ФОБОСОФИЯТА НА ВСЕ-ОЩЕ ПРЕЗИДЕНТА

Дек. 30, 2016Анализи и коментари0

Д-р Георги Чалдъков

Държавите граничат една с друга, а Русия граничи с Бога.

Райнер Мария Рилке (1875-1926)

От философия – обичам мъдростта, стигнахме до фобософия – омраза, страх от мъдростта. Мото на настоящата статия може да е и част от „Скалата“ на Томас Елиът:

Къде и мъдростта, която загубихме в знанието?

Къде е знанието, което загубихме в информацията?

Keep smiling на американската култура, емотикон без заряд, стана патент и на българските политици, наричам ги „усмивковци“ – сервилното им поведение с евроатлантическите политици. И на върха на усмивковците – все-още президентът на България. Вижте кинетиката на лицето и тялото му при срещите му с тези политици и ще се убедите в това. Те говорят по-ясно от изречените от него думи: „Ние защитаваме европейските ценности, готови сме да кажем „не“ на Русия тогава, когато имаме съмнение, че правилата няма да се спазят, отстояваме общоевропейска позиция.“ На срещата на НАТО в Чикаго през май 2012 г. той казва: „Искам да градя доверие между България и огромния ни стратегически партньор САЩ.“ Прилагателни като „огромния“, адресирани сега за САЩ, напомнят за „великия“, адресирани преди за СССР.

Ако се направи честотен речник на думите, използвани от все-още президента, на първите места ще са „евроатлантически ценности“, „НАТО“ и „руска агресия“, изричани без мисъл за национално достойство и независимост. Господин Президент, „партньорство“, базирано на зависимост – преди от Москва, сега от Брюксел и Вашингтон – е васалитет, а не суверенитет.

Преди 2-3 дни в интервю за германски вестник все-още президентът пак бе верен на антируската си политика. И така демонстрира, че няма инстинкт за предчувствие за бъдещето на България.

За това на него и на другите post-truth политици* напомням част от „Дневник на писателя” на Ф.М. Достоевски: „Забележете още (това е много важно), че причината в случая е именно в това западноевропейско презрение към всичко, което носи името „славяни”. Тъй че българите можеш да ги попарваш с вряла вода като гнездата на дървеници по старческите одри! Та няма ли в това някакъв инстинкт, предчувствие някакво, че ако тия източни славянски племена се освободят, ще играят един ден огромна роля в новото бъдеще на човечеството, вместо заблудената стара цивилизация, че ще заемат нейното място? Но ето я Русия, тук явно се издига една съвсем нова идея за изкушение, гняв и почуда на всички, тук вече се издига знамето на бъдещето, а тъй като Русия не е „гнездо на дървеници”, а е гигант и сила, която не може да не се признае, и тъй като Русия също е славянска нация – как ли я мразят сега на Запад, ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда! Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!”