Предстоящият избор на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) е поставен пред необходимостта да покаже, че може да бъде проведен по правила, а не според предварително договорени сметки и мнозинства. Това заяви в интервю за News.bg съдия Атанаска Дишева, член на съдийската колегия на ВСС.

По думите ѝ направените промени в Закона за съдебната власт са по-скоро козметични и предстои да се види доколко те ще дадат резултат.

Тя отбеляза, че сред кандидатите в професионалните квоти, както и в парламентарната квота, има много стойностни юристи, които през годините публично са изразявали позиции за независимостта на съдебната система и за начина, по който трябва да функционират съдебните органи.

Особено важна според нея е ролята на самия ВСС в организацията на изборите за новия кадрови орган, но и отговорното отношение на всички магистрати. Тя призова действащите съдии, прокурори и следователи да участват активно, защото по-високата избирателна активност би дала по-обективно отражение на вота.

Аргументът „няма за кого да гласувам“ не би следвало да бъде оправдание за негласуване, според нея.

Хартиеният вот и организацията на изборните секции

Дишева коментира и промените, свързани с начина на гласуване. За професионалната квота беше предвидено вотът да бъде само с хартиени бюлетини, като във всички окръжни съдилища в района на съответния съд трябва да бъдат организирани избирателни секции.

Според нея чисто техническата организация при създаването на толкова много секции е по-затруднена, отколкото би била при едно място за гласуване. Първоначално тя е виждала проблем и в прекомерното раздробяване на секциите, включително защото в някои от тях гласоподавателите могат да бъдат малко над 20 души.

Това, по думите на съдията, създава потенциална опасност за тайната на вота. В същото време решението за секции по окръжните съдилища е било подкрепено от значителна част от магистратското съсловие, особено от съдиите. Идеята е била да се улесни участието и да се даде възможност за по-масово гласуване. Именно затова съдия Дишева се надява разпределението на секциите в страната действително да доведе до по-висока активност.

Контролът върху бюлетините и видеонаблюдението

По отношение на риска от манипулации при хартиения вот Дишева посочи, че са предприети мерки чрез правилата за провеждане на изборите. Бюлетините ще бъдат отваряни в присъствието на цялата секционна комисия, ще има видеонаблюдение, а резултатите от гласуването ще бъдат обявявани в реално време.

Тя подчерта и значението на наблюдателите, журналистите и всички останали лица, които могат да следят процеса отстрани.

Според нея прякото и всеобхватно наблюдение би било изключително полезно за гарантиране на честността и прозрачността на изборите, както и за възможността всеки магистрат да упражни правото си на вот според вътрешното си убеждение, без да бъде подлаган на контрол или манипулация.

Предварителни договорки и натиск върху магистратите

В разговора беше разграничен рискът от манипулиране на самите бюлетини от друг възможен проблем – предварително уговаряне на избора. Дишева каза, че може да сподели само непреки впечатления и информация, получена от други съдии.

Тя посочи, че при предишни избори са се носили слухове, че на магистрати са били раздавани малки хартиени бележки с изписани или разпечатани имена на кандидати, за които да бъде даден вот.

Съдия Дишева подчерта, че няма пряко наблюдение върху подобни случаи. Била ѝ е показана такава бележка с имена от Съдийската колегия, но не може със сигурност да твърди, че информацията в нея е била достоверна, тъй като бележката не е била дадена лично на нея.

Тя отбеляза, че тези твърдения трудно могат да бъдат установени и доказани именно заради естеството на подобни отношения. Към момента, по думите ѝ, публично оповестени оплаквания от магистрати за спускане на имена за настоящия избор няма.

Според нея, ако при предстоящите избори има подобни опити, магистратите не трябва да се страхуват да ги оповестят. Тя обърна внимание и на опасността от „банка с компромати“ за евентуален реваншизъм срещу бъдещи членове на ВСС или срещу магистрати, които са били обект на натиск.

Конформизмът като риск за съдебната система

Тя коментира магистратите, които са незаинтересовани от управлението на съдебната система. Дишева определи конформистите като фактор, който може да създаде благоприятна среда за негативни процеси, защото представляват „мълчащата и вечно съгласяваща се маса от гласове“.

По думите ѝ именно затова е важно членовете на новия ВСС да притежават не само професионални и нравствени качества, но и устойчивост и разбиране за ролята на кадровия орган и за собствената си роля като действащ магистрат в избора на професионалната квота.

Политическото влияние и как се оценява независимостта

Що се отнася до политическото влияние, Дишева беше категорична, че то ще бъде налице при избора на парламентарната квота, тъй като членовете се избират от политически орган – Народното събрание. Тя обърна внимание, че при професионалните квоти подобно влияние би било по-трудно за наблюдение.

В публичното пространство през годините са се появявали твърдения за връзки на отделни кандидати с определени политически сили, но съдията не се ангажира с оценка на достоверността им. Вместо това Дишева посочи конкретни елементи, които могат да бъдат проверявани: професионалната биография на кандидата, начинът и темпото на кариерното му развитие, заеманите длъжности, честотата н,а командироване, участието в административни ръководни позиции и публично изразяваните позиции за независимостта на съдебната система.

Какво трябва да се следи в биографията на кандидатите

Когато се преценява дали един кандидат е независим, според Дишева трябва да се гледа цялостното му професионално развитие. Важни са органът на съдебната власт, в който работи, нивото, до което е достигнал, заеманите позиции, начинът на кариерно израстване и обстоятелствата около командированията.

Според нея към тази информация трябва да се добавят и материалите, събрани в хода на обсъждането на кандидатурите.

Специалните разузнавателни средства и рискът от зависимост

Дишева свърза темата за независимостта с начина, по който могат да бъдат упражнявани натиск и контрол върху магистрати. По думите ѝ през последните години много се говори за прилагането на специални разузнавателни средства като един от способите за упражняване на натиск.

Тя посочи данни, за които каза, че са били публично оповестявани в доклад на Българския хелзинкски комитет, включително за няколкостотин случая. Съдията отбеляза, че има и информация за две наказателни производства срещу съдии – едното е приключило с оправдателна присъда, а другото е висящо, докато има множество случаи на разрешено прилагане на специални разузнавателни средства.

Става дума не само за подслушване, но и за пряко наблюдение и наблюдение или подслушване в кабинети, включително служебни, в жилища и чрез лични телефони. Според нея не е известно какво се е случило с цялата събрана по този начин информация, включително с личната информация за магистратите.

Тя изрази подозрение, че част от информацията може да се съхранява и да бъде използвана впоследствие като средство за зависимост. По тази причина Дишева смятала за важно да има начин да се установи дали кандидат за член на ВСС е бил подлаган на подобни средства.

Според нея за професионалната квота към настоящия момент няма възможност за събиране на такава информация, но Народното събрание би могло да приеме вътрешни правила или решение за кандидатите от парламентарната квота.

Ключовите етапи в избора на професионалната квота

В разговора Дишева посочи и конкретните етапи, които според нея трябва да бъдат следени от всички, които искат по-задълбочено да наблюдават процедурата. За кандидатите от професионалната квота тече 14-дневен срок за представяне на концепции и други документи, предвидени в Закона за съдебната власт и правилата.

За последните кандидати срокът изтича в петък. След това Съдийската колегия трябва да се произнесе по допустимостта на кандидатурите. Именно концепциите и останалите документи тя определи като важна част от информацията за наблюдателите. Те ще бъдат публично оповестявани на страницата на ВСС.

Следващият съществен етап са общите събрания на съответните професионални гилдии. Там ще бъдат приети правила за провеждането им, ще бъдат избрани комисии, които да организират изборите в секциите, и ще бъдат изслушани кандидатите. Изслушванията са публични и се излъчват на живо.

Кандидатите представят част от концепциите си и отговарят на въпроси. След това идва самият ден на гласуването, като процесът по броене на бюлетините също ще бъде излъчван. Между отделните етапи заинтересованите лица ще могат да представят становища за качествата на кандидатите, уточни съдия Дишева.

Парламентарната квота

При парламентарната квота процедурата е различна. Кандидатите също ще бъдат изслушани, но пред правната комисия на Народното събрание, а не пред целия парламент. По информацията, с която Дишева разполага, датите са в началото на ноември.

Тя подчерта, че и това изслушване е възможност за широката публика да придобие представа за кандидатите, особено ако бъде излъчвано. Поради ограничения времеви формат обаче отново препоръча на заинтересованите предварително да се запознаят с документите и концепциите на кандидатите. В този контекст беше засегнато и широкото приложение на изкуствения интелект.

Дишева отбеляза, че не бива автоматично да се приема, че всичко в една концепция е изцяло лично творчество, тъй като допустимо е използването на технологии за събиране на информация, която да бъде включена в подобен документ.

Кога може да има нов ВСС и нов главен прокурор

По отношение на сроковете за приключване на процедурата Дишева посочи, че последната дата за гласуване от професионалната квота е 21 ноември, когато следователите избират един член на ВСС. След обявяването на резултатите тече срок за обжалване. Тя припомни, че при предишни избори съдебните производства са се проточвали с месеци, включително заради назначавани експертизи, свързани с електронното гласуване.

При сегашния хартиен вот тя очаква процесът да бъде по-различен. При липса на обжалване резултатите от професионалната квота би трябвало да влязат в сила най-късно около средата на декември. Ако има обжалване, реалистично според нея производството би могло да приключи до края на януари, макар че срокът зависи от развитието на съдебния процес.

За парламентарната квота тя очаква при спазване на обявените срокове членовете да са ясни около средата или най-късно до края на ноември. Така новият състав на ВСС би могъл да бъде конституиран в края на декември или началото на януари, при условие че няма обжалвания или че те приключат в посочения период.

По въпроса за нов главен прокурор Дишева направи изричната уговорка, че говори при максимално бързо развитие на процедурата. Ако новият ВСС започне веднага процедурата, по действащия ред са необходими около четири месеца. Допълнително няма регламентиран срок за произнасяне на президента с указ. При тези условия тя посочи края на април или началото на май като възможен ориентир за избора на нов обвинител номер едно. 

Дишева обаче подчерта, че е нереалистично да се очаква новият ВСС да започне от първия ден именно с този избор, тъй като има редица технически задачи, които трябва да бъдат извършени – работа на комисии, приемане или изменение на вътрешни правила и други организационни дейности.

Изборът на председател на ВАС и задачите пред новия ВСС

Наред с избора на главен прокурор Дишева посочи и необходимостта да бъде избран председател на Върховния административен съд.

По думите ѝ ВАС вече две години няма председател, а длъжността се изпълнява от временно изпълняващ. Настоящият състав на ВСС също е с ограничени правомощия по отношение на този избор, така че темата ще бъде сред задачите пред новия кадрови орган.

Според Дишева обаче доверието в новия ВСС няма да зависи само от избора на двамата ръководители. Сред най-важните задачи тя постави промяната в начина, по който се провеждат конкурсите, повишават се съдии, прокурори и следователи и се избират административни ръководители.

Тя отбеляза, че именно тези процеси през годините са били сред най-критикуваните. В съдийската колегия конкурсите са продължавали с години, а изборът на председатели на съдилища също е бил обект на критики.

Според нея е необходимо да се увеличи прозрачността, да се гарантира кариерното развитие и израстването на най-способните юристи, както и да се ограничат възможностите за непрозрачно командироване в органите на съдебната власт.

Дишева посочи случаи, при които съдии са били командировани в продължение на 10, 12 и дори 14 години. Тя обърна внимание, че по действащия закон ролята на ВСС при командироването е ограничена, тъй като то се извършва от по-горестоящия административен орган. По темата вече има работна група в Министерството на правосъдието за поредни промени в Закона за съдебната власт.

Деветгодишният мандат и връщането към ВАС

В края на разговора Дишева обясни, че след приключването на мандата членовете на ВСС от професионалната квота имат право да поискат връщане на съответната длъжност, от която са тръгнали. Тя самата е била съдия във Върховния административен съд преди да бъде избрана за член на ВСС и възнамерява да се върне там.

На въпроса дали ще ѝ липсва ВСС тя отговори отрицателно. По думите ѝ мандатът е продължил прекалено дълго, за да може органът да упражнява независимо и последователно правомощията си.

Тя определи като факт и изчерпването на административния капацитет на ВСС.

Дишева припомни, че първоначално е приела длъжността с убеждението, че мандатът ще бъде петгодишен. През първите години е обмисляла сериозно да напусне заради несъгласието си с част от решенията, но в крайна сметка е решила да остане и да изпълни мандата, за който е била избрана. Така петгодишният мандат се е превърнал в деветгодишен.

Тя отбеляза и че съставът на Съдийската колегия е намалял с трима души, а целият пленум – с петима. Въпреки това е останала на позицията, че след като е избрана с гласовете на действащи съдии, трябва да продължи да отстоява това, което е обещала.

В заключение Дишева каза, че не смята да изпитва носталгия към ВСС и подчерта, че през мандата си в значителна част от случаите е гласувала различно от мнозинството. Тя определи това като израз на собственото си становище и на принципите, които е следвала.