За хроничния недостиг на медицински сестри говорим от години. Дали се случва нещо в посока на разрешаване на този проблем? По-скоро не. Или мерки на хартия. На практика малко над нищо.

А че те са ни нужни е повече от ясно. И колко благородна е тази професия животът ни доказва ежедневно, понякога по най-жестокия начин.

Последният пример от АМ “ Тракия“, когато един млада медицинска сестра показа, че призванието е по-силно от всичко, показа ни величието на човешкия дух и какво значи жертвоготовност. Че човешкият живот е най-висша ценност. Че има хора с наистина големи сърца. За тези хора България трябва да се бори да останат тук.

Теодора Кирилова е на 37 години, медицинска сестра в Клиниката по гастроентерология на болница „Сърце и Мозък“- Бургас.

През 2012 година завършва висше медицинско образование със специалност „Акушерка“, а през 2014 година придобива магистърска степен по „Управление на здравните грижи“. През 2015 година заминава за Великобритания, където продължава професионалното си развитие, придобива допълнителни квалификации и до 2019 година работи в една от водещите инвитро клиники в Лондон.

От 2024 година е част от екипа на Клиниката по гастроентерология на болница „Сърце и Мозък“-Бургас, където ежедневно полага грижи за пациенти от града и региона.

В онази зловеща сутрин на АМ „Тракия“ Теодора помага на над 50 пострадали в продължение на повече от четири часа, с риск за собствения си живот.

На 10 ноември, около 7:15 часа сутринта, на път за работа, медицинската сестра Теодора Кирилова попада в тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“. Остава невредима благодарение на непознат мъж, който тича по аварийната лента и предупреждава приближаващите автомобили за опасността.

Щом успява безопасно да напусне колата си, Теодора взема личната си аптечка и тръгва към катастрофиралите автомобили. Сред смачканите превозни средства има блокирани пътници и хора, които викат за помощ. Спасителните екипи все още не са пристигнали.

Още в първите минути тя се свързва с д-р Ембие Азис, Главен Административен Директор на Българския Кардиологичен Институт, част от който е болница „Сърце и Мозък“ -Бургас. Д-р Азис започва да звъни на 112, ЦСМП Бургас, РЗИ Бургас и полицията, за да уведоми всички звена за инцидента и организира готовността на пет линейки с реанимационни екипи и необходимата апаратура, в очакване на официален сигнал от компетентните институции, съгласно установения протокол.

Сред първите, на които Теодора оказва помощ, е 37-годишен бургаски лекар, детски инфекционист. Открива го под средната мантинела с травми по главата и крайниците. Докато го превързва, разбира, че и той пътува към работа. Двамата не се познават, въпреки че са медицински специалисти от един град.

Теодора насочва хората с леки наранявания да се отдалечат от автомобилите, за да прецени кои се нуждаят от спешна намеса. Прави опит да помогне на мъж, блокиран в кабината на камион, но за изваждането му е необходима специализирана техника. Оказва помощ и на десетки пътници от катастрофирал автобус с травми и затруднено дишане.

Когато материалите от личната й аптечка свършват, тя продължава с аптечки от катастрофиралите автомобили. Сред най-тежките случаи, на които успява да помогне е мъж с дълбока рана на крака и обилна кръвозагуба, превързва го и с помощта на непознати млади мъже настанява в автомобил за транспортиране.

Междувременно хора непрекъснато я насочват към други пострадали. Успява да помогне и на тях.

С пристигането на линейките и полицията Теодора съдейства за извеждането на пострадалите и насочва екипите към най-тежките случаи. Смелата медицинска сестра остава на мястото на катастрофата до 11:30 часа и за повече от четири часа оказва помощ на над 50 души.

Медицинските знания й позволяват да помогне, но самообладанието и личният избор да остане въпреки риска за собствения си живот правят постъпката й изключителна.

Теодора е наистина ангел, защото без нея можеше да имаме повече жертви. Защото докато държавата мълчи и си прави пас, тихите герои действат. В името на живота.

Благодарим ти, Теодора, че те има!