Агенция „Фокус“
Фокус: Г-жо Цонева, кой се страхува от електронно гласуване и как ще гласуват българите в чужбина?
Антоанета Цонева: Конституционният съд отмени пилотното гласуване по интернет. То трябваше да се упражни в няколко избирателни секции за президентските избори. По отношение на изборите в чужбина, българите, които бяха ангажирани с тази тема, настояваха за по-облекчен режим за разкриване на избирателни секции – да не са сто заявления, а 20 в местата в местата, където страната ни няма дипломатически представителства. Така или иначе тези заявления останаха това число. Държавата може да направи повече за това – българите в чужбина да разберат какви са условията за разкриване на секции. Необходима е видима информационна кампания, за да може да има по-висока активност на българите, които са в чужбина по време на президентските избори.
Към момента няма такава информационна кампания. Няма информационна кампания и в самата страна. Тя не е стартирала, не са ясни нейните параметри. ЦИК трябва да я организира да и да разясни какви са правата на избирателите, на участниците в изборния процес, на наблюдателите, на застъпниците. Навсякъде по света, където институциите искат да има широко участие – информационните кампании за различни избирателни групи са много по-активни и много по-видими. Предполагам, че вече когато наближат изборите, ще има известно активизиране, но едва ли това ще е достатъчно според мен. Бих искала да подчертая, че и в становището на Венецианската комисия за изборния кодекс бе подчертана тази препоръка, че трябва да има много широка информационна кампания, особено що се отнася до гласуването – вече единствено и само със знак „Х”, за да могат всички избиратели да разберат, какво се очаква от тях и да не се произвеждат невалидни бюлетини и по този начин избирателите да не могат да изразят своята воля.
Фокус: Достатъчен ли е срокът 27 септември за подаване на заявления за гласуване на българите в чужбина?
Антоанета Цонева: Това, което разбирам от самите българи в чужбина и техни представители, е че те се притесняват, че не всички българи знаят в чужбина, че това е крайният срок – 27 септември. Разгласата, която институциите и българската държава трябва да направят е необходимо да бъде по-насочена и концентрирана, за да могат тези, които искат да подадат заявления да го направят, за да се разкрият избирателни секции.
Фокус: Българите зад граница се обединяват в обществени съвети в последните месеци, вие имате ли информация от гледна точка на законодателството, каква е ролята им и какво е бъдещото им значение?
Антоанета Цонева: Това са общности на българите в чужбина, през които те защитават своя интерес и за да могат по един институционален и организиран начин да взаимодействат с българските институции. В този смисъл всяка форма на организация на този интерес, трябва да бъде подкрепена. Знаете, че има и една инициатива, която българите в чужбина, подеха заедно с омбудсмана. В момента на сайта на омбудсмана тече анкета, през септември месец ще бъде организирано събитие, на което ще бъдат представени нейните резултати. Става въпрос за идеята за промяна на Конституцията, за да могат българите в чужбина да имат и пасивно избирателно право, за да могат да се кандидатират за избираеми позиции. Обществените съвети като форми за взаимодействие и тяхната активност могат да бъдат само адмирирани – смятам, че те усилват ефективността на взаимодействие между българските общности в чужбина и българските институции.
Фокус: Като цяло очаквате ли да се запази диспропорции в различните държави по отношение на разкритите избирателни секции.
Антоанета Цонева: Не бих искала да правя необосновани предположения – нека да видим, как тези правила, които в момента трябва да се приведат в действие, какъв резултат ще произведат, за да не спекулираме с броя на секциите. В крайна сметка българските избиратели навсякъде имат равни права и аз пледирам за това за всеки един българин в чужбина да бъде направено възможното по един облекчен и достъпен за него начин да упражни своето право и да гласува за президент.
Фокус: Как промените ощетяват правата на българите с двойно гражданство?
Антоанета Цонева: Те не могат да се кандидатират за депутати например, защото има ограничение, че кандидат – депутат не може да бъде човек, който няма друго гражданство освен българско.
Фокус: Какви манипулации очаквате на вота зад граница?
Антоанета Цонева: Има конституционно решение, което бе свързано с гласуването в Турция, имаше разместване на мандати в резултат на това. Изборният кодекс е предвидил няколко стъпки за това да не се повторят свързани с предишните избори явления. Има строго изискване за това, как ще бъдат формирани секционните комисии, как навсякъде ще има представител на държавата. Това ще бъде осигурено. От друга страна има указания по какъв начин ще бъдат изпратени резултатите и после самите изборни книжа от чужбина в България. Направени са стъпки в посока на превенцията, остава да видим по какъв начин българските институции ще могат да приложат тези норми за гарантиране на нормални условия за протичане на изборите в чужбина.
Фокус: Като цяло ограничено ли е избирателното право на българите зад граница по сега действащия кодекс или напротив – разширено?
Антоанета Цонева: По отношение на президентските избори разлика няма, но българите в чужбина не могат да гласуват с преференция за парламентарни избори. Тоест те там гласуват само за партии и не могат да посочват предпочитан кандидат. В този смисъл те са неравнопоставени с българите, които са тук. Освен това има и друго. Не е решен въпросът, който те продължават да поставят – за избирателен район или райони в чужбина, за да излъчват свои представители в парламента. В момента нямаме район чужбина и гласовете на българите в чужбина се разпределят към други избирателни райони в страната. Един от фундаменталните въпроси на избирателното законодателство, това как ще изглеждат избирателните райони, дали няма да се променят техните граници и принципите им на формиране изобщо не се постави сериозно на обсъждане при правенето на новия кодекс. Ние имаме избирателни райони в България, които се различават по брой на населението в пъти. Това поражда диспропорция в регионалното представителство на съответните партии. Гласът на един избирател не тежи по един и същ начин в различните райони. Това са много сериозни проблеми, които не са решени. Когато се обсъждаше кодексът се каза – чакайте да видим как ще протече преброяването, защото знаете, че нашите избирателни райони съвпадат с областите и какво население съответно има в даден избирателен район. Броят на населението има ключово значение за разпределението на мандатите по райони при провеждането на парламентарни избори. ЦИК определя броя на мандатите за всеки МИР въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението. Единната норма на представителство се образува като се раздели броят на населението на 240 – колкото са депутатите. Броят на мандатите в един МИР, колкото и малко да е неговото население, не могат да бъдат под 4. Днес е видно, че Видин няма достатъчно население за 4 мандата, а Варна има за повече от 14. Така или иначе дебатът за нови избирателни райони се отложи за след тези избори. Ако този разговор действително започне – каквото заявление имаше от управляващото мнозинство, че след президентските избори, ще се отвори този дебат за нови избирателни райони, за техните граници, за броя на избирателите в тях, тогава ще трябва да се обсъжда и възможността да има район – чужбина, от където българите да могат да излъчват свои представители, както е в законодателствата на много страни. Диаспората има свои представители в парламента.
Фокус: След като мина преброяването защо, според вас, не бяха изчистени фантомите от избирателните списъци и до каква степен продължава да стои този въпрос за предстоящите избори?
Антоанета Цонева: И за предстоящите местни, и за президентските избори въпросът стои с изключителна острота, защото кодексът не решава този проблем. Така наречените фантоми или „мъртви души” в списъците на практика са хора, които не са в страната. Те трайно са напуснали България, работят в чужбина, емигрирали са, учат навън. Има и хора, които са починали. Те не са значителен брой, но има и такава група, но техните смъртни актове не са пристигнали от чужбина и не са отразени, съответно, в регистрите на населението – базата, на които се съставят избирателните списъци.
Не е възможно ние като население да сме 7 364 570 – това са българите, които живеят тук, а пък в избирателните списъци 2009 година за парламентарни избори – да сме 7 129 965 души. Не може да се изравнява броя на избирателите с броя на населението, защото ние имаме около 1 млн. 230 хил. хора под 18 години. Ако извадим тези, които са под 18 години ще видите, че се получава, че не би могло, в избирателните списъци да има повече от 6 млн. души.
Само че, те не са толкова. Те са с 1 милион повече. Това е проблем, който не е решен, защото ние нямаме процедура за регистрация на избирателите, ние нямаме избирателен регистър, нямаме активна регистрация, тоест всеки да заявява желанието си да гласува. По тази причина този проблем е безсмъртен. 20 години, откакто се правят избори в България се говори постоянно за това, но в същото време, когато се правеше новия изборен кодекс тази уредба изобщо не беше променена. Запазени са абсолютно същите условия, каквито бяха и преди – ГРАО съставя списъци и на базата на това всички, родени над 18 години, които имат постоянен адрес попадат в списъците. Регистърът на избирателите, неговата актуалност, е с изключително значение по отношение на честността на изборния процес. Първо, защото може недобросъвестни, корумпирани секционни избирателни комисии да произведат гласуване, което не е истинско, ако те имат информация за личните данни на избирател, който не е в страната биха могли да произведат гласуване, което е манипулация на практика, да пуснат бюлетина вместо него.
Второ, какво правим с избирателната активност. Как я измерваме при положение, че ние не знаем точно колко са избирателите. Защото за президентски избори избирателната активност има значение. Ако някой на първи тур спечели повече от 50% той не се счита за избран, ако не са гласували повече от половината от избирателите и отива на втори тур, а как знаем колко е повече от половината като не знаем каква е базата. Така че тук има много сериозен проблем, който не е намерил своето решение и няма и да го намери. Директорът на ГРАО каза, че списъците ще бъдат изготвени по реда, по който са били до този момент, защото такива са изискванията на закона.
Има обаче и изискване от списъците да се заличават имената на гражданите, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии е неизпълнимо на практика. Предвижда се заличаването да става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от МВР. Външно министерство пък следва да предоставя на ГРАО данни за автоматизираното заличаване на тези лицата от списъците. Добре, обаче няма достатъчно данни за това, кой къде е и кога е напуснал страната. Тоест, ние имаме някакви норми, които са мъртви и те не водят до никакъв резултат. Говорих с едни мои приятели в чужбина те искаха да проверят дали техните имена са извадени от списъците, сега има една добра възможност това да се случи, защото за пръв път избирателните списъци без личните данни и без адресите ще бъдат публикувани на сайтовете на общините. Има краен срок за това да бъде направено – до 12 септември. Общините ще обявят на своите сайтове избирателните списъци с имената на избирателите и номерата на секциите – така че всеки би могъл да провери дали е в този списък и респективно да има възможността да подаде заявление да го премахнат, защото той не е в страната практически. Самият факт, че избирателните списъци изглеждат по този начин означава, че не се заличават тези хора, които трайно не са в страната.
Фокус: Значи, стига човек да се обади, хората, които живеят в чужбина могат да бъдат извадени от списъците, така ли?
Антоанета Цонева: Не мога да се ангажирам с това дали ще бъдат извадени, но във всички случаи, те могат поне да установят, дали това е така – дали са в списъците. Именно през такава активност, може да се разбере колко такива хора са вътре, а не би трябвало да са там.
Разбира се всеки би могъл да проверява къде ще гласува, както и преди на сайта на ЦИК чрез въвеждане на своето ЕГН. Сега ще има възможност да се проверява и по телефона.
Фокус: И за вашата платформа да ни кажете, която ще следи честността на изборния процес?
Антоанета Цонева: В момента ентусиазирано и с доброволния труд на отдадени на каузата хора се опитваме да организираме стартирането на интернет платформа, представляваща карта, на която ще се отбелязват изпратените от гражданите сигнали, свързани с нарушения на изборния процес. Платформата ще се нарича „За честни избори”, по света е известна като „Ушахиди”.
Ушахиди, в превод от суахили думата означава „свидетелство”, е създадена през 2007г. от група доброволци в Кения. По това време страната влиза в криза след президентските избори, които опозицията твърдо оспорва. Основната идея на програмата е да се превърне във свидетелство от „първа ръка” на подаваните от обикновени граждани сигнали за насилие в страната. Чрез събирането на тези сигнали (с открита безплатна линия за телефонни съобщения, а също и през различните социални мрежи в интернет), на интернет страницата на Ушахиди е създадена „карта на насилието”, която да информира обществото за потенциално опасните зони, къде има изпаднали в беда хора, от какво имат нужда те и т.н. Тъй като програмата, която се изисква за функционирането на «ушахиди» е напълно безплатна, в последните години тя се превръща в много силен инструмент за оказване на обществен натиск . Нещо повече – след земетресението в Хаити международни спасителни и хуманитарни операции, започват да използват програмата ,създадена и поддържана от доброволци, за да получават по-пълна и надеждна информация, на базата на която да помагат на местното население по най-добрия възможен начин. В Либия ООН използва информацията, събирана и обработвана от доброволци, за да насочва ефективно хуманитарната помощ, която изпраща за бунтовниците и пострадалото население в страната.
Kазахме си – щом може в Африка, значи може и в България, трябва да го направим. След стартирането на проекта всеки ще може от мобилния си телефон да изпрати снимка, текст, през „Фейсбук” и през „Туитър” и през имейл също ще може да се изпраща информация за това, какво вижда наблюдателят и какво се случва около него. И така на картата на България в определена точка, където е маркирано наличието на проблем, ще можете да отворите текстови съобщения или снимки. Това става в реално време, едновременно от различни места и е абсолютно достъпно за всички, които са загрижени за честността на процеса. Това е система, която може да се използва от наблюдателите на изборите, от застъпниците, от гражданските мрежи, които ще наблюдават изборния процес, за да може да се събира такава информация. Тя от своя страна ще бъде достъпна за медиите, които ще могат да отидат на място и да проверят какво се случва и да направят допълнителни разследвания. В момента се разработват нейните приложения на български език, за да може тя да бъде удобна за използване от гражданите.
Десислава АНТОВА
Loading ...
