Грипът вече е установен в България, а традиционният пик на заболеваемостта се очаква в края на януари и началото на февруари. В същото време недостигът на противогрипни ваксини поставя на изпитание родителите и личните лекари. Това заяви в интервю за News.bg бившият държавен главен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
Според доц. Кунчев грипните сезони следват сравнително устойчив календар. Макар да има изключения с ранни епидемии през декември или по-късни през март и април, в повечето години най-високата заболеваемост за страната се отчита в края на януари и началото на февруари, отчете експертът.
Без стрес и паника за децата: Започва имунизацията срещу грип с назална ваксина
Вие ще ваксинирате ли детето си?
Епидемията не започва едновременно навсякъде: обикновено обхваща първо отделни области, след което за около десет дни може да се разпространи в цялата страна, посочи той.
По думите му предвидимото време на поява на грипа обаче не означава предвидимо поведение на вируса. Грипът се изменя непрекъснато и почти всяка година поднася нови особености. Затова международната лабораторна мрежа под егидата на Световната здравна организация следи циркулиращите варианти и на тази основа се определя съставът на ваксините за следващия сезон.
Доц. Кунчев отчете, че сред най-значимите за хората са грипните вируси тип А и тип В.
Той посочи разновидностите A(H3N2) и A(H1N1), като очакването му е H3N2 да има водеща роля. Наблюденията от Азия и Австралия сочат активност на този вариант, а според разказаното от него в интервюто именно такъв щам вече е установен и от националната лаборатория по грип. Обичайно първите изолирани случаи у нас се появяват през октомври, през ноември зачестяват, а през декември циркулацията става по-широка, обясни бившият здравен инспектор.
Според него не съществува една-единствена граница на заболеваемост, валидна за всички области и седмици. Решенията се основават на математически модели и конкретните местни данни. Като ориентир доц. Кунчев даде стойности от порядъка на 130-160 заболели на 10 000 души за страната, а в отделни райони заболеваемостта може да достигне 300-500 на 10 000.
Той изтъкна, че в разгара на грипа се увеличават посещенията при личните лекари, изследванията, образната диагностика и болничните листове, докато самите медицински специалисти също могат да се разболеят.
Според него къде ще избухне първото огнище на грип, не може да се каже предварително. През различни години грипната вълна е започвала от големи градове като София и Пловдив, но и от южни и източни райони. Регистрирането на първи лабораторно потвърден случай в даден град не доказва, че заразата е тръгнала оттам: възможно е другаде вече да има неоткрити случаи, каза доц. Кунчев.
Той посочи, че острото начало е една от най-характерните особености на грипа. Докато риновирусните инфекции често протичат с хрема, леко неразположение и понякога без температура, грипът може да доведе за кратко време до силно главоболие, втрисане, отпадналост, болки в мускулите и ставите и невъзможност човек да извършва обичайните си дейности. Възможни са кашлица и чувствителност към светлина, отчете доц. Ангел Кунчев.
И внесе много важна яснота между група и коронавируса. Различаването от COVID-19 само по симптоми е по-трудно, тъй като респираторните вируси имат сходни прояви, отчете той.
Доц. Ангел Кунчев отбеляза, че коронавирусът продължава да циркулира в общественото пространство, макар значението му за здравната система да е намаляло спрямо пандемичните години. И уточни, че не е изключена появата на нови вариант, като последният такъв, който ни е „атакувал“ е „Омикрон“.
Кунчев обърна внимание на специфичните противовирусни препарати срещу грип, които имат най-голям ефект при ранно започване на лечение – особено в първите 24 часа след тяхното поставяне. Те действат пряко срещу грипния вирус, за разлика от средствата за облекчаване на температурата, кашлицата или главоболието. Симптоматичните лекарства могат да подобрят самочувствието, но не спират размножаването на вируса.
Той подчерта и нещо друго много важно – антибиотиците не лекуват грипа. Те имат място при доказана или сериозно подозирана бактериална инфекция, преценена от лекар. Подобно поведение допринася за антибиотичната резистентност и затруднява лечението на действителните бактериални инфекции, посочи доц. Кунчев.
Според него тогава, когато би могло да се предприеме употребата на антибиотик е при продължителната кашлица, промяната в характера ѝ, отделянето на храчки или болката в гърдите са повод за медицинска оценка, тъй като могат да насочат към усложнение, включително пневмония.
Доц. Ангел Кунчев сподели и друг голям проблем, като липсата на ваксини за децата в аптеките. Родители търсят както назални, така и инжекционни препарати, но невинаги ги намират, отчете той.
Грипна епидемия в Пловдив – 20% от учениците и учителите са болни
Учениците минават на онлайн обучение до 6 февруари
Доц. Кунчев добави, че противогрипните ваксини се произвеждат за конкретен сезон и конкретен състав от щамове. Поръчките се заявяват месеци предварително, често още през март и април, а неизползваните дози от миналата година не са подходящ заместител. Затова не съществува лесен резерв, от който да се попълват внезапно липсващи количества.
По думите му България е увеличавала поръчваните количества през последните години, но интересът на гражданите е нараснал още повече. Той припомни, че в други сезони е имало и неизползвани дози, които остават за сметка на доставчиците. При недостиг се търсят допълнителни количества от други европейски пазари, ако има наличности и е спазен регулаторният ред, но това е трудно, когато търсенето е високо в цяла Европа, посочи доц. Ангел Кунчев.
Той препоръча, за да има време за изграждане на защита, имунизацията с ваксини да се случи през октомври и ноември. Причината – антителата започват да се появяват след около седмица до десет дни, но за разгърнат имунен отговор са нужни приблизително три седмици. Ваксинация през декември или дори януари е възможна, но има риск срещата с вируса да настъпи, преди защитата да се е изградила, каза той.
Доц. Ангел Кунчев обясни и разликата между назалната и инжекционната ваксина. Назалната ваксина е жива атенюирана и се използва при подходящи здрави деца над двегодишна възраст. Тя не е подходяща за определени деца с имунен дефицит. Инжекционните противогрипни ваксини могат да се прилагат и в по-ранна детска възраст според съответните продуктови показания, поясни той.
По думите му предимство на назалното приложение е, че не изисква убождане и създава имунен отговор и на нивото на носната лигавица. Инжекционната ваксина стимулира системен имунен отговор, обясни бившият държавен главен здравен инспектор.
Наред с ваксините за грипа, доц. Ангел Кунчев обърна внимание, че коронавирусът например продължава да циркулира в общественото пространство
Кунчев предупреди, че грипът не е безобидно сезонно неразположение. Той даде оценка, че всяка година в България грипът допринася за смъртта на поне 1500-2000 души, предимно възрастни и хора с хронични заболявания. Според него усложненията често се отразяват в медицинската документация чрез основното заболяване или непосредствената причина за смърт, без грипът непременно да е посочен като първопричина.
Доц. Ангел Кунчев открои, че абсолютно всеки да може да развие тежки усложнения, като най-уязвими са хората над 65-годишна възраст, особено при придружаващи хронични заболявания, както и често боледуващите деца. И добави, че е виждал сериозни усложнения и при млади, привидно здрави хора, макар това да е по-рядко.
Сред основните му препоръки са имунизацията, особено на рисковите групи, ограничаването на близките контакти с видимо болни хора и оставането вкъщи при симптоми. При заболяване доц. Кунчев препоръча временно отделяне от останалите членове на семейството и използване на маска, за да се намали разпространението на капчици при кашляне и кихане.
Той акцентира още, че в грипния пик опашките пред лекарските кабинети също увеличават риска от предаване на инфекции. И бясни, че струпването на хора в коридорите е проблем както за пациентите с респираторни оплаквания, така и за тези, които са дошли по друг повод.
Доц. Ангел Кунчев коментира и инцидента с чума в Русия. Той успокои, че рискът от пренасяне на заразата към България е нисък.
Бившият държавен главен здравен инспектор подчерта, че информацията за конкретния случай е противоречива и не е потвърдена, затова не може да се приема за установен факт. Впоследствие доц. Кунчев обясни също разликите между бубонната форма на чумата, свързана с гризачи и бълхи, и много по-опасната белодробна форма, при която бързата медицинска реакция е решаваща.
Според него старите инфекциозни болести не са изчезнали завинаги. Маларията, туберкулозата и редица чревни инфекции могат да се разпространяват отново при благоприятни за тях условия – наличие на преносители, влошена хигиена, небезопасна вода и интензивни човешки контакти. „Ние забравяме заразните болести, но те не ни забравят“, предупреди доц. Кунчев.
Той засегна и случаите на ебола в ДР Конго, като цитира тревожни числа за заболели и починали и посочи, че рискът за Европа не е висок.
В заключение доц. Ангел Кунчев бе категоричен, че при едновременно или мащабно разпространение на тежки инфекции българската здравна система би се справила много трудно. Той припомни, че пандемията от COVID-19 е показала неподготвеност не само у нас, но и в богати европейски държави и САЩ.
Изводът от здравните кризи, според Кунчев, е необходимостта от стратегически запаси, надеждни доставки и възможност бързо да се пренасочва производството на ключови медицински продукти. Подготовката не се изчерпва с наличието на болнични легла: тя включва хора, оборудване, логистика и навременни решения. А най-добрата защита срещу сезонния грип остава съчетанието от превенция, разумно поведение при симптоми и навременна лекарска помощ, каза още бившият държавен главен здравен инспектор.
Дете с усложнения от грип е транспортирано с медицински хеликоптер от Ямбол до Пловдив
Първоначално то е транспортирано от Елхово до МБАЛ „Св. Пантелеймон“ с гърчове
