Д-р Георги Чалдъков

Ако сте единни, никой не може да ви победи, ако се разделите, един по един всеки ще ви пречупи.  – от легендата за кан Кубрат, снопа пръчки и  синовете му Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек

  Без да се интересуват, че през 2019 г. английското седмично списание The Economist публикува статия на учени от Университета на Пенсилвания в САЩ, в която пише: „Най-тъжното място в света по доходи на човек е България.“ (The saddest place in the world, relative to its income per person, is Bulgaria).

   „Напълни се земята на България със злодейства.“ (Битие 6:11, перифраза),

защото „Хората се обединяват от правото на открита нечестност.“ (ФМ Достоевски). И така „в България нищо не можеш да определиш като много неприлично, защото винаги може се случи нещо още по-неприлично.“ (професор д-р Коста Костов – бургазлия, мой ученик и приятел). И залинява страната ни от юпита-пришълци – правят по щатски каквото си щат, сащисват обществото и държавата.

        Cui bono? (кой има полза от това?) e въпрос на големия римския държавник, писател  и юрист Цицерон, с който се изразява мнението, че при едно престъпление съмнението пада по-скоро върху този, който има най-много полза от това. (Според Цицерон „Народ е обединение от много хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси. Първопричината за това обединяване е не толкова тяхната слабост, колкото вродената им способност да живеят съвместно“, но не в днешна България.)

Политици, журналисти, социолози и политолози денонощно повтарят конюнктурни новини, възгледи и идеи. Некоалиционните императиви са базирани повече ad hominem, отколкото на познания, разум и ценности. Например, промени в Конституцията – съдебна система, пълномощия на президента, наказания за насилие в „интимни връзки“, право да бъдат на държавни постове българи с двойно гражданство, мандати на кметове и 24 май, не 3 март, да е национален празник.

Без да се интересуват, че през 2019 г. английското седмично списание The Economist публикува статия на учени от Университета на Пенсилвания в САЩ, в която пише: „Най-тъжното място в света по доходи на човек е България.“ (The saddest place in the world, relative to its income per person, is Bulgaria).

        Без да чуват „песента на козата“  – трагедията (tragoidia) в  образованието, здравеопазването и демографията (гръцки, tragos – коза, aeidein – пея). Инверсна йерархия на национални ценности. За целта се изполват различни методи за когнитивно манипулиране, например „Прозореца на Овертон“ (на името на неговия създател – американския социолог Джоузеф Овертон). През него се вижда как „немислими“ за обществото идеи, след верига манипулативни техники достигат до стадий „актуална политика”, която „демократично“ се обсъжда и впоследствие се превръща в закони. Накратко, чрез промиване на мозъци до узаконяване на суперлиберални и русофобски идеологии – по “2023. Big Brother is watching you”.

Промиването на мозъци (brainwashing), наричано още управление на съзнанието (mind control), се осъществява чрез мозъчните огледални неврони, които се активират не само, когато човек извършва някакво действие, но и когато гледа друг човек да изпълнява това действие.  Мозъчните огледала имитират, възпроизвеждат действията на другите. Така се постига „промяна на рамката“ (reframing) за оценяване на събития и личности. В зависимост от това от кой „прозорец“ гледаме се оформят групи от хора с различни мнения за едни и същи събития и с различни оценки за едни и същи личности. Настъпват поведенчески и когнитивни нарушения, като недостиг на  емпатия  и на (сократова) енкратия (морална устойчивост)  – „война на всички срещу всички“ (bellum omnium contra omnes).

В преодоляването на такава война, преди 50-60 години се включи и невро-лингвистичното програмиране (Neuro-Linguistic Programming) – един доста критикуван психотерапевтичен подход. Все пак, преди повече от 100 години Зигмунд Фройд описва психозащитна реакция, която нарече Verschiebung (преместване): А + ВХ → АХ + В

човек (B), който не може да се справи с проблеми, например, идващи от негови колеги, съпруга и/или началници, подсъзнателно натрупва агресия (X), която впоследствие насочва върху избран от него субект (A).

Забравили  завета на кан Кубрат „ако сте единни, никой не може да ви победи“, синдромът на придобита единена недостатъчност (СПЕН) хронифицира. Ставаме Ф-Ф (фобо-филско) общество: това, което възмущава едни, възхищава други, често базирано на геополитическата конюнктура. Например, през 1941 г. България се присъедини към силната тогава Германия. Ето част от речта на председателя на Народното събрание: „Ние българите формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците и техният съюзник Япония.“ Сега това звучи така: „Ние, българските политици, формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни евроатлантически приятели.“  А „с нашите сърдечни български приятели“ кога ще се разберете?

С надежда да спре агресивният диалог между  „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, ето един пример за подражание: преди няколко години в Румъния премиерът Виктор Понта заяви, че той и президентът Траян Бъсеску са подписали споразумение за сътрудничество – въпреки че преди изборите Бъсеску нарече Понта „прасе“ и „маниакален лъжец“, сега Понта каза: „Няма да се наричаме взаимно с други имена и няма да използваме сравнения от животинското царство“.

        Las dos Españas (Двете Испании) e фраза от поемата “Поговорки и песни” на Антонио Мачадо. Тя отразява „загиващата” и „събуждащата се” Испания, противопоставянето на монархичното и демократичното мислене на испанците в началото на XX век, което по-късно се превърна в Гражданска война (1936-1939). Дори двама братя, поетите Антонио Мачадо и Мануел Мачадо, са разделени – Антонио поддържа републиканците, Мануел – националистите на Франко.

Ние отдавна живеем в „Двете Българии“.  Любомъдри читателю, никой не знае колко години ще продължава Б-Б (българо-българската) война. Защото в мозъчните огледала продължават да се отразяват моделите на дебелизация и дебилизация – мечтата на политиците да стават по-лесно избираеми.

Ако се изпълнява, „Съединението прави силата“  е много ценно – макар и вносно, белгийско – лекарство за преодоляване на разединението, но лекарството не действа без прошка, смирение и „промяна на мисленето“ (гръцки – metanoia) на Двете Българии. Целият девиз гласи: „Съединението прави силата, а силата ражда независимостта.“, но „независимостта“ липсва пред и в Народното събрание. Вероятността целия девиз да се осъществи е трудно да се прогнозира. Една от причините – може би най-важната – е, че България е единствената източноевропейска страна, която не се лустрира – не се прочисти от комунистическите травми и така имахме коалиция между БСП и СДС, след това премиер-комунист, премиер-цар и президент-комунист и то 2 х 5 години. Сега имаме Proviotic на един канадско-български бизнесмен, който всъщност се оказа Pronecrotic в българската политика. No absolvо te (не се оневинявайте), както писах в „Поколение N – родени за номенклатурчици“.  Въпреки, че има „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“, приет от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г.

„Тогава“,  римлянинът Гай Петроний  (75–20 пр. Хр.) казва: „Хората искат да бъдат заблуждавани, оставете ги да бъдат заблуждавани“ (Populus vult decipi, ergo decipiatur).

НЕ, бъпгарите НЕ искаме да бъдем заблуждавани! Затова, нека политиците се съсредоточат върху нещо наистина ползотворно – единение за доброто на България. Иначе онези, които алчнеят, лъжат и крадат, ще продължават да управляват тези, които създават  просвещение, наука и изкуство. Другото е „нищо и после нищо, и нищо, и после нищо“ (nada y pues nada y nada y pues nada). Тоест, неоконституционна ротационна некоалиция.

Все пак, тези дни най-после имаме прояви на колективна емпатия за „стоп на насилието“ и  за съдебна справедливост. Безпокоя се, че некоалицията ще ги използва да угоди на един урсус (лош) човек в Брюксел и ще ратифицира Истанбулската конвенция без да пита Народа, Светия Синод на Българската Православна Църква и Конституционния съд. И, че може да се  появи българското  #MeToo движение.

Тъжен послеслов

И синовете му се скарали кой да седне на бащиния трон.

– По старшинство на мен се пада – казал Батбаян.

– Това няма да го бъде, ти да ни командваш – рекли четиримата му

горди братя.

– Аз оставам тук, на бащината си земя – казал Батбаян.

– Аз поемам на север – казал Котраг.

– Аз на юг – казал Аспарух.

– Тогава аз тръгвам на запад – казал Кубер.

– Аз идвам с тебе, бате – казал Алцек. И поели в четирите посоки на

света.

Оптимистичен послеслов

Едно дете ми каза: “Васил Левски е бил герой. Той се е борил за нашата свобода. Свобода е никой лош да не ни бие.” Докато има такива деца и няма такива 45 + 33 политици, ще я има „Едната, родната България“.

И още, „Вече сме на първо място в света! 20 години труд, 20 години преподаване, 20 години Международна олимпиада по лингвистика и най-накрая България е на първо място по брой златни медали за всички времена!“ – писа един от Учителите на нашите млади олимпийци.