Политическият пейзаж след местните избори остава почти непроменен – ГЕРБ и Реформаторският блок (РБ) бележат лек ръст, лек спад има при Патриотичния фронт (ПФ) и по-значителен при БСП и „Атака“. Това показва регулярното национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено в периода 10 – 18 ноември сред 1100 пълнолетни граждани на страната.

Премиерът Бойко Борисов остава политическият лидер с най-висок рейтинг, а доверието към него като премиер е по-високо от това на самото правителство, докато ключови министри и политики губят подкрепа.

Доверието в Борисов нараства за петнадесети пореден месец, като достига 38.3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета – 24% доверие срещу 42% недоверие

Разликата в доверието към премиера и правителството се дължи основно на факта, че Борисов се оценява за действията си в качеството му на политически лидер. Като такъв, той няма конкуренция, поне не в настоящия момент. Кабинетът обаче се оценява през призмата на водените политики, а спрямо повечето от тях мнозинството граждани са силно критични, коментира „Алфа рисърч“.

Традиционно финансирана и традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър – Лиляна Павлова (36.5%). Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг.

Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат известни позитивни промени. Интересното тук е, че министрите Ивайло Калфин и Петър Москов се нареждат съответно на второ и трето място сред успешните членове на кабинета. Те са единствените с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа (по 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери, отбелязва „Алфа рисърч“.

Въвеждането на данък „обществено здраве” – една от най-оспорваните инициативи на министър Петър Москов – получава подкрепата на 53% от пълнолетните жители на страната.

Според 80% от анкетираните на местните избори ГЕРБ е увеличил влиянието си в обществото. Според 29% Реформаторският блок също излиза от изборите с по-добри позиции.

Проучването установява обаче, че ДПС излиза от тези избори по-скоро като губеща влияние. „Интересното е, че ДПС, за която мнозина политици и анализатори сочеха, че ще е големият печеливш от местните избори, започва да губи ореола си на „силна партия“ (48% я виждат като губеща влияние, срещу едва 8 на сто, оценяващи я като по-силна)“, коментират от „Алфа Рисърч“.

Изследването показва, че според общественото мнение малките нови играчи АБВ и „Движение 21″ са успели по-успешно от ДПС да увеличат собствената си тежест.

Като основни губещи обаче се оценяват най-вече БСП и „Атака“. Според 77% влиянието на БСП сред избирателите спада, 80% твърдят същото за „Атака“.

Измежду партийните лидери, които подкрепят правителството, относително най-висок ръст е налице при Красимир Каракачанов (от 16.7% на 18.9%), малко по-слаб при Меглена Кунева и Георги Първанов. Спад се наблюдава единствено при Радан Кънев (от 13.3% на 11.8%).

За пореден път спада подкрепата при лидера на БСП Михаил Миков (до 13.2%). Председателят на ДПС Лютви Местан запазва 6.5% влияние, 90% от което идва от собствения му електорат, а рейтингът на Волен Сидеров спада двойно спрямо юни (от 9.5% на 4.8%).

Динамиката в рейтинга на политическите лидери е пряко свързана с представянето на техните партии на току-що отминалите местни избори, коментират социолозите. В обществените възприятия най-успешните партии са ГЕРБ и РБ.

Ръст в одобрението към президента

В сравнение с юни ръст от 4 на сто е налице и в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. Одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване, отчита „Алфа рисърч“.

Рейтингът на Борисов достига нивата от апогея му в миналия мандат

Електоралната мобилизация около местните избори, липсата на опозиционни лидери и относителната стабилност на България на фона на бежанската криза и атентатите в Европа водят до сериозен ръст в личния рейтинг на премиера Бойко Борисов (до 38%), който достига нивата от 2011 г. – последната силна година в предишния му мандат. С изключение на еврокомисаря Кристалина Георгиева Борисов е единственият български политик с по-високи положителни, отколкото отрицателни оценки.

Доброто представяне на партиите от управляващото мнозинство на местните избори води и до известен ръст в подкрепата за правителството (от 20% на 24%), но тя остава под сумата от електоралните резултати на коалиционните партньори, а същевременно негативните оценки за кабинета се запазват устойчиво високи (42%).

С най-висок рейтинг от министрите е Лиляна Павлова, но изненадващо на следващите места са колегите й от традиционно кризисните сектори на здравеопазването и социалната политика.

Безпрецедентно одобрение към Москов и Калфин

В центъра на обществения дебат през последните месеци заради започнали, макар и силно оспорвани, реформи застанаха пенсионната и здравната сфери. Вече наложилото се обществено разбиране, че промените в тези сектори не търпят отлагане, както и активността на съответните министри поставят здравеопазването и социалната сфери на второ и трето място сред направленията, в които хората виждат известен положителен напредък, коментира агенцията.

Въпреки разбираемия ръст на критиците или поддръжниците на статуквото (11% при Ивайло Калфин и 17% при Петър Москов) фактът, че и двамата министри удържат политиките си на реформи, им осигурява стабилна подкрепа (по 20 на сто). Подобна подкрепа за министри в невралгичните здравна и социална сфери „Алфа Рисърч“ не е регистрирала в нито един от предишните кабинети.

Румяна Бъчварова вече е сред най-критикуваните министри

Доста по-различна е ситуацията в сектори, където нито професионалните общности, нито гражданите са доволни от лъкатушещите реформи и ефективността на вложените публични средства. За близките няколко месеца, чиято динамика проучването обхваща, най-силна критика търпят образованието и вътрешния ред и сигурност. И при Тодор Танев, и при Румяна Бъчварова успоредно с неудовлетвореността от действията в съответните сфери нарастват и личните негативните оценки.

Почти всички останали ресори и правителствени политики се характеризират с високо равнище на неодобрение. Различни по характера си причини – начина на обсъждане на дадени законопроекти, проблеми в съответните сфери, или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри – образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова. Силно негативни са обществените реакции към протестите на полицаите и начина, по който се гарантира сигурността на гражданите.

Застаряващото население и оценките за състоянието на отделните сфери оказват решаващо влияние върху вижданията на анкетираните за приоритетите на финансиране чрез Бюджет 2016 – за социални плащания и пенсии (86%), здравеопазване (81%), образование (73%). Най-ниска е подкрепата за отделянето на повече пари от данъците за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%). Девет от десет анкетирани са срещу повишаването цените на винетките, сочи проучването на „Алфа рисърч“.