Д-р Георги Чалдъков
В „Атинското чудо“ е нарушено“ писах, че „Вместо война на думите, започна да се прилага война на оръжията.“
Също така се обърнах към „великите въоръжени политици“ с призива:
„Слушайте, не убивайте“:
„All we are saying is give peace a chance,
All we are saying is give peace a chance.“
John Lennon, Beatles
И към всеки Човек с императива:
„В случай на война, счупи стъклото“.
Сега пиша някои уроци за Мира – за стабилна стратегия за оцеляване, която описва как групи животни или човешки популации могат да изградят своя колективна полза в дългосрочен план.
В едно от публикуваните си „писма“, озаглавено „Думи, думи, думи“, големият преводач и журналист Димитри Иванов писа: „ХХI век започна с военен удар, аргументиран с клевета. Буш е знаел, че Ирак не притежава оръжия за масово поразяване. Генерал Дуайт Айзенхауер (президент на САЩ, 1953-1961) още навремето предупреди, че „военнопромишленият комплекс“ (сливането на икономически и военни интереси) застрашава САЩ“. В „Речник за някои думи в това писмо“ пише: „Pacta sunt servanda“ – латинска сентенция – „договорите се зачитат“.
Сега, във времето на газово-петролната цивилизация, несправедливостта цинично присъства в много области на живота. Университетската професорка Сара Броснан (от Катедра по антропология в град Атланта, щата Джорджия, САЩ) описва експериментите си с маймуните Нанси и Унни: “Нанси обича краставици и винаги ги изяжда, когато й даваме. Един ден обаче Унни получи грозде, което те двете обичат повече от краставиците, а на Нанси давахме само краставица. Тогава Нанси хвърли краставицата по нас и се отдалечи разгневена. Не ви ли прилича на някой, който и вие познавате? Хората също реагират с гняв, когато не се осъществяват очакванията им за справедливост.“ That’s not fair! (това не е честно!) – писа проф. Броснан.
„Тогава“, на въпрос на журналист “По кого ще хвърлите обувка?”, Неманя (Емир) Костурица отговори: „По Клинтън, защото бомбардира страната ми!” – 78 дни през 1999 г. След това запитах сръбски приятели и те ли ще направят като Костурица – всички ми отговориха „Да!“ Много малко български политици и интелектуалци реагираха по този начин – нито на президента Клинтън, нито на съветските танкове, когато влязоха в Будапеща (1956) и Прага (1968), нито на САЩ-та война във Виетнам (1955 – 1975), нито на войната на СССР (1979 – 1989) и на САЩ (2001 – 2021) в Афганистан. През периода на съветското присъствие, САЩ финансираха и въоръжаваха Афганистан – сега правят същото с Украйна.
Максимата на „великите въоръжени политици“ е Might is right (в силата е правото). Противоположно на Might is right и на „зъб за зъб, око за око“, tit-for-tat, наричана още „затворническа дилема“ (prisoner’s dilemma), е много ефективна стратегия в теория на играта – и на войната (?). Реципрочността е основа на тази стратегия: Човек първо избира да сътрудничи със своя противник и след това реагира на решенията му. От нея двете страни могат да спечелят (win-win strategy). Това е „взаимно печеливша стратегия“ – двете страни получават приблизително еднакво от исканията си. Защото се съгласяват да действат както в свой интерес, така и в интерес на другата страна. Основата на всяка печеливша стратегия е, че компромисът и сътрудничеството трябва да бъдат поне толкова важни, колкото конкуренцията.
Чрез компютърен турнир, в който участниците са инструктирани да създават програми за оптимална стратегия за оцеляване, е потвърдено, че стратегията tit-for-tat е най-ефективна. Тя е противоположна на стратегията „печалба-загуба“ (win-lose strategy). При избора на която едната страна не приема компромисът и сътрудничеството на другата.*
В случая с Украйна–Русия (всъщност с Русия–САЩ), справедливо е да се прилага „взаимно печеливша стратегия“. Например, НАТО, ЕС, САЩ и Русия да помогнат да се повиши стандарта и качеството на живот на украинците и да демилитаризират Украйна.
Да им напомним: основата на всяка печеливша стратегия е, че компромисът и сътрудничеството са толкова важни, колкото конкуренцията. Смирете се и се преклонете пред паметта на убитите! И пред живота на новородените! Спрете геополитическата си надпревара! Чуйте Ф.М. Достоевски: „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората.“
Тогава, най-хубавото предстои – Мирът.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Повече е написано в книгата „The Evolution of Cooperation“ на Робърт Акселрод – професор по политически науки. И в статията на Lorens A. Imhof, Drew Fudenberg, Martin. A. Novak. Tit-for-tat or Win-stay, Lose-shift?, публикувана в Journal of Theoretical Biology 2007; 247(3):574-580. Вижте още:
https://www.quantamagazine.org/game-theory-explains-how-cooperation-evolved-20150212/
https://lawrules.wordpress.com/2011/09/05/the-axelrod-tournaments/
