1244_20170411

ФИЛАНТРОПИ И КРАЛЕ

 

 

Д-р Георги Чалдъков

 

Нещата, които даваш на други, ти продължаваш да ги притежаваш.

Джон Макрей, канадски лекар, поет и герой от Първата световна война

 

„Богатство е не да имаш, а да даваш“ – е казвал шведският изобретател, химик и индустриалец Алфред Нобел. Той многократно е доказвал тази своя житейска максима, на върха на която е създадената през 1895 г. фондация, в която влага голяма част от огромното си богатство. Дейността на Нобеловата фондация започва през 1901 г. – всяка година се присъждат награди по един милион долара на учен захимия, физика, физиология или медицина, литература и мир.

Един анекдот казва, че когато започнал да дарява, проблемите със здравето на Дейвид Рокфелер (1915-2017) престанали и той живее повече от 100 години. „Няма смисъл да получаваш,ако не може да споделяш“ казвал той. Рокфелер е сред милиардерите, положили „Клетва за дарение“ – възхитителна инициатива на Уорън Бъфет и Бил Гейтс за даряване на минимум 50 на сто от състоянието за „Добруване на човечеството в целия свят” – девизът на Фондация „Рокфелер”.

Сега в САЩ има много неправителствени организации, една от тях е  „Тръст за американско здраве“ – субсидира се от богати американци и работи за проекта„По-здрава Америка“. Точно „По-здрава България“ (а не Костовата „Бъдеще за България“)е спешно необходима на нас, българите. (Други автори са писали за президентската „Българска коледа“.)

В България „богат и филантроп” звучи като „арменец-миньор” в старите вицове.Малко са фондациите на съвременни богати българи, които подкрепят науката, образованието, изкуството, здравето и спорта. Лъчезарни примери за това са проф. Минко Балкански, Райна Кабаиванска, Димитър Бербатов, Стилян Петров и Енчо Керязов.Те са примери за подражание, образци за благотворителност –филантропия (човеколюбие) в действие.

Обаче „тук не знам какво правят хората с парите си. Има много хора с пари, много богати хора, но какво правятс парите си?Питайте ги! Аз се чудя” – каза проф. Минко Балкански.И още, Д като Доброта, като Дядо Добри (Добри Д. Добрев)– светла му памет, пример за беден и филантроп.

Имало е много богати и много човеколюбиви българи и през  XIX и XX  век – Евлогии Христо Георгиеви даряват земята си и 6 милиона лева за “въздигането зданието на първий български университет”в София; „Фонд на

д-р Петра Берона“ – за Българската мъжка гимназия в Одрин;  Димитър Ценов дарява 60 милиона лева за създаването на Висше търговско училище в Свищов; Александър Георгиев – Коджакафалията, Аврам Чальовскии Иван и Ганка Хаджипетрови даряват имотите си на беднитев Бургас.

През 1911 г. Александър Георгиев – Коджакафалията завещава на общината в Бургасвсичките си имоти, които днес се равняват на повече от един милиард лева–да се развие градът и да се помогне на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

През 1921 г. е създадена Индустриална къща „Аврам Чальовски“ в Бургас -на не я принадлежи и фабрика за олио, халва и шоколад Благородният индустриалец е помагал много на работниците си. (От тази му щедрост аз като дете най-много се радвах на шоколадите, които ми носеха дядо и вуйчо ми.)В  завещанието си той написал: „Отпускам сумата 10,000,000 (десет милиона) лева, която да послужи за образуване – учредяване на фондация на мое име, за вечни времена, като приходите от лихвите се употребят за подпомагане на бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства. Опрощавам дълговете на всички длъжници в родното ми село Галичник, които по една или друга причина неса могли да ми се издължат. Също опрощавам вземането на всички работници в софийската и бургаската фабрики,които не са могли да се издължат, докато съм бил жив.“

По всичко,  което са правили тези български човеколюбци, се разбира, че те са споделяли парадигмата на Алферд Нобел, Джон Макрей, Дейвид Рокфелер,Уорън Бъфет и Бил Гейтс.

Но не и един крал, който  написа книга „Една цел – кралството“ и я представи пред своите лакеи. Реално това е „Eднацел – имотите.Предговорът КК“.През 1990 г. КК  го интервюира и кралят каза категорично, че няма никакви претенции за имотите си. Сега той ще съди кралството в Страсбург.Потвърждавайки, че не може да укроти алчността си към имоти. Нещо като „Заменям кралство за имоти“ – перифраза на „Заменям кралство за кон“ на английския крал Ричард III, изречено в едноименната пиеса на Шекспир. (Крал Ричард ІІІ не е спирал алчността си към власт – описван е като „един от най-лошите английски монарси, узурпатор, който издава заповеди за убийства на хора“.)

Нашият крал е достигнал point of no return – освен да се върне оттам, откъдето е дошъл!O tempora, o mores – един лакей коментира „огорченията“ на краля така:“Комбинация от неграмотност, завист, алчност и парвенющина днес чука на вратата на този парк и на този дворец“.

  • Кой е алчен – „комбинацията на лакея“ или кралят?
  • Краляте алчен.* Затова той никога няма да бъденаричан„Бащата на

България“, както Александър Георгиев – Коджакафалията– „Бащата на Бургас“.(Освен от един краледворец, който каза, че времето на краля е „втория златен век на България“.)

_________________________________________________________

*Като в приказката „Новите дрехи на царя“ на Ханс Кристиан Андерсен:

– Гледайте, гледайте, цярят е съвсем гол! – извика изведнъж едно дете.

– Господи, чувате ли какво казва невинното дете! – рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.

– Да, да, царят е съвсем гол! – извика най-сетне целият народ.

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *