Д-р Георги Чалдъков
„Перуанският евреин, който стана индианец“ е заглавие на разказ на Марио Варгас Льоса – нобелист за 2010 г., включен в книгата му „Разказвачът“. Сега, когато водата заля Варна, Добрич, София, Созопол, Приморско и Бяла, всеки българин трябва още няколко пъти да прочете „Перуанският евреин, който стана индианец“. Ето част от разказа:
„Саул имаше огромно родилно петно, на цвят от тъмномораво до виненооцетночервено, разпростряло се върху цялата дясна половина на лицето му… Беше най-грозното момче на света, но едновременно с това имаше приятен и изключително добродушен нрав… Запознахме се, когато се явявахме на приемните изпити в университета…
През 1956 г., едновременно с юридическите науки, Саул следваше етнология… Дали още тогава е усещал магическата привлекателна сила на горските хора и девствената природа, на раздробените първични култури, пръснати по възвишенията сред тропическата гора и из Амазонската равнина? Да, процесът явно е бил в ход. Доказа ми го и случката в билярдната зала на втората или третата година от нашето приятелство.
От време на време, между лекциите в университета, се отбивахме да изиграем по една партия в потрошената билярдна зала, а заедно с това и гостилница, на улица „Асангаро”. Крачейки редом със Саул, човек ясно виждаше колко труден навярно бе животът му заради нахалството и злобата на околните. Хората се обръщаха след него и дори направо заставаха на пътя му, за да го огледат по-добре, отваряха широко очи, без да крият изумлението или отвращението си от вида на лицето му, а нерядко, най-вече хлапетиите, подвикваха след него обидни думи. Ала всичко това сякаш не го засягаше и на безочията той винаги отвръщаше с духовитости. Не той предизвика премеждието на влизане в залата, а аз, защото у мен няма нищо архангелско.
Пияният се наливаше на бара. Щом ни видя, той се заклатушка срещу нас и се изтъпани пред Саул с ръце на кръста.
- Ега ти изрода! От коя зоологическа градина си избягал бе?
- Ами от коя ще е, братче, от онази в Баранко, друга си нямаме – отговори Маската. – Ако изтичаш, ще завариш клетката ми още отворена…
- Тук няма да влизаш, чудовище. С това лице не трябва да ходиш по улиците, да не плашиш хората.
- Нямам друго, какво да правя – усмихна му се Саул.
Тогава вече изгубих търпение. Хванах пияницата за реверите и започнах да го налагам. Очертаваше се началото на меле, притекоха се хора, настана блъсканица. Ние с Маската трябваше да се измъкнем….
На следващия ден получих от Саул подарък с кратка бележка. Беше бяла костица с ромбовидна форма и издълбани геометрични фигури в тухленочервено с отсенки на охра. Фигурите представляваха два успоредни лабиринта, очертани с различни по размер, но разположени на еднакви разстояния линии… В писъмцето му, жизнерадостно и тайнствено, се казваше горе-долу следното:
Братче,
Да видим дали тази магическа кост ще укроти поривите ти и ще престанеш да налагаш горките пияници. Кокалчето е от тапир, а рисунката съвсем не е празна работа от първобитни чертички, каквато изглежда, а е символичен надпис… Символите преди всичко са израз на подредбата на света. Ако човек допусне да го завладее гневът, той изкривява линиите, а те, поради кривината, вече не могат да поддържат земята. Не вярвам да искаш по твоя вина животът да се разпадне и да се върнем към изначалния хаос, нали, братче? Тъй че край на скандалите, особено заради мен. Все пак благодаря. Чао. Саул
Магьосникът – „по-скоро мъдрец, приятелче, но казвам магьосник, за да ме разбереш” – му беше разяснил философията, позволила на племето да оцелее до наши дни. Най-важното за тях било самообладанието. Никога да не се давиш в чаша вода, нито при истинско наводнение. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица. Може би злополуката с експреса на булевард „Арекипа” тази сутрин е последица на вчерашния ти юмрук в лицето на пияницата. Не ти ли е съвестно?“
Напомни ми за Борис Христов: „Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена“. И за Едгар Алън По, който казва, че дори простото движение на ръцете (hand-waving impulse) може да повлияе на атмосферата в цялата планета.
Философията на Саул и ръцете Поета ни учат, че крайният резултат на дадено природно събитие зависи и от човека. Защото Природата има антропоцептори – рецептори за поведението на човека.
Loading ...
