Високопоставени руски и американски представители, сред които специалният пратеник на САЩ Джаред Къшнър, са водили разговори за привличането на американски инвеститор към газопроводите „Северен поток“, които доставяха газ за Германия преди нахлуването на Русия в Украйна. Това разкриха пред „Ройтерс“ петима души, запознати със ситуацията.

В разговорите са участвали Кирил Дмитриев – близък съветник на руския президент Владимир Путин, и Къшнър – зетят на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Къшнър, който се опитва да посредничи за примирие между Русия и Украйна, разглежда правенето на бизнес като ключов елемент за възстановяването на мира. Подобна сделка би позволила на американски инвеститори да печелят от енергийните доставки за Европа, след като войната приключи.

Дмитриев и Къшнър са се срещали в Москва и Ню Йорк през последните седмици. Не е ясно до каква степен са обсъждали „Северен поток“ по време на тези срещи, но темата остава в дневния ред, заявиха двама от източниците.

„Всички сделки ще трябва да бъдат договорени от Русия с DFC (Американската корпорация за международно финансиране на развитието) и Министерството на финансите и трябва да са в полза на американските данъкоплатци и компании“, посочи представител на Белия дом, попитан за разговорите относно газопроводите.

„Напоследък не е имало разговори за „Северен поток“, заяви представителят.

Дмитриев, който води кампания за възобновяване на продажбите на руски газ за Германия, миналия месец се е срещнал с представители на американските министерства на енергетиката и финансите, за да обсъди потенциални енергийни инициативи между САЩ и Русия.

Остава неясно доколко Вашингтон е заинтересован от възобновяването на доставките на руски газ за Германия, която е най-големият потребител на енергия в Европа.

Лавров: САЩ се стремят да поемат контрол над „Северен поток“

Той не представя доказателства за твърденията си

Американски представител заяви, че предвид препятствията подобна сделка е малко вероятна в средносрочен план. Газопроводите „Северен поток“ са под санкции на САЩ и ЕС, което прави всяко възобновяване на работата им незаконно.

Тръмп би могъл да отмени или смекчи американските санкции, но ако демократите спечелят контрола над Конгреса на междинните избори следващия месец, това би станало по-трудно.

Германия и други европейски държави, които харчат милиарди евро за възстановяване на военния си потенциал, за да се защитят от Русия, биха се противопоставили категорично на повторното отваряне на „Северен поток“.

Говорителка на германското министерство на икономиката и енергетиката заяви, че „Северен поток“ и руският газ са под санкции в Европа и че Германия е намерила алтернативи. Тя посочи, че всяко възобновяване на работата на газопроводите изисква одобрение от правителството и че подобно развитие не е желано.

Преди руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Германия е купувала повече от половината си газ от Русия чрез двата газопровода „Северен поток“. Те бяха изведени от експлоатация, след като Москва ограничи доставките за Европа, а през септември 2022 г. бяха взривени при серия подводни експлозии.

Разговорите между Москва и Вашингтон се провеждат на фона на дълбокото европейско недоверие към мотивите на Русия.

По-рано тази година ръководителите на пет европейски разузнавателни служби съобщиха, че Русия не иска войната да приключи бързо и използва разговорите със САЩ, за да прокарва вместо това бизнес сделки.

Отношенията между Русия и Германия, която е сред най-големите доставчици на военна помощ за Украйна, спаднаха до най-ниското си ниво, като представители в Берлин обвиняват Русия в провеждането на системна кампания от хибридни атаки.

Някои германски депутати твърдят, че бизнес сделките биха укрепили Москва, докато тя продължава войната с Украйна.

„Това заплашва да се превърне в мръсна сделка, която ще струва скъпо на Европа“, предупреди Михаел Келнер, депутат, който отговаряше за германската енергийна политика след началото на руското нахлуване в Украйна.

Случаят със „Северен поток“ показал на Путин, че САЩ държат Германия под окупация

Руският лидер отхвърли като „пълна глупост“ версията, че проукраинска група стои зад атентата

„Американците и руснаците ще си поделят печалбите“, изтъкна той.

Докато управляващата коалиция в Германия се противопоставя на възобновяването на газопровода, „Алтернатива за Германия“ (АзГ) – най-популярната политическа партия в страната, иска това да се случи.

В началото на следващата година Дмитриев ще се срещне с ръководството на АзГ, за да обсъди повторното продаване на руски газ на Германия.

Но продажбата на собствеността върху компанията, която контролира газопроводите „Северен поток“, на американски инвеститор или възобновяването на доставките на руски газ са изправени пред редица препятствия.

Компанията е 51% собственост на руския енергиен гигант „Газпром“, като други 31% са разделени между две германски дружества, а останалите дялове са притежание на френска и нидерландска компания.

Двата германски акционера се стремят да запазят дяловете си, за да запазят германското влияние, в случай че „Газпром“ продаде своя дял, обясни друг източник.

Дни след срещите в Москва Къшнър заяви в Киев, че е разговарял с европейски партньори за това как войната е повишила цените на енергията, като е подкрепил идеята за „споразумения за просперитет“, които да насърчават мира и да дадат на „лидерите нещо, към което да се стремят“.

Въпреки че сделка за газа би зарадвала Кремъл, тя би разделила общественото мнение в Германия, където има разногласия относно покупките на руска енергия, както и в Европа, където Полша и балтийските държави са особено уязвими спрямо Русия и отхвърлят енергийните връзки с нея.

Полското политическо ръководство следи разговорите за повторното отваряне на газопровода, но остава категорично против, заяви източник, запознат с позицията на правителството.

Къшнър и Дмитриев също така са обсъждали продажбата на група компании — от петролни рафинерии до бензиностанции в Европа и други части на света — които са собственост на руската енергийна компания „Лукойл“, заявиха други двама души, запознати с въпроса.

Според този план консорциум от федералната инвестиционна агенция DFC и инвеститори от Катар и Обединените арабски емирства ще купи активите, а американските власти ще отменят санкциите, обясниха източниците.

„По отношение на „Лукойл“ Стив (Уиткоф) и Джаред (Къшнър) работиха с DFC, за да договорят значително предварително плащане и дял от бъдещите печалби за Съединените щати“, заяви представител на Белия дом.