Турското външно министерство осъди остро приетата от българския парламента декларация, с която София призна „масовото изтребление“ на арменци, и обяви, че тя ще се отрази негативно на двустранните отношения.

„Решението, прието от българския парламент на 24 април 2015 г. във връзка със събитията от 1915 г, по инициатива на ултранационалистическата, ксенофобска, расистка партия „Атака“, която също е против евроатлантическите ценности, показва антагонистично отношение към Турция. Турция отхвърля тази клевета срещу своята история“, посочва турското външно министерство на интернет страницата си.

Според Анкара българският парламент е бил взет за заложник от „екстремистките елементи в него и пренебрегна хуманитарните и конкретни инициативи, които Турция е предприела по този исторически въпрос“.

„Няма съмнение, че това решение ще се отрази негативно на отношенията между Турция и България“, отбелязва турското външно министерство.

Анкара вече привика за обяснение по въпроса българския посланик Красимир Тулечки.
По време на разговора Тулечки е заявил, че декларацията не е насочена срещу съвременна Турция и подчертал искането за развитие на двустранните отношения на равноправна основа във всички области от взаимен интерес и ще работи последователно за изпълнението на тази цел.

В петък парламентът прие внесеното от „Атака“ проекторешение за признаване геноцида над арменците (1915-1922 г.) в Османската империя, но в редактиран вариант, в който международно употребяваното понятие „геноцид“ бе заместено с българското словосъчетание „масово изтребление“.

За да настоява за тази езикова поправка, в парламента дойде и лично министър-председателят Бойко Борисов.

Премиерът обясни в типичния си стил, че „винаги в ГЕРБ сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми, те направиха жестове сега към нас с износа на месо, където контрасанкциите от Русия ни удариха много“.

Той заяви още, че се надява на ясно разграничение между Османската империя и сегашна Турция, както и че правителството в Анкара ще отчете безспорния исторически факт за тогавашното избиване на хора.

През годините „Атака“ многократно предлага подобно решение, но досега то винаги бе отхвърляно почти без обсъждане.