрещнаха кметът на Община Созопол Панайот Рейзи, кметът на Община Поморие и техните свити. Там под звуците на „Одата на радостта” Николай Димитров, заедно с колегата си Панайот Рейзи, издигнаха знамето на Созопол, редом до флага на Несебър. Преди да тръгнат към мястото на подписването, гостите бяха тържествено посрещнати на входа на града с танца „Майка България”, а след това всеки от тях си отчупи от питата хляб, приготвена специално за скъпи гости.

 След приключване на официалната част всички заедно изгледаха празничната програма, подготвена от възпитаници на Общински детски комплекс Несебър и Обединена общинска школа по изкуствата. След това, домакинът Николай Димитров покани гостите си в конферентен център „Несебър”, където да затвърдят дружбата си и да обсъдят бъдещи проекти за трите града.

———————————————————————-

Историята разказва, че 2 века преди Христа Месембрия /днешен Несебър/ нападнала коварно Аполония, като преди това завзела „нейното дете”- Анхиало /днешно Поморие/. Поводът за конфликта бил голямото богатство на Анхиало- солниците, но месембрийците не се спрели до там и продължили към Аполония. След обсадата, Аполония поискала помощ от Истрия и след обединяване на двата флота флотът на Месембрия бил разбит, а след десант в Анхиало Аполония отбелязала победа и над сухопътната армия. Както началото на войната не било официално обявено, така и краят и не бил оповестен. Мирът бил извоюван без да бъде подписан мирен договор и това поставило днешните градове във военни действия без война. В наши дни, за да запазят мирните си отношения, трите града всяка година подписват договор, с който гарантират, че няма да се нападат помежду си за срок от една година.

 Без възражения градоначалниците одобриха и подписаха проекта за мирен договор, който гласи:

 1 Градовете се задължават да не предприемат военни действия пряко или чрез подставени лица и никой никого да не напада, сякаш е вечна олимпиада.

 2 Всички проблеми да се решават на маса и от масите народни.

 3 Двете страни се задължават да действат съвместно и в комбина за по-голям общински бюджет пред държавната администрация.

 4 Пред Европа и пред света с проекти съвместни славата си  да разнесе, просперитет и радост на градовете да донесе. Сигурно е, че ще има още старини безценни и свети мощи.

 5 Управителите се задължават прозрачно и честно да управляват.

 6 При изпадане на Поморие и Бургас в дълбок икономически колапс, двете страни се споразумяват предварително, чрез преговори, за владение и господство на териториите.

 7 При организиране на еднодневни екскурзии туроператори от двата града да предлагат с предимсвото дестинациите Созопол и Несебър.

 8 Да празнуват заедно.

 Тежка клетва ще застигне този, който наруши договора- съдба, по-черна от поморийските кални бани!

Print Friendly
FacebookСподели